Защо полският премиер Доналд Туск стана председател на Съвета на Европа? Плъзгащият се по повърхността отговор е лесен: защото като поляк ще води твърда политика спрямо Русия. И той е грешен, защото мнозина, включително в България, асоциират линията на Туск не само с тази на външния му министър Радослав Шикорски, а и с цялото вековно полско-руско противоборство. Изборът, разбира се, е резултат на сложни дипломатически игри, търсене на баланси, персонални връзки и оценки. Но извън тях има абсолютно обективни неща.

Туск бе избран в 34-тата годишнина от подписването на Гданските споразумения между стачкуващите работници от полските корабостроителници и комунистическите власти. Лех Валенса подписа документа с подигравателно голяма химикалка. Това бе първият пробив в системата. Направи го Полша, която неотклонно продължи един път, който демонтира старата система и изгради нова. Не само система, а и държава с работеща индустрия, земеделие и авторитет във външната политика. Ключовата дума е изгради.

През 1980 г. тогавашният гдански студент Доналд Туск не се е крил да надзърта зад ъгъла, ангажира се с независимото студентско движение. Седем години работи физическа работа въпреки дипломата си на историк. От новите членки Полша е страната, която извлече най-голяма изгода от европейските фондове, използва ги изцяло, за да се модернизира, и е логично неин представител да застане начело на Съвета на Европа. А че това става в годишнината на Гданските споразумения е колкото съвпадение, толкова символ и закономерност. Тези процеси бяха съпроводени от огромно разместване на пластовете и няколкомилионна емиграция, от умора от рестриктивните икономически програми на Гражданската платформа, позволили впрочем на Полша да остане единствената страна в ЕС, която не влезе в рецесия през кризата след 2008 г.



Умората на избирателите отдавна чука на вратата на Гражданската платформа,



партията, която Туск създаде и от 13 години ръководи. Социолозите от месеци сочеха, че политическият опонент Ярослав Качински не само му диша във врата, но го е задминал сериозно. Някои наблюдатели не изключват и разпад на Гражданската платформа.

"Такива времена настанаха, че дори премиерът емигрира" - тази двусмислена шегичка беше една от първите реакции в социалните мрежи в Полша в събота вечерта. В Полша в момента си задават въпроса не е ли твърде висока за страната цената на външнополитическия й успех, не е ли това най-големият подарък, който Туск направи на политическия си опонент Качински, зад когото надзъртат клерикално-националистичните кръгове, по своята крайност напомнящи ислямисти. Резултатът от това може да е победата на "Право и справедливост" (партията на Качински) на изборите през 2015 г., изрази опасения "Газета виборча" часове след като изборът на Туск бе оповестен. "А това създава опасност за либералната демокрация в Полша. Лидерът на "Право и справедливост", възхищавал се някога на Виктор Орбан, а сега на Ердоган, може да ни отведе от либералната демокрация към държава, в която демократичните процедури и независимите от властта контролни институции ще станат фикция" - добавя вестникът.

Опасността е реална и затова отстъплението на Туск към Брюксел в Полша се приема двузначно. Отстъпление достойно, но все пак отстъпление, особено на фона на скандалите с аферата с подслушаните разговори на най-близките му хора, които разтърсиха политическия живот през последните месеци. Излизайки от полския контекст на избора на Туск, трябва обаче да се подчертае, че



полският премиер не е ястреб



Думите на президента Плевнелиев, че изборът на Туск "е много сериозна заявка за промяна на политиката, много решителен сигнал, че специално по отношение на украинската криза в отношенията с Русия ЕС ще има ясна и принципна политика" са по-скоро плод на стереотип. Вероятно в съзнанието на мнозина Туск се асоциира с уланите, които прогонват армията на Тухачевски. Туск няма да воюва с Путин. Позицията му за украинско-руския конфликт е по-скоро сдържана. Туск е човек на компромиса и диалога. Неведнъж ги е показвал, благодарение на тези си качества той успя да постигне сътрудничество с Русия в най-страшната криза за един полски управник - разследването на катастрофата край Смоленск, в която загинаха президентът Лех Качински и над 90 представители на полския политически елит.

"Длъжността, която ще заеме Туск, не означава да взима решения, той ще е по-скоро парламентьор, медиатор, майстор на компромиса, а не диктатор. И неговата сдържаност, гъвкавост, дори нерешителност, за които го критикуват в Полша, се оказаха решаващи на европейската сцена. Скандалджия или човек, който действа прибързано, не би имал шанс, нито популист, защото председателят на Съвета на Европа се избира от политици, а не от податливи на демагогия маси" - смята влиятелният седмичник "Политика".

Произходът на Туск от бивша социалистическа страна също е казал думата си и му е помогнал така, както вече бе помагал на Ангела Меркел и Йоахим Гаук, смята списанието. Той показва, че централно-източна Европа (става дума за Вишеградската група) постепенно бива приета от Западна Европа.