Независимо от разположението си американските молове имат една и съща форма: два от етажите са затворено пространство за пазаруване, има паркинг, свързан с ескалатори, има и голяма ботаническа градина в центъра с два универсални магазина в двата му края. Дизайнът им днес се е превърнал в шаблон, но през 1956 г. той изглежда революционен и създава утеха на един народ, който се опасява, че е на ръба на ядрена война. Първият мол в Америка - "Саутдейл" в Едина, щата Минесота, е изобретение на Студената война. Той завинаги промени начина на живот и на пазаруване на американците.

Дизайнът на "Саутдейл" е дело на родения в Австрия архитект Виктор Груен. Той израства във Виена, проектира жилищни сгради и магазини за местни търговци, но бяга от родината си и от възхода на нацистка Германия през 1938 г. Груен се установява в Америка, където първо прави бутик за кожени изделия на Людвиг Ледерер на "Пето авеню" в Ню Йорк. Архитектът обръща с главата надолу традиционния за времето външен вид на бутиците в Ню Йорк, като прави за Ледерер малко антре галерия. След това Груен насочва вниманието си към по-големи проекти, като участва в конкурса на сп. "Архитектурен форум" през 1943 г., наречен "Архитектура 194х". Целта е да се стимулират идеите на прочути съвременни архитекти за създаването на компоненти на футуристичен модел на града.

Виктор Груен представя на списанието проект за търговския център на града. Той предлага един напълно затворен търговски център с магазини, чието лице е към вътрешността на сградата, а не към улицата. В проекта на Груен също така липсва централен площад, зелената площ на традиционните градски търговски райони, където пешеходците могат да общуват помежду си и да се разхождат. И двете промени са радикални отклонения от тогавашния дизайн на магазините и от съществуващия до този момент американски начин на пазаруване. Всъщност проектът се възприема като прекалено радикален и от "Архитектурен форум", който иска от Груен да го преразгледа, докато не представи дизайн, който да е по-близо до съвременните тенденции.

Когато свършва Втората световна война и започва Студената война, начинът на мислене в страната драстично се е променил. Проектът на Виктор Груен за утопично уединение започва да се харесва: Америка търси подслон и контролирана околна среда. Само десетилетие след като идеята за затворен търговски център е отхвърлена от "Архитектурен форум", Груен построява мол "Саутдейл" в покрайнините на Минеаполис - първия в света мол от затворен тип. Дизайнът на "Саутдейл", който историкът Тимъти Менъл нарича "Утопия на Студена война", продължава да е образец за съвременните регионални търговски центрове: затворена общност, в която на едно място са разположени търговски и нетърговски обекти.

Самият Виктор Груен мечтаел да създава алеи за разходки на открито, напомнящи на пространствата в родната му Австрия, където съседите могат да общуват помежду си и да пазаруват, като са близо до природата. Неговата мечта обаче се променя, тъй като Груен е повлиян в работата си от дизайна на американските правителствени и военни институции. Въпреки че архитектът популяризира регионалния търговски център, идеята за комбинирането на магазини и услуги (като кина, пощенски клонове, църкви и др.) на едно място идва от Федералното правителство на САЩ. Търговският център "Линда Виста" в Сан Диего (изграден през 1942 г.) e всеобхватно съоръжение, построено от правителството за военните по време на Втората световна война. Първите съвременни молове в Америка, построени по времето на Студената война, са важен показател за това как администрацията възприема живота в новата атомна епоха. Груен взаимства тези идеи, реализирани от правителството, и им придава по-изискан завършек, за да се харесат на неговите изискани клиенти. (Той не е единственият, който прави това - Ееро Саринен създава план за подобен търговски център в Уилоу Рънс, щата Мичигън, въпреки че той остава нереализиран.)

Семейство Дейтън от Минесота, собственици на Dayton Company (по-късно станала Target), възлага на Виктор Груен да проектира "Саутдейл мол". Главата на семейството Доналд Дейтън нарича мола "затворена общност". Той е огромен, простира се на 75 250 кв. м, разположени върху площ от 176 хектара. Търговският център е доста далеч от заселения център на Минеаполис, в покрайнините на Едина, щата Минесота. По това време покрайнините са нетрадиционно място за пазаруване, а населението на Едина е едва 15 000 души. Едина обаче се намира на 16 км разстояние от центъра на Минеаполис, а молът е извън радиуса от 12 км, определен при евентуален атомен удар в центъра на Минеаполис. Търговският център в Едина може да бъде използван и като жилищна сграда и за защита на населението в случай на ядрена атака.

Първата копка на "Саутдейл" е направена през 1954 г. Груен настоява молът да бъде изграден от стомана и железобетон, за който е доказано, че е по-устойчив. "Саутдейл" е построен от 200 000 бетонни блока и 360 000 тухли, а генератор с мощност 10 000 киловата завършва тази постапокалиптична структура. Това, че "Саутдейл" е изцяло затворен комплекс, позволява да "пази от притесненията заради Студената война и от студа", пише Менъл. Магазините могат да бъдат превърнати в хранителни банки в случай на атака. Голямата приземна площ, която разполага и с подземни тунели, е изградена в "Саутдейл", с цел да се използва като убежище. Молът стратегически е издигнат между две основни магистрали, което ще позволи лесен достъп до съоръжението, дори и по време на хаос и движение. Паркингът в "Саутдейл" - простиращ се на 260 000 кв. м - е направен с идеята лесно да бъде превърнат в палатков град за населението, което търси убежище.

Всъщност първоначалните планове на Груен са в "Саутдейл" да има апартаменти, бизнес офиси и медицински кабинети, граждански и религиозни сгради, зали и др. Този миниатюрен град трябва да може да функционира като напълно развито селище. Трябва да обслужва медицинските нужди на засегнатите при взрив, да приюти тези, които бягат от опустошения градски център, и накрая, да позволи хората да се върнат към ежедневния си начин на живот с религиозни центрове и такива, в които да се забавляват. Много от тези неща са направени в "Саутдейл", но първоначалният план на Виктор Груен за цялостна обществена структура така и никога не е реализиран.

Много от дизайнерските идеи от времето на Студената война обаче са реализирани в мола. Раят е с контролиран климат заради по-дългия срок на обитаване - климатикът и централното отопление постигат постоянна температура. Подобна контролирана среда не само е подходяща за човешки живот, а също за животни и растения. Груен не е Ной, но в "Саутдейл" той създава достатъчно идеална екологична микросреда, така че може да напълни мола с екзотични птици и тропически растения, отбелязва биографът на Груен М. Джефри Хардуик.

Молът "Саутдейл" отваря врати на 8 октомври 1956 г. с много фанфари. Скоро се появяват и молове, които копират "Саутдейл". Вторият затворен търговски център в САЩ е дело на Джеймс Роуз, строител от Мериленд. Творението му "Харъндейл" отваря врати през 1958 г. в Колумбия, щата Мериленд. Разположен е на 18 км извън центъра на Балтимор, в Глен Бърни, щата Мериленд, "Харъндейл" също е извън предполагаемия радиус на ядрена атака, насочена срещу центъра на града. Температурата там също е постоянна и климатът е напълно контролиран. Роуз бил убеден, че молът е новият център на американската общност. Появяват се мол "Монклер" в Хюстън, "Чери хил" в Ню Джърси и др. До 80-те години на ХХ век в САЩ има около 3000 мола, изградени по модела на "Саутдейл".