Само допреди пет дни бях в село Говежда, голяма част от което в момента е буквално под вода. И не само то, целите горни поречия на Дългоделска и Копиловска Огоста са потопени. Изкарах там пет седмици, което ми дойде отлично, имайки предвид, че това е мястото, на което кажи-речи съм израснал. Да не залитам обаче към селската романтика, защото сега, пет дни по-късно, тя се е превърнала в ад.

От снощи усилено се опитвам да се свържа с всички, чиито телефонни номера имам в селото и региона. И не мога. Защото "няма връзка с този номер". Освен това там няма ток, няма вода, няма път - той е залят от Лопушанския манастир "Свети Йоан Предтеча" до въпросните села - Копиловци, Главановци, Еловица, Дива Слатина, Дълги Дел, Говежда и Меляне. До последното все някак може да се стигне, но от него нагоре това няма как да се случи освен с лодка или крила.

Пътят нагоре, в Балкана, само на няколко километра от границата със Сърбия, е само един - третокласен, в, меко казано, ужасно състояние, защото през последния четвърт век за него не се прави нищо, освен да се поизкърпва тук-таме. Предизборно, разбира се.

Та, от новинарските емисии и сайтовете научих, че в село Говежда са отнесени три от четирите моста, които свързват двете му части. За два от тях мога да допусна, че това се е случило, тъй като те бяха съответно железен и въжен, а и не бяха особено високо над реката - само на около три-четири метра над нормалното й ниво. Третият обаче беше масивна бетонна конструкция, издържала на незапомнени нива на водата в средата на осемдесетте, тогава, когато водата буквално го заливаше - видях го с очите си. Всъщност, това е един от първите спомени, които са се запечатали в съзнанието ми.



Помня невероятния тътен,



като от една продължаваща дни наред гръмотевица. Помня, че земята около речното корито буквално се тресеше. Помня страха, който изпитвах, когато си лягах вечер. Баба ми и дядо ми, чиято къща е на петдесетина метра от въпросния мост, ме успокояваха, че няма нищо страшно. Аз обаче не им вярвах и цяла нощ треперех под дебелите завивки в очакване реката да излезе от коритото си и мътната, тътнеща вода, носеща огромни скали и дървета, да срути всичко и да повлече и нас.

Мостът тогава издържа. Може би, защото не валя колкото в "Сто години самота" на Маркес. Една сутрин времето се проясни и върховете на високия на места над 2000 метра граничен Северозападен Балкан се показаха от облаците в цялата си прелест. Часове по-късно нивото на водата започна да спада, а тътенът намаля. Скоро и мостът буквално изплува. Мокър, поочукан, но здрав и непоклатим.

Когато разбрах, че сега вече го няма, за момент се учудих и не повярвах. Само за момент, обаче. Нали бях прекарал пет години (с прекъсвания) там като малък и пет седмици сега, допреди пет дни...

Помня, че тогава коритото на реката се почистваше много старателно всяка късна пролет, след обичайното за този планински край топене на снеговете и обилни дъждове. Помня и че мостовете се инспектираха, поправяха и евентуално укрепваха ежегодно. Помня, че след това реката ставаше сравнително кротка (доколкото е възможно, тъй като извира на четири километра над селото). Толкова кротка, че дори на няколко места по нея струпвахме камъни, пръст и туфи трева и си правехме хубави вирове, от които не излизахме, докато не ни затракат зъбите и посинеят устните от студ.



Нека да ви кажа и какво не помня



Не помня от Балкана да слизат денонощно камиони с дърва, както видях, че това се случва сега. Не помня огромни, тежащи по няколко тона, откъртени бетонни блокове от скоро "реновираните" диги, да са завлечени от водата на десетки, може би стотици метри от мястото, на което са излети. Не помня и в средата на лятото цели дървета, големи клони и всевъзможни предмети (изрично искам да подчертая, че не става въпрос за битови отпадъци! б.а.) да препречват течението. Не помня и след като природата си покаже мощта, както направи този месец май, отново заливайки шосето към планинските села, никой да не чисти речното корито. Не помня, но точно такава картинка видях сега - само преди няколко дни.

В никакъв случай не въздишам по изгубения "рай" на комунизЪма, както става все по-модерно напоследък. Напротив - мразя оня строй и в червата си. Само казвам какви са фактите. Речното корито е затлачено от няколко месеца и въпросът беше не "дали", а "кога" ще се случи това, което се случи с онова кътче от Северозапада, където ще остане в сърцето ми в която и точка на света да се намирам. Горите в Балкана се изсичат поголовно вече няколко години и в никакъв случай не става въпрос за санитарно прочистване, а чисто и просто за пълнене на камиони и кораби за Гърция и Турция.

И не слушайте какво ви говори по новините някакъв кмет.



Няма и капчица истина в думите,



че местните власти са изпълнили "перфектно" задълженията си. Това просто е една мустаката лъжа.

Местните власти и в Георги Дамяново, и в другите бедстващи райони (Чипровско и Берковско) ежедневно си затварят очите пред фрапиращи нарушения на законодателството. Нима кметовете не знаят това, което на цялата околия е печално известно: коритото на Берковска река не е чистено качествено от години.

Също така - и това лято се изнасяха цели влакови композиции дървен материал от Балкана около Ком!

Да, 151.6 литра на квадратен метър в Говежда е огромно количество валежи за едно денонощие. 63.7 в Чипровци и 49.7 в Берковица също не са малко. Но нима не е задължение на институциите на държавно и местно ниво да предотвратяват или поне да свеждат до минимум последствията от подобни природни катаклизми?

Ако нямаше поголовна сеч в Балкана, това нямаше да се случи! Ако бяхте укрепили коритата на реките и ги бяхте почистили качествено, нещата нямаше да са толкова зле. Благодарение само на природата и на самообладанието на свикналите на всичко хора от Северозапада, се размина без жертви. Но, в региона щяло да вали още. Прогнозите за времето не са обнадеждаващи. Също както и прогнозите за развитието на държавата ни...