НАТО обяви край на финансовата криза, без да пита икономистите. Алиансът се събра в Уелс на "една от най-важните в историята си срещи на високо равнище", както я нарече генералният му секретар Андерс Фог Расмусен, за да изтръгне обещание от ръководителите на страните членки, че повече няма да стискат бюджетите си за военни разходи. Мисията бе изпълнена благодарение на подходящо стечение на обстоятелствата и на засилена драматургия.

Срещата можеше да бъде и една от най-печалните за алианса, ако бе свикана преди няколко месеца. По първоначалния замисъл централна тема трябваше да бъде краят на операцията в Афганистан, която 10 години помпаше бойния дух на съюзниците. С нейното приключване, предвидено за края на тази година, нарастваше тревогата, че се връща проклетият въпрос, възникнал след края на Студената война - за смисъла НАТО да съществува и за прекомерните военни разходи. Налагаше се да бъде намерен



нов "raison d'etre"



Никой не смееше да изкара на преден план в дискусиите разпада на държавността в част от Близкия изток и Северна Африка, за която няколко натовски държави носят огромна отговорност, съчетана с нежелание да се забъркат отново на терен в тамошните проблеми. Даже демонстративното рязане на глави на западни журналисти точно преди срещата на НАТО в Уелс не промени нагласата за сдържана реакция. Трябваше да се намери друго основание - не толкова ангажиращо с пряка намеса, но достатъчно сериозно, за да размекне втвърдената през финансовата криза обща политика за икономии. В условия, когато ЕС прилага строга бюджетна дисциплина, целта бе да се направи важно изключение за НАТО, и то за колосални суми.

Два дни преди срещата зам. генералният секретар на алианса Александър Вершбоу, бивш посланик на САЩ в Москва, посочи какво трябва да бъде постигнато в Уелс. В анализ, наречен "Предизвикателства пред НАТО" и публикуван на официалната интернет страница на съюза, той изтъкна: "По разбираеми причини от много години разходите за отбрана намаляваха в страните от НАТО. Първоначално много съюзници взеха "мирен дивидент", даден им с края на Студената война. И, разбира се, икономическата криза през последните години доведе до още съкращения на военните разходи в много от нашите държави. През последните пет години общите разходи за отбрана в страните от НАТО спаднаха с 20%".

Ако не бяха разходите за мисията в Афганистан, сигурно спадът щеше да е още по-стремителен. Фактически алиансът се готвеше за срещата си в Уелс



гладен и притеснен,



че може да му бъде наложена по-строга диета. Кризата в Украйна му даде спасителна идея. Генералният секретар Расмусен заяви патетично на откриването на форума: "Руската агресия срещу Украйна бе звън за събуждане". Няма значение, че квалификацията бе пресилена, защото въпреки подозрителните "зелени човечета" (по неговия израз) в Украйна не бе доказано руско нашествие. По-важно е какво събуди този звън: спомените от Студената война за по-калоричното хранене на НАТО. Расмусен бе откровен какво иска: "Накратко: по-видимо присъствие на изток. И това ще налага продължаващи инвестиции в модерни, мобилни сили. Нашата среща ще представлява ключова възможност да се преобърне тенденцията на намаляващи военни бюджети. И за по-справедливо споделяне на отговорностите за сигурността в алианса".

НАТО няма собствена армия, нито арсенали. Организацията набира от държавите членки военни ефективи според конкретните си нужди. Наистина част от военните бюджети отива за издръжка на общите структури на алианса, но парите за превъоръжаване пълнят касите предимно на основните производители на бойна техника, т.е. на средите, определяни шаблонно като военнопромишлен комплекс. Тяхното влияние върху висшите военни и политиците е огромно и недоволството им от продължителното съкращаване на военните бюджети е разбираемо. Максималното, изтръгнато от тях в, общо взето, спокойната обстановка в Европа, бе ангажиментът на всички държави да отделят за военни нужди 2% от брутния си вътрешен продукт (БВП). Повечето държави, разбира се, не го спазват, защото в обратна посока ги притиска друг ангажимент по линия на ЕС - да не надхвърлят 3% бюджетен дефицит спрямо БВП.

Основното бреме се носи от САЩ, които не само имат най-голям бюджет, но и отделят за военни цели 4,5% от БВП. Именно те настояват за "по-справедливо споделяне на отговорностите", но само Великобритания ги разбира и прави допълнително усилие, като жертва за отбрана 2,4% от БВП. Приблизително същата жертва прави и Гърция заради страха си от Турция, но тя по принцип си пазарува оръжие с пари на кредит от страните производителки, които след това измислят схеми за опрощаването или преразпределянето им поради невъзможност да си ги върнат. Интересно е



как се държат новите членки на НАТО от Източна Европа,



чиято защита от предполагаемата руска заплаха стана главен аргумент за финансовото подсилване на НАТО. Именно на тяхна територия ще бъдат изградени опорни пунктове за нови модерно въоръжени мобилни сили. От най-гласовитите срещу руската заплаха само Естония достига показателя от 2%. Останалите не се напрягат много да хвърлят пари за отбрана - Литва и Латвия са от най-стиснатите, като не достигат дори 1% от БВП, а Полша, която единствена в ЕС успя да избегне финансовата криза, дава 1,8%.

НАТО не огласява каква допълнителна сума очаква да привлече за отбрана покрай украинската криза, но може да се добие представа, ако се види какво ще струва това на една от най-бедните държави в алианса. Българският президент Росен Плевнелиев обеща, че още догодина държавата ще повиши разходите си за отбрана от 1,3% на 1,5% от БВП. В момента военният бюджет е 1,045 млрд. лв., а догодина ще трябва да се увеличи с още 170 млн. лв. След това ще расте всяка година с 0,1%, за да достигне през 2020 г. нормата от 2%, т.е. 1,620 млрд. лв. Увеличението ще е почти колкото годишната вноска на България в ЕС, която за тази година е 397 млн. евро. В сравнение с тази сума годишната вноска в НАТО е направо незначителна - около 15 млн. лева.

Но по-важно е друго. В момента държавата харчи почти целия си военен бюджет за заплати на личния състав на армията и за текуща поддръжка на бойната техника. Парите за нови оръжия са едва 2-3%, което означава, че България не оправдава очакванията на производителите, които роптаят срещу орязаните бюджети. За да се поправи, тя обеща да завиши дела за оръжия на 15-20% до 2020 г. Ще купи я някои изтребители втора и трета ръка, я гнили кораби, я демодирани бронетранспортьори. Няма значение какво, важното е да се държи като лоялен съюзник съгласно своята "Визия 2020". Също така няма значение, че кандидатът за премиер Бойко Борисов се зарича: "Повече пари за оръжие не давам. Категорично няма да приема увеличаването на военния бюджет." Обяснението му, че разходите "трябва да бъдат съобразени с възможностите на най-бедната държава в ЕС", няма да трогнат никого. Ако не намери резервни 300 млн. евро в бюджета, ще му бъдат предложени на кредит. След като отсега си прави сметка да натовари държавата с допълнителен кредит от 3 млрд. евро, лесно ще му бъде обяснено как да задели от тях 10% за оръжия.



Хитруването на нашите стратези да минат тънко,



като затегнат националната отбрана главно срещу "информационната война" на Русия, ги злепостави пред съюзниците и отпадна от визията им. Не мина и решителността на България да отиде на Източния фронт... чак в Югоизточна Азия, където според първия вариант на "Визия 2020" "пренасочването на фокуса на внимание и ресурси на НАТО към региона генерира индиректни рискове за нашата сигурност, особено при изострена криза или съюзна операция там". Ако някой от нашите висши военни си спомня, последният конфликт със западно участие в Югоизточна Азия бе Индокитайската война, но тя свърши преди 40 години. Все пак хубаво е, че в разпаленото си старание да равнява крачка с другите в НАТО президентът Плевнелиев заяви категорично по повод кризата в Украйна, че тя не може да бъде решена с военни средства и че "България ще помага, но ние не можем да пращаме войници и оръжия".

Хармонията на срещата в Уелс за укрепване на алианса заради руската заплаха бе смутена само от обявеното малко преди завършването й примирие в Украйна. Но в надпреварата по часовник все пак победата бе за НАТО, защото постигна целта си - гаранция за сравнително комфортно оцеляване за неограничено време. Връщането на Русия в образа на потенциален враг е мечтаният генератор на постоянен ресурс за алианса. Грешката след Студената война да бъде обявена Русия за стратегически партньор на НАТО вероятно няма да се повтори. За по-сигурно следващата среща, насрочена за 2016 г., ще бъде във Варшава. Полша е специалист по руската тема.