Към момента има главно два типа терористични организации в Близкия изток - първите са от 1980-те, спонсорирани тогава главно от ЦРУ като оръжие срещу съветските части в Афганистан и други страни в района.

През 1990-те тези организации заживяха свой живот. След 2001 година се появиха и организации, действащи на принципа "вълк единак", които са по-трудно проследими.

След 2006 г. се появи новият тип организации от вида на ИДИС (Ислямска държава в Ирак и Сирия, а също - ИДИЛ). Те са подобреният вариант на всички останали досега групировки. Ролята на САЩ в случая вече не е от такова значение, както в създаването на "Ал Кайда" през 1980-те. Днес организации като ИДИС са в голяма степен финансово независими, бойците им се бият с фанатизъм и са мултинационални - в редиците на групата има доброволци от много страни. Финансирането вече не става главно с петродолари, а през завзети нефтени полета, иракската диаспора, откриваща враг в сегашната власт в Багдад, отвличания и всички останали методи, характерни за мафиотските структури.



ИДИС са опасни за всички - включително за моментните си съюзници



Провалът на американския модел е виден - със сигурност нямаше да има ИДИС, ако войната в Ирак не се беше случила. В същото време държави като Саудитска Арабия се чувстват в опасност - ИДИС воюва на два фронта с кралството по границите с Йемен и Ирак. Опасността идва и от факта, че саудитски граждани спонсорират ИДИС и вероятно има клетки в Саудитска Арабия, имащи различна визия от тази на централната власт. Но присъствието на алжирски спонсори говори, че ИДИС са организация, разполагаща със съюзници и в други държави. Клетки на Ансар ал Шария в Либия и Мали също помагат с финансирането на ИДИС, както и обменят опит.

Бойците на ИДИС са различни от онези, участващи в организациите до 1990-те. Днес те са обучавани в лагери, спонсорирани от мрежата на групировката, а контингентът им е от разочаровани сунити, репресирани, лежали в американски затвори, ядосани баасисти и поддръжници на Саддам, престъпници излезли от затворите, джихадисти, пуснати от сирийски затвори. Те няма какво да губят. Войните в Близкия изток създадоха разочаровани, ядосани и загубили надежда хора, които не виждат никакъв различен път от този на отмъщението. Такива хора не се плашат да умрат.

Със заплати от по 400 долара на месец, ИДИС заплаща на своите бойци два пъти повече от останалите групи в региона - повече от умерената Свободна сирийска армия, повече от "Хизбула", повече дори от иракската армия, според сведения на службите.

ИДИС израстват от малък клон на "Ал Кайда" в Ирак до най-богатата терористична група в света, с парични потоци, които се увеличават значително след разширяването на обхвата на организацията. След като в началото разчита на подаяния от богати спонсори в Персийския залив и Северна Африка, днес се смята, че групировката е самодостатъчна и печели милиони от търговия със суров петрол, продажба на артефакти на черния пазар и схеми за рекет и отвличания. Смята се, че ИДИС са изградили империя за 2 милиарда щатски долара - далеч отвъд онова, което някоя терористична група е успявала да събере до момента. Западните разузнавателни служби, фокусирани върху донорите и заграбените пари от иракски банки (като например само от банката в Мосул ИДИС взеха 400 милиона долара), днес се счита, че има модел, гарантиращ постоянни доходи, независимо кой е донор. Богатството на ИДИС, твърдят експерти, е почти изцяло следствие на местно производство и следователно не е толкова уязвимо от външни влияния или санкции.

Това не е случайност. Схемата, която ИДИС разработват до съвършенство, е позната от други групи от последните десетилетия - през ЕТА и "Ал Кайда" до "Боко Харам" и FARC в Колумбия.

Петролните рафинерии започват само на няколко мили в близост до кюрдския град Ербил, център на автономната област Иракски Кюрдистан. Често тези места не са добре охранявани и стават жертва на настъпващите радикали, нуждаещи се от средства. Постепенно ИДИС отблъсват на север кюрдските бойци пешмерга и заемат позиции по рафинериите.

Към края на август 2014



ИДИС контролират седем нефтени находища и две рафинерии в Северен Ирак,



както и шест от десетте петролни находища в източната част на Сирия. Това означава, че организацията може да прави милиони долари всеки ден с приходи от петрол, като капацитета на полетата под контрола на групата имат капацитет за производство на 80 000 барела на ден. Макар и ИДИС да извлича половината от капацитета към момента, цената на суровия петрол на черния пазар е 25-60 долара за барел, което вкарва в сметката на ИДИС по 2 милиона долара дневно само от иракските петролни полета.

От Сирия биха правили двойно или тройно повече. Данни за съжаление на анализаторите няма, тъй като сирийският режим не дава подробности за търговията с петрол - в момента това е война за оцеляване на властта в Дамаск и се закупува петрол от полетата, контролирани от ИДИС. Регионалната зависимост от петрола като търговска валута накара много правителства да правят бизнес с ИДИС, въпреки че знаят, че по този начин подпомагат организацията, която се разраства с всеки ден. Доскоро кюрдски търговци в Турция и Ирак купуваха големи количества петрол от ИДИС, като по този начин насочваха средства към групата, която сега се опитва да ги унищожи. Кюрдски работници в рафинериите споделят пред журналисти, че групировката предлага суров петрол на почти половината от цената на друго място и никой не си прави труда да провери откъде е продукцията, идваща в Северен Ирак.

Йордания и Турция също правят опити да спрат свободния поток на черния пазар на петрол на тяхна територия, но експерти казват, че имат по-малък успех и от кюрдските власти. Според анализите ИДИС ще опита да се възползва от контрола си над рафинерии, за да поеме целия процес по обработка и така да отстрани конкурентите си на пазара. Поддържане на подобни нива обаче изисква или местни експерти с опит, или такива отвън. Целта е ясна: постигане на дългосрочен икономически модел за финансиране, независимо от външни спонсори.

Друг голям източник на приходи за ИДИС е продажбата на исторически артефакти от завзетите селища. Става дума за истинско опустошение на ценности, продавани на мафиотски структури по цял свят. Предмети на хиляди години, които би трябвало да бъдат в музеите, днес могат да бъдат продадени анонимно и с посредници на колекционери от Лондон до Пекин.

Според документи, публикувани наскоро от "Гардиън", ИДИС са успели да се сдобият с над 36 милиона щатски долара от контрабанда на ограбени артефакти в Сирия. Експерти изчисляват общия размер на контрабандни стоки десет пъти повече от посочената сума, а ЮНЕСКО оцени световната търговия с антики от конфликтни зони на над 2.2 милиарда долара.

ИДИС правят пари не само от контрабанда на антики, като вази и мозайки, плячкосани от областите под техен контрол, но и чрез налагане на данък върху трафиканти, които искат да изнесат предметите извън Ирак и Сирия.

Освен петрол и търговия с артефакти



групировката ИДИС се издържа и чрез отвличания и откупи



Според данни на властите в Дохук десетки са отвлечените иракчани, чиито семейства са получили писма с написана вътре сума, срещу която могат да получат близкия си човек обратно. Моделът, напомнящ методите на италианската мафия и мексиканските картели, в ръцете на ИДИС е превърнат в ефикасен модел за финансиране.

Все още няма точна оценка колко хора са отвлечени от ИДИС за последните две години. Често предпочитани цели са политици и бизнесмени в районите, които ИДИС контролира, въпреки че правозащитни организации твърдят, че отскоро практиката включва и жени, и деца от етнически малцинства в северната част на Ирак. Според кюрдските власти организацията е спечелила над 10 милиона долара от откупи. Но според експерти сумата е много по-голяма. Разликата в данните идва от това, че често размерът на откупа се пази в тайна от съображения за сигурност. Със сигурност се знае едно - чуждите граждани струват най-много. Семейството на обезглавения от групировката американски журналист Джеймс Фоули заяви наскоро, че за свободата му ИДИС са поискали 132 500 000 долара.

Този и други примери с чужденци са примерите за най-големи искани откупи, но според местни източници има схеми, според които ИДИС печелят милиони. Human Rights Watch публикуваха доклад, чиито данни сочат, че само от един случай с отвлечени 24 язиди групировката е получила 1.2 милиона долара откуп.

Това, което се вижда ясно, е, че ИДИС представлява добре структурирана група във възход. Анализатори се учудват колко бързо се разрастват редиците на групировката, чиито бойци вече се оценяват според някои източници на 100 000 души. Онова, което със сигурност се знае, е, че ИДИС няма да предприемат стъпка, която не е логична спрямо техните цели за разширяване на влиянието им. Лидерът на групата Абу Бакр ал Багдади е оформил стройна организация със собствени източници на финансиране. Ако в началото е получил подкрепа от страни от Залива, днес бившите му съюзници гледат с тревога нарастването на силата на Ислямската държава. Че има разрив в отношенията, е видимо. Наскоро части на ИДИС отвлякоха офицери от стария режим на Саддам Хюсеин, помогнали за падането на Мосул преди няколко месеца. Какви ще са следващите стъпки на групировката, тепърва ще се види.