Някаква си "банкова ваканция" се размахва като плашило в предсрочната предизборна патардия. Въпросната ваканция се представя като пъклен комплот да се хвърли страната в нова финансова катастрофа. Заговорът обаче бил надушен от твърдоглавите бранители на властта в оставка и с твърд отказ бил осуетен. Сега активните борци против сатанинския ваканционен план с гордо надути бузи разказват спомени за своя подвиг и с патос на победители сочат опонентите си: този искаше "банкова ваканция". И това разиграват същите, ама персонално същите лица,



лично отговорните за фалита от 1996 г.,



на чиито властнически умения и усилия дължим последната национална финансова катастрофа! Щеше да е само фарс, ако не бе симптом на дълбок разлом в обществото, в който пропадат и губят тежест реалните факти и рационалните аргументи. А политическите битки се водят с лишена от смисъл и разум схоластика. Икономиката ще е главното оръжие на предизборната битка. Не че някой ще каже нещо ново и ще ни зарадва с доктрина за бързи, смислени и смели мерки, с които да вдигне на крака затъналото в депресия стопанство. Икономиката ще се ползва като бухалка, с която противоборстващите си нанасят риторични удари. Накрая



всичко ще се овъргаля в калта -



и опонентите, и държавните институции, и мерките, които неизбежно са нужни, за да се възстановят финансовите баланси. Но след предизборното въргаляне в калта ще е трудно да се отделят вярното от грешното, истината от измислиците, рационалното от илюзиите. Трябва да си дадем сметка, че всички стабилизационни мерки са болезнени, неизбежни, битката за политическата власт само ги отложи. Едва след изборите ще можем сериозно да говорим за стабилизационна програма. Ще ни помогнат поуките от всичко, което се случи през последните месеци най-вече в банковия сектор. Най-важният извод - че



нямаме кризисна програма



Нападението срещу Корпоративна търговска банка изправи страната пред съвсем реална опасност от банкова криза. Вярно е, българският банков сектор, в който доминират чуждестранни финансови групи, а отделните институции нямат сериозни експозиции помежду си, не е заплашен от верижна загуба на платежоспособност, ако отделен трезор, който и да е той, спре плащанията. Обаче сами видяхме, че веднъж избухнала, паниката никак не се влияе от логиката на счетоводните баланси. След като КТБ спря да плаща - все едно защо, знаете причините, - никой не се успокои от факта, че останалите банки не са изложени на "системен риск". Напротив, за няколко дни тълпи от хора се втурнаха да теглят парите си от банките. Самата паника се оказа системен риск. А



институците се оказаха безпомощни



в създалата се ситуация. Почувствахме нещо, което отдавна знаем, от 1997 г., когато се създаде днешната архитектура на банковия сектор: в нашето законодателство няма действащи механизми за намеса на централната банка и правителството за предотвратяване и преодоляване на банкови кризи. В кризисната ситуация БНБ, правителството и президентът действаха напълно правилно. Просто законът не дава на нито една институция в изпълнителната власт правомощия да предприеме елементарните мерки, с които навсякъде по света усмиряват паниката, за да не избухне банкова криза. Законът трябва да се промени,



БНБ трябва да има усмирителни мерки



Те са три. Първо: ликвидна подкрепа. БНБ трябва да има отделен фонд и механизъм да подкрепи със свежи пари всяка банка в случай на паника. Без да си пише писма с чиновниците в Брюксел, това не е никаква "държавна помощ", както ЕЦБ няма нужда от съгласието на никого за трилионите евро "количествени облекчения", с които помпа ликвидност в банките от еврозоната. (Без тези трилиони колко от прехвалените "западни" банки щяха да преживеят световната криза?) Второ: спиране на операциите ("банкова ваканция"). Ако паниката ескалира няколко дни наред, няма друг начин - за да се обуздае вълната, за няколко дни спират работа всички банки. Това се прави от незапомнени времена във всички страни по света. Последният пример бе кипърската криза. Трето: временни ограничения. В паниката клиентите масово се опитват да прехвърлят авоарите си в чужбина. У нас стана същото. Един шеф на австрийска банка чак даде интервю и се похвали, че неговата банка събрала "стотици милиони евро", избягали от България. Страната трябва да се пази от паническо бягство на пари в чужбина, ако се наложи, нейните власти, БНБ или правителството трябва да могат да въведат временни ограничения върху преводите към чужбина.



Паниката премина, поуките остават



Една от тях е, че в криза политически решения трудно се вземат. Затова законът трябва да създаде нужните мерки и механизми, които институциите да прилагат, без да зависят от политиците. Чист политически егоизъм е рекламираната днес борба срещу "банковата ваканция" (да не се признае, че страната е докарана дотам, че трябват усмирителни мерки). Тази поредна битка със здравия разум бе ярка проява на политическа безотговорност - отказ да се вземат конвенционалните мерки при реална опасност. Нито са били много умни, нито много далновидни тези, които днес се хвалят. Хазарт е да не вършиш нужното с надеждата, че и без това паниката ще премине. Да, банките успяха сами да се справят, паниката отшумя. Не ми се мисли обаче какво щеше да стане, ако не бяха успели да пречупят вълната и паническото теглене и бягството на пари в чужбина бяха продължили още седмица.