|
| Светла Левакова |
- Каква е истината за българските архивни документи, които са изнесени - а и дали въобще са изнесени, - от руснаците непосредствено след 9 септември 1944 г.?
- Изнесени са, но истината в детайли вероятно е във външно министерство. Държавна агенция "Архиви" няма точни данни за изнесени документи. Става дума за това, че в архивния фонд има години, за които не са предадени документи за институциите, които са функционирали през 1944-45 г. - Министерски съвет, Министерство на войната, външно министерство. Там има липси, а Държавният архив е създаден през 1951 г. Знае се само, че документи са били насипвани в кашони и чували и са закарвани в Москва, където вече са регистрирани в руските архиви.
- Откъде знаем това?
- Ами това са министерства, а няма пълна документация за тях и става ясно. След като има други архиви, които са пълни, а тия не са, значи предположенията ни са напълно основателни. Знаем за това, което липсва от архивите на тия ведомства, но нямаме официални документи, че руснаците са ги взели. Те са така наречените трофейни документи, които са били отнесени в московските архиви. Това се отнася за периода от края на 1944 и началото на 1945 година. Това не е практика само на руснаците, а на всички победители. И американците са го правили, и англичаните. Американците обаче върнаха безвъзмездно всичко, което бяха взели на германците.
- Защо обаче руснаците не ни го връщат?
- Не можем да кажем.
- Но нали руският президент Путин при посещението си у нас през 2008 г. каза "Чакаме". Какво толкова чакат?
- Предполагам, че чакат да се направи някаква договорка. Тяхното изискване е било да знаят какво точно търсим.
- Къде в тази работа е самата Държавна агенция "Архиви"?
- Ние искаме да си попълним нещата с това, което липсва от този период. Руснаците декларираха готовност да приемат експерти с помощта на външно министерство и нашето посолство, които да направят издирване, да кажат кои документи ни трябват и да ги копираме. Руснаците са готови да ни съдействат в това и срещу заплащане да получим копията, а не оригиналите, на тези трофейни документи.
- През 2008 г. в Москва отиват първите експерти. За 8 години какво свършихме?
- Ходиха и през 2011, и през 2013 г. Тогава са основните издирвания в няколко архива на Русия. Бяха поръчани копия от документи, съхранявани в Руския държавен военен архив, Централния архив на руското министерство на отбраната, Руския военноисторически архив и архива на тяхното външно министерство.
- Намериха ли вашите експерти нещо, което представлява ценност за нас като българи?
- До момента в Централния държавен архив в отдела за копия от чужди архиви са дошли над 25 000 копия от руските архиви. Те са от българския морски щаб от 1941-1943 г., от Министерство на войната 1939-1944, Дирекция на полицията отдел "Държавна сигурност" от 1925 до 1944 г. и междусъюзническа контролна комисия в София, но за периода 1918 -1928 г. за изпълнение на клаузите на Ньойския договор, както и германският научен институт в София 1937-1944 г. - кои българи са влизали в него и какво са правили, както и в немското посолство. Издирени са още около 70 000 копия, които са поръчани, но все още не е заплатено за тях и затова не са дошли.
- Добре, но от това, което казвате, не виждам неща, които да попълнят белите петна в историята на България.
- Само тази Съюзническа контролна комисия. И една голяма част от новите поръчани копия са именно за тази комисия, тъй като в България нямаме нищо по този въпрос.
- Има ли нещо интересно в документите на Дирекция на полицията, което не се знае досега?
- Не мога да говоря от името на други хора, които ще търсят. Документите са тук, обособени в отделен фонд, и всеки може да дойде и да ги чете.
- Казвате, че чакаме още 70 000, това е три пъти повече от това, което сме получили. Защо те не са дошли при нас?
- Трябва да заплатим една сума, която неофициално е към 80 000 лева. Кога ще ги платим не е от нашата компетенция, а от тази на Министерския съвет, към който е Държавна агенция "Архиви". Всъщност нещата бяха договорени и преди години и се даде част от парите. Тук трябва да кажа, че има едно-единствено дарение от Дмитрий Медведев, тогава президент на Руската федерация, който при посещението на президента Георги Първанов дари 628 листа от българските документи, които са от Министерство на войната 1942-1944 година. Става дума за разузнавателния отдел на щаба на българската армия.
- Докато Симеон Сакскобургготски беше министър-председател, каза, че ще върне от Москва архиви за неговия дядо и баща. Какво стана с тях?
- Той може да го е казал, но това, което е при нас, е 90 кашона от неговия личен архив, който той ни подари. Този фонд се обработва от трима колеги, има и един негов секретар, който следи този процес. Това са лични архиви на Симеон Сакскобургготски от периода на неговото изгнание. Много малко са нещата за Фердинанд и Борис III. Има едно друго дарение от 2006 г., което се е съхранявало в Института "Хувър" на Станфордския университет в САЩ, което съдържа предимно документи на Цар Фердинанд. То е обработено и него всеки може да го види.
- В България ли са документите от разпитите на регентите през 1944 г. в Москва, защото те могат да хвърлят светлина какво е станало веднага след 9 септември?
- Където са провеждани разпитите, там трябва да са документите.
- Искаха ли ги нашите специалисти?
- Имайте предвид, че в Руския до архив на Външно министерство се стига много трудно. Тяхната федерална служба за безопасност пуска много трудно. Системата им все още е много затворена.
- Добре, но не се ли сети някой да ги поиска?
- Нямаме данни къде са тези документи. Изобщо има ли ги? В Москва ли са? За всички нас обаче те са важни.
- Къде може да е самото разследване по процеса Трайчо Костов, който също е една неприятна страница от новата ни история по времето на социализма?
- Да, той е обявен за човек, който води антисъветска политика и е обявен за враг на партията, на Съветския съюз и за английски шпионин. Това е, което знаем от историята. За него има много проучвания, има издадени книги. При нас в архивите имаме негов личен фонд, но в него няма нищо за процеса. Има една комисия, която през 1956 г. е проучвала процеса и всички документи от нея през 1991 г. са върнати в Архива на МВР. За този процес има само някакви податки. За него имаме много по процеса срещу ЦК на БКП през 1942 г. Между другото той е помилван и не е осъден на смърт само защото някакъв негов съученик, който е бил служител на Борис III, се застъпва за него и са му заменили смъртната присъда с доживотна.
- Не е ли този съученик Станислав Балан, защото другият им съученик във Втора мъжка гимназия е Никола Гешев?
- Да. И се смята, че това го е спасило.
- Много се говори, че България е щяла да става 16-а република на СССР. Какви документи има?
- На пленум се разглежда докладът на Тодор Живков и накрая се взема решение. Ще цитирам една част от него: "Пленумът на Централния комитет на БКП одобрява единодушно и с въодушевление доклада на Първия секретар на ЦК на БКП за по-нататъшното най-тясно сближаване и сливане в перспектива на Народна република България със Съветския съюз." И по-надолу: "Централният комитет утвърждава единодушно текст-писмо на ЦК на БКП до ЦК на КПСС по въпроса за по-нататъшното сближаване и за сливането в перспектива на Народна република България със Съветския съюз."
- Но тук никъде не става дума за 16-а република.
- Конкретно решение няма. Смята се, топката е била в ръцете на Хрушчов, който не е предприел никакви действия. Това решение на ЦК трябвало да се пази в пълна тайна и Политбюро смята, че за този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и където и да било. Ето част от документите: "Ако ние започнем да говорим, ще плъзнат слухове. Ние не можем да говорим, тъй като този въпрос не е само наш. Този въпрос е и на Съветския съюз. Ние, Политбюро, смятаме, че не с такъв ентусиазъм от цялата наша Партия и народ ще се възприеме това. Ще има среди, които няма да го възприемат, а и да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, от средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това. Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни." Това казва Тодор Живков, но то е бла бла бла, за да се докара на руснаците.
- Накрая да ви попитам: Как четем ние документите, защото се появяват всякакви слухове и небивалици?
- Документът си е документ. Но винаги има тълкувания от историци, изследователи и писатели. Затова трябва точно да се публикува какво е казано, а не да се правят интерпретации. Според мен за 16-ата република Тодор Живков точно така се измъква - сближаване в необозримо бъдеще, което никога няма да се осъществи.
