В края на миналата година говорителят на Асоциацията на сексклубовете в Испания Хосе Рока получава обаждане по телефона. От другата страна на слушалката е служител на националната статистическа служба, който се интересува каква е средната цена на сесия с проститутка, колко струва наемането на стая в публичен дом. Дори пита какъв е енергийният разход на клубовете за възрастни. "Помислих, че това е шега", споделя Рока пред "Ню Йорк таймс".

Оказва се, че въпросите са напълно сериозни и са част от проучване за измерване на испанската икономика. От септември тази година всички държави - членки на Европейския съюз, трябва да предоставят пълна отчетност на търговията с наркотици, продажбата на нелегални цигари и алкохол, печалбата от сексуслуги, както и за други видове нелегален бизнес. Целта е незаконните дейности да бъдат измерени, така че да попаднат в официалната икономическа статистика на Евростат. Промяната идва с новата методология ЕСС 2010 (Европейска система от сметки), която трябва да служи като ръководство за разработване на основните макроикономически показатели, осигурявайки напълно съпоставими данни за държавите от общността.

Миналата седмица от Националния статистически институт обявиха, че в последния ден на този месец ще бъдат публикувани първите данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на страната по обновената система. Освен приходи от нелегална дейност към БВП ще бъдат добавени данни за условната рента (допълнителна оценка за гаражите), ще се отчитат по-изчерпателно услуги във финансовото посредничество, ще се добавят и някои разходи на работодателите в полза на наетите в сухопътния и въздушния транспорт, като мобилни телефони, дрехи, ваучери за храна и карти за градския транспорт. Според новата методика парите за развойна и изследователска дейност вече няма да бъдат отчитани като разходи, а като инвестиции, което допълнително трябва да увеличи БВП.

По дефиниция брутният вътрешен продукт представлява общата стойност на всички стоки и услуги, произведени за определен период от време. С други думи, БВП е най-използваният и прецизен измерител за големината на една икономика. Нещо повече, БВП е особено важен, защото чрез него се изчисляват редица други индикатори, които са определящи за икономическото развитие и фискалната стабилност на една държава. Инвестиции, държавен дълг, бюджетен дефицит, потребление - всички това са просто празни числа, ако не бъдат съотнесени към БВП.

Редица държави вече приеха новите правила на Брюксел, с което



стойността на БВП се е увеличила номинално между 2 и 6 процента



в различните страни. Тази промяна обаче ще окаже влияние и върху други макропараметри, които са зелегнали в основата на т.нар. Маастрихтски критерии, които всяка членка на еврозоната трябва да покрие, ако иска да е част от монетарния съюз. Според подписаното през 1992 г. споразумение, наред с други изисквания, държавите, които искат да се присъединят към еврозоната, трябва да поддържат бюджетен дефицит не по-висок от 3% от БВП, а публичният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП. С началото на кризата спазването на тези критерии, фокусирани върху финансовата стабилност, се оказа невъзможно за по-голямата част от страните с обща валута. Въвеждането на новата методология обаче ще свали показателите на закъсалите държави. Така например в началото на юли Холандия прие ЕСС 2010, с което икономиката й нарасна с 6.25 на сто. Това от своя страна доведе до свиване на държавния дълг на Ниската земя с близо 5 пункта - от 73.5 на сто до 68.6% от БВП.

У нас бившият финансов министър Симеон Дянков въведе дори по-строги правила, слагайки таван на бюджетния дефицит от 2% от БВП, като публичните разходи не трябваше да надхвърлят 40% от размера на икономиката. Очаквано, прекалено затегнатите фискални изисквания, които самият Дянков трудно успяваше да изпълни, използвайки всякакви счетоводни похвати, бяха нарушени при "експертното" правителство на Пламен Орешарски. След като веднъж ревизира бюджета за 2013 г., през тази година управлението на БСП, ДПС и "Атака" постави такава бюджетна рамка, която върна въпроса за фискалната стабилност на страната ни на дневен ред.



Към края на юли дупката в хазната е близо 1.15 милиарда лева,



с което само за 7 месеца се доближи опасно близо до отчетените за цялата минала година 1.45 млрд. лв. Засега изглежда, че дефицитът ще надхвърли не само родните, но и европейските правила - т.е. ще прескочи Маастрихтския таван от 3%. Подобна пропаст в публичните финанси може да бъде запълнена само по два начина - със съкратени разходи или с допълнителни заеми. В условията на политическа, социална и икономическа криза това по всяка вероятност ще се случи чрез емитиране на нов държавен дълг.

Точно тук се пресичат пътищата на новата методология за изчисляване на размера на икономиката и фискалните параметри на страната. Ако приемем, че родният БВП се покачи с 4% след смяната на статистическия метод - колкото е средният ръст на държавите, които до момента са въвели ЕСС 2010, - бюджетният дефицит и публичният дълг може да останат в норма, въпреки че номинално са се увеличили значително. При подобно увеличение на брутния вътрешен продукт заложеният за края на годината държавен дълг от 22.1 на сто може да остане непроменен, въпреки че властимащите ще имат възможност да изтеглят около 720 млн. лв. повече от предварително предвидените.

Според текущите разчети в края на годината публичните задължения трябва да са малко над 18 млрд. лв. Но те могат да достигнат 18.75 млрд. лв., без това да окаже каквото и до е влияние на съотношението дълг-БВП. Интересното е, че тези 720 млн. лв. до голяма степен ще покрият непредвиденото неизпълнение в сегашния бюджет. Преди малко повече от месец здравната каса получи допълнителни 225 млн. лв., а малко по-рано кабинетът в оставка предложи актуализация на собствения си бюджет, признавайки, че заложените данъчни приходи всъщност ще са с около 500 млн. лв. по-малко. Според служебния кабинет разминаването с предварителните прогнози може да достигне 900 млн. лв., но това е най-песимистичният вариант.

Така че, ако преди коледните празници новото правителство на страната започне хвалебствена кампания как е овладяло фискалната криза, спомнете си за проституцията, контрабандата и Брюксел.