Украинското общество се умори от протестите и войната в Донбас, но много от активистите не искат мир на всяка цена. Някои от тях дори казват, че са готови да воюват със сепаратистите и Русия докрай. "Когато се излекуваме, ще се върнем на фронта. Ние загубихме толкова много добри хора. Аз смятам, че съм длъжен да отмъстя за тях", категоричен е Роман Берко, боец от доброволческия правителствен батальон "Донбас". 31-годишният Роман и неговият съученик Остап Проц се завърнаха преди дни в родния си град Лвов. Остап е бил ранен в рамото и затова още носи превръзка, а челюстта му се държи благодарение на метална протеза. Роман е "леко ранен". Двамата са били в обкръжението под Иловайск, където правителствените войски загубиха стотици бойци, а други стотици бяха пленени от опълчението. Те разказват как са се предали на "руски десантчици" и малко преди примирието били предадени на украинската страна.

В мирния си живот Роман е бил "мениджър от средно звено", а Остап адвокат, но сега са военни и са убедени, че ще им се наложи да воюват още дълго. "В нашия батальон "Донбас" никой, дори ранените, не са доволни от спирането на огъня. Ние разбрахме за него в болницата и това въобще не ни хареса. Не искаме примирие. Искаме да воюваме, защото виждаме, че



Русия въобще не е толкова страшна",



казва Остап. "Донбас" също понесе големи загуби по време на сраженията в Източна Украйна, като 1/3 от бойците му са загинали или се водят изчезнали.

Остап и Роман са доброволци и съзнателно са избрали да се включат във военните действия. Но има и немалко украинци, които бяха мобилизирани в армията и въобще не горят от желание да воюват. "Аз се съмнявам, че още някой ще отиде доброволно да воюва в тази война", заяви в началото на август сержант Игор, който също се е спасил от обкръжение, след като заедно със свои бойни другари преминали на руска територия. За много обкръжени украински войници в Донбас това е единствената възможност да се спасят, тъй като командването в Киев не им разрешаваше преди примирието да се предават на въстаниците. Някои поделения пък се изтеглиха самоволно и се завърнаха в Западна Украйна. В град Яворов сега се чудят как да разрешат конфликта между командването на 24-та бригада и 60 бойци, които без заповед са изоставили позициите си и са се завърнали у дома. Такива случаи вече не са рядкост,



има и арестувани за дезертьорство



Има и голям брой младежи, които искат да воюват. "Как мога да не отида, след като там е моето момиче?", пита Евген Гай от Черкаска област. Той смята да се запише в другия доброволчески батальон "Айдар", където е неговата "дивчина" (момиче) и още осем негови приятели от протестите на Майдана в Киев през зимата. Евген трябва скоро да навърши 23 години и току-що е получил магистърска степен по икономика. Той обясни, че трябва да приключи някои свои неща в Киев и отива да се запише доброволец. Още през март е отишъл в районното военно управление да се запише в армията. "Там ми казаха да чакам да ми дойде повиквателната. Все още чакам", каза той и увери, че в Украйна още дълго ще се воюва. По думите му в неговото село Лески в Черкаска област има хора, които смятат, че войната трябва да се прекрати на всяка цена, но повечето все пак подкрепят армията, като много хора я подпомагат финансова и с хранителни продукти.

В началото на август Украинският институт за социални изследвания и центърът "Социален мониторинг" проведоха проучване, в което участваха 2000 души от цяла Украйна, без разбунтувалите се области. То показа, че 57% от запитаните се обявяват за прекратяване на войната и за търсене на компромиси. Социологът Олга Балакирева смята, че сега в обществото "доминира надеждата" за примирие. "Това проучване беше преди почти месец, а ситуацията се променя много бързо. Колкото повече негативни последствия носят военните действия, толкова повече ще стават хората, които искат те да бъдат прекратени по-скоро", смята шефът на "Социален мониторинг". Около 50% от украинците все пак подкрепят военната операция, тъй като целта е да се запази териториалната цялост на Украйна. "Това значи, че



мнозинството украинци са за прекратяване на войната,



но не и за капитулация", обясни Балакирева. Според нея украинското общество не е готово да приеме загубата на тези райони от Донбас, както и загубата на Крим. "Може би обществото е готово да приеме вариант на тяхното признаване като окупирани или анексирани територии. Може би повечето украинци биха приела нов статут за Донбас, по-голяма самостоятелност, промяна на държавния строй, по-особен статут на руския език и подобни компромиси. Но обществото в Украйна не е готово днес да признае, че тези области ще престанат да бъдат украински", смята социоложката. "Донбас ще остане в състава на Украйна, няма други варианти", убеден е от своя страна Евген Гай. Той обаче не знае как ще бъде убедено населението там, че ще му е по-добре да е в състава на Украйна, особено след пролятата кръв и големия брой загинали цивилни.

Бойците от "Донбас" Остап и Роман са убедени обаче, че



във всеки случай не са воювали напразно,



тъй като целостта и независимостта на страната трябва да се защитават. "Но ако се случи и това (отделянето на Донбас), то ние ще търсим пътища за решаване на този проблем, за да може Украйна да остане цяла", заяви Роман. Той подозира, както много анализатори, че Русия иска да създаде в Донбас буферна зона между себе си и Европа. "Аз обаче мисля, че ако подобен буфер бъде създаден, то той няма да издържи дълго", добавя Остап. Много от лидерите на Новорусия, както бунтовниците наричат своите територии в Източна Украйна, вече дадоха да се разбере, че нямат никакво намерение остават в пределите на Украйна. Именно затова много украинци не вярват, че примирието ще издържи дълго. "Аз обаче мисля, че може да издържи и по-дълго. Скоро ще дойде зимата, тогава се воюва много тежко. Така че може да издържи до есента", добавя Остап Проц.



-------------------

Батальонът "Азов" е заплаха за Киев

-------------------

"На нас ни трябва диктатор, който може да пролива кръв", казва украински боец, който има връзки с неонацистите, пред британския в. "Гардиън". Авторът на статията е специалният кореспондент Шон Уокър, който прекара няколко дни с доброволците от батальона "Азов" в Източна Украйна. Уокър припомня, че това е едно от доброволческите поделения на правителството, на което му се носи славата на най-ефективно и надеждно формирование при борбата със "сепаратистите" в Източна Украйна. Той обаче отбелязва, че в последно време нарастват опасенията, че подобни военни структури може скоро да се превърнат в сериозна заплаха не само за правителството в Киев, но и за държавата като цяло. Много бойци от тези батальони разделят крайнодесни, дори неонацистки идеологии и "почти всички смятат да продължат битката в Киев веднага след като завърши войната на изток". Единият от бойците, който е представен в статията като Дмитрий, заявява, че не е нацист, но хвали военните способности на Хитлер и е убеден, че холокост не е имало. Дмитрий отрича в батальона да има неонацисти, просто много от другарите му се интересували от "нордическа митология". Символиката на батальона очевидно е заимствана от нацисткия "волфсангел"(вълча кука). Но бойците от "Азов" отричат това. Според тях емблемата им представлява кръстосване на латинските букви N и I, което значело "национална идея". Те вече обвиниха за военните си поражения бездарното армейско командване. "Генералите, които са отговорни за битката под Иловайск, трябва да отидат в затвора за предателство. Безусловно ще падат глави и смятам, че предстои нова битка за властта", заяви шведският доброволец от "Азов" Микаел Шилт. "Украинските въоръжени сили са армия от лъвове, които са предвождани от овце", смята неговият другар Дмитрий. Според него властта в Киев "трябва да я вземе диктатор, който ще трябва да пролее много кръв, но само така ще обедини нацията". "Когато от фронта се завърнат такъв голям брой калени в битките бойци, между които има много озлобени млади хора, то има опасност думите "ще падат глави" да се превърнат в нещо повече от обикновена метафора", коментира Уокър.