Тези дни стана ясно нещо много важно - Реформаторският блок (РБ) няма да участва в следващото управление. Не защото няма да влезе в парламента или защото Бойко Борисов няма да желае да общува с орел, рак и щука (и двете хипотези са напълно възможни, но не основни). Причината е, че след изборите РБ ще престане да съществува. Ако след 5 октомври сегашни негови фигури влязат или крепят управлението, или пък го стори партия "реформаторка", това няма да е от името на блока. Такъв субект просто няма да има.

За вътрешните противоречия се знае отдавна, говори, пише. А те са много - идейни (най-незначителни), по отношение на ГЕРБ, лидерски (кой да поръчва музиката, кой да я плаща, кой - не), всякакви. С практически несъстоялия се "конгрес" те се официализираха безвъзвратно на най-високо ниво. Разпадът е въпрос на дни (40-50 най-много),



оптимистичният вариант е блокът



да се разпадне на съставни части вътре в парламента, песимистичният - отвън. Това се знае от всички в блока, от стотината гравитиращи сподвижници и от няколко хиляди симпатизанти, подаващи ухо към кухнята. Но никой не смее да говори за тази неизбежност публично, защото по време на кампания не бива.

Ще припомним накратко какво се случи този уикенд. РБ се събра на отдавна планирана конференция, която трябваше да избере единен лидер. Радан Кънев не криеше амбиции за поста, преди месец и половина направи шумна обходна маневра - обяви, че подава оставка като говорител. Дневният ред на конференцията бе планиран отдавна, изборът на лидер беше най-важната, почти единствена "знакова" точка. В последния момент обаче "България на гражданите" и СДС бламираха избора на председател. Такъв не се състоя. Отправиха обвинения, че не му е сега времето, форумът бил свикан недемократично и т.н. "Не всички партийни ръководства са смели, колкото са избирателите им", отговори Кънев. Сбирката спешно намери друго мото, нефелно - "Старт на предизборната кампания". Всички, които преди две седмици обясняваха, че "конференцията ще даде мощна енергия на симпатизантите", свиха перките. Колко точно са се свили симпатизантите, предстои да видим.

Този път няма да се спираме на двойните и тройните позиции спрямо ГЕРБ, които фигури на блока лансираха публично многократно след създаването му, вкл. опровергавайки себе си. Писано е много. Не може обаче да подминем няколко "по-дребни" абсурда, които бяха сътворени покрай конференцията. Те допълват зацапания политически образ на блока с



остър дефицит на експертност



Тези ли хора претендират, че ще управляват България? Да започнем с датата на т.нар. "конгрес" - 14 септември, 9 дни след старта на предизборната кампания. Няма друга партия, коалиция, съюз или каквото и да е било формирование в най-новата българска история, което да седне да си избира лидер 20 дни преди изборите. Проверете - няма. Уникален случай. Другите кандидати ходят, обикалят, агитират, громят врагове, тъкмят съюзи, а "реформаторите" - изправени пред лидерски въпрос?! При все че са коалиция и тая работа трябваше да бъде свършена много, много по-рано.

Кой тогава реши, че в тази сложна коалиция "лидерски конгрес" ще даде "мощен тласък на кампанията"? Но дори и при успешен форум, дори и да беше избран председател, това означаваше 9 пропилени дни в предизборната кампания. Няма сериозна политическа сила в света, която да стартира предизборната си кампания (официално точно това се случи!) на втората седмица от посочения законодателно период.

Може би се чудите каква е предизборната програма на РБ - какво смятат да направят, как, в кои области. Няма я. Потърсете - нито е обявена, нито качена в интернет, няма я по вестниците, няма и в библиотеките. Просто я няма. Дори да е написана, очевидно не е одобрена и популяризирана. Всъщност, грешка - "качването в интернет" не може да се случи. Интернет страница "Реформаторите" нямат.



Не вярвате? Ами проверете -



имат, но не е активна. До вчера на нея стояха вести от европейските избори. Нямат страница и програма при вече стартирала предизборна кампания - това ли е най-отворената, модерна политическа сила, която е на "ти" с технологиите, общуваща с младите, експертна? Следва да се признае - подходът е твърде "реформаторски".

Това, разбира се, са бели кахъри на фона на огромните вътрешни противоречия, шумната "конгресна излагация". Те до вчера не знаеха ще имат ли лидер, ние им искаме програма! Но показва какво всъщност се случва в тази формация. Разводът по взаимно съгласие би бил облекчение за всички. Всъщност, дали на някой в блока му остана време да се замисли върху един съществен въпрос - на европейските избори преференцията сработи успешно. Точно тя даде мандат. Но бе национална. Дали сега в условия на многомандатни райони ще е сполучлива? Едно е всички десебари да гласуват за Светослав Малинов, друго е гласовете да се пръснат в 31 избирателни района.

На евроизборите десебарите не просто настървено подкрепиха "своя човек", но и с радост провалиха Кунева. Защо се радваха? Ей тази радост показва, че в РБ живеят най-малко два несъвместими свята. Сега ще му берат гайлето.