ВИЗИТКА Николай Нековски е е роден в гр. Враца, но от 1979 г. живее в Мизия. Завършил е Държавното хореографско училище в София. От осем години е заместник-кмет на град Мизия, но продължава да работи с деца по специалността си.



- Г-н Нековски, повече от месец след потопа в Мизия положението все още е тежко. Какво трябва да се направи, за да се върне градчето към нормалния живот?

- Две са най-важните неща. Първото е съответните институции в лицето на областния управител да гарантират, че това няма да се повтори. Това означава, че трябва да се направят няколко неща. Всички язовири, които се сливат и оттичат по един или друг начин в р. Скът, трябва да се приведат в изрядно състояние. Трябва да се контролира нивото на водата да не надвишава законно допустимите норми, но това трябва да стане, след като всички язовири се източат и се приведат във вид по изискванията на Закона за водите и след това отново да се напълнят. Всички тези язовири са строени 40-те години по много примитивен начин - с каруци са се карали камъни, след това пръст се е трамбовала на ръка. Язовирните стени не са бетонирани и повечето са компрометирани. Те акумулират човешко нещастие под формата на бедствие и наводнение.

- Но дни след бедствието областният управител каза точно обратното - че всички са изрядни.

- Това е откровена лъжа. Трудно можем да разговаряме с човек, който не стои на работа, и затова той трябва да си подаде оставката. Най-важното е превенцията и сигурността на хората. Сега при всяка капка дъжд или буря ние тичаме да гледаме нивото на реките и язовирите. Хората в града са стресирани от дъжда и водата, което не е нормално. Както искат да го направят, но язовирите трябва да се въведат в ред, без значение чия собственост са съоръженията. От 2011 г. досега ежегодно искаме да се почисти коритото на реката и да се направят нови диги от държавата, но няма отговор.

- Казахте, че две неща са важни. Кое е второто?

- Второто е възстановяването на пострадалите и техните имоти в Мизия и с. Крушовица, защото не трябва да забравяме, че и там има пострадали, а не е човешко. И там има паднали къщи.

- Как виждате възстановяването стъпка по стъпка?

- Тези дни ще е готово общежитието, където ще бъдат настанени най-бедстващите, чиито домове са напълно разрушени. Това са 40 души, които сега са настанени в детската градина в града. Фургонното селище ще е готово до 40 дни. Процедурите са много, а ние поискахме терена още на 18 август. Тогава си тръгна пожарната, когато се отводни градът. Дотогава всичко беше наводнено. Първо беше спасяването, а след това отводняването от 2 до 18 август. Отводняването на града продължи 16 дни и по този показател наводнението в Мизия няма аналог у нас и в света. Другото, което трябва да се направи, е да се промени наредбата на междуведомствената комисия, защото тя сега е нечовешки направена. Тя е в ущърб на хората. Първо, в старата наредба беше казано, че на хората им се дават пари и след това се отчитат с фактури и касови бележки за оправдаване на разходите. Според новата наредба хората сами трябва да си викнат проектант и да си платят. След като стане този проект, те трябва да започнат да си правят къщата и след това да се кандидатства и да се възстановят средствата. Хората нямат пари и нямат възможност. Другият проблем е, че помощта не може да е повече от размера на данъчната оценка.

Затова тези хора, които нямат роднини, ще настаним във фургони. Сега събираме заявления от хората, които искат да се настанят във фургони, защото ако в началото искаха около 450 човека, сега постепенно се нормализира положението. Няма нужда да правим едно много скъпо селище, ще ни обвинят, че харчим неправомерно пари, затова преминахме към тези заявки. Искаме да няма един лев неправомерно изхарчен. С този 1 милион (б.р. отпуснат авансово от служебното правителство) трябва да направим много неща - училища, общежитието, детската градина, разчистване на къщите, пръскане за комари и всичко това с един милион.

- Идва зимата. Ще има ли хора без покрив?

- Хора без покрив няма да има. Може да има притеснени хора, които да живеят във фургони, защото там не е много комфортно - те са 7 на 3 метра, три помещения и са зле, защото са много тесни, но са някакво решение. В стаите в общежитието, където ще са трайно настанени хората, също не е много комфортно, защото баните са общи, но няма да са без покрив.

- Парите, отпуснати от правителството, са разпределени. На какви други средства разчитате в момента?

- В момента БЧК ни помага и ни осигуряват храна за обяда на хората с парите от есемесите. За останалите хранения осигуряваме консерви, като от 650 души ги редуцирахме на 300, защото половината вече намериха начин - роднини, близки и др. Причината е, че нямаме пари. Тези консерви ги купуваме с парите от представителните и за командировки на кмета и от тези, с които щяхме да правим панаира на 2 август, за концерти и други мероприятия. От набирателните сметки има само вход, няма изход. Една стотинка не е изтеглена от там. Тези пари от БЧК, както и всички материални дарения - дървен материал, цимент, хоросан, тухли и каквото и да има, както и бяла техника, ще ги раздава не общината, а общественият съвет към БЧК. Нашата роля е да осигурим логистиката, а общественият съвет, който е избран от хората, да се разпорежда и да направи така, че да няма недоволни. Има много работа и е много тежко, защото става въпрос за много хора.

- Мислили ли сте да изтеглите безлихвен заем от държавата, както направиха други общини?

- Ние няма как да поискаме пари, защото после трябва да ги връщаме, а откъде ще ги вземем. Другата година са местните избори, не можем да си позволим да оставим дефицит на някой друг, ако хората не ни изберат нас. Трябва да се мисли за бъдещето, защото вярвам, че ние ще останем и ще оцелеем. Дай боже, бързо да се възстановим.

- Хората имат ли надежда?

- Те нямат надежда, те са обезверени. Всяка сряда правим в 17 ч. общоградски събрания на площада пред общината. Слагаме уредба и говорим какво сме направили и какво мислим да правим, а те задават въпроси.

- Какви въпроси?

- Има много интересни и дори смешни. Конкретен казус. За да получат помощ, жилището им трябва да е единствено. Ако човек има две жилища и двете не стават за живеене, не можеш да кандидатстваш и хората ме питат какво да правят. Това ги интересува - как така човек, който е наследил имот, а всички близки са починали, се оказва с два имота. И сега изведнъж в тази декларация има условие, че трябва да има само един имот. За какво става въпрос? Тези наредби и закони се пишат от хора, които като стъпят на жълтите павета в София, забравят откъде са тръгнали. Това убива всякакво желание и ентусиазъм у хората. Виждам у тях разочарование, тъга и несигурност. Основното нещо, което им диктува тази несигурност, е финансовата невъзможност да се изправят на крака. Това е трудът на 3-4 поколения, който за минути изчезна. Тук е ролята на държавата - да помисли и да помогне и да смени правилника на комисията, за да може действително да бъде в полза на хората, а не в техен ущърб. В момента дават нещо, но какво дават - 1000 лв. на къща какво е? Една врата и един прозорец не може да се вземе. Общината не може да се справи сама, защото пак опираме до пари.

Усетихме, че има държава в първите дни непосредствено след наводнението, и то в лицето на пожарната. Ако екипите не бяха тук с екипите си от половин България, досега още да сме под вода. Казвам го съвсем откровено. Военните също ни помогнаха заедно с кухнята, както и АЕЦ, която ни даде всичко безвъзмездно. Само реактор не са ни дали.

- А след отводняването?

- Ако говоря в лицето на областната управа, държава няма. На 22 август поискахме от областната управа да ни дадат безвъзмездно за управление терен, за да можем да правим проектите и да се изгради фургонното селище. От там ни отговориха на 2 септември.

- Как си обяснявате бедствието?

- Това беше вода не от самата река, от преливане на коритото, а това беше вълна от прилива, който беше излязъл от югозападната част на града. Проблемът е комплексен, но ако не бяха скъсаните стени на борованските язовири, нямаше вълната да дойде с такава сила. Но в никакъв случай не мога да кажа, че Борован е удавил Мизия.