За запознатите с характера и историята на големите политически движения в САЩ и Великобритания е ясно, че един от основните елементи на това, което се приема за "дясно", е т.нар. фискален консерватизъм. Идеята, че държавният апарат трябва (като минимум) да харчи толкова, колкото може да събере чрез данъчна система, а в определени трактовки и че трябва да се стреми максимално да ограничава изземването на доходи от населението в полза на политици и бюрократи.

Фискалният консерватизъм е и неизменна част от наследството на две от най-ярките фигури в историята на световната политика - британския премиер Маргарет Тачър и американския президент Роналд Рейгън. Не е случайно, че според Желязната лейди "проблемът на социализма е, че парите на другите хора свършват" или че каубоят от Санта Барбара е смятал, че е "време да намалим федералния и да оставим на мира семейния бюджет". Дясното е в своята същност свързано с това



да се ограничава колосалният апетит за чужди пари,



който мъчи всяко правителство и всяка държавна администрация.

За съжаление, тази информация не е била предадена на Бойко Борисов и други решаващи фактори в ГЕРБ. През последните седмици те упорито се опитват да бъдат обратното на това, което представлява дясното на Тачър и Рейгън, като не само отстъпват от фискалния консерватизъм, а с пълна газ се движат в обратната посока.

Нещата започнаха да стават ясни с изявленията на Борисов за 6 млрд. лв. и дори 10 млрд. лв. дълг, който едно евентуално (и доста вероятно) правителство на ГЕРБ ще иска да вземе. Това е най-лесното решение, когато при предишния си мандат си изразходвал сериозна част от резервите и си национализирал елемент от частната пенсионна система - и това при министър на финансите Симеон Дянков, който поне се опитваше да звучи като да иска да балансира разходи и да не позволява пълно разточителство. А откъде ще вземеш, когато качиш и дълговото бреме отвъд възможностите за лесното му финансиране?

Освен дълг, както стана ясно преди два дни, ГЕРБ подготвят и друга категорично лява политика - увеличаване на данъците. Според предложената схема, общините ще могат да взимат решение да добавят допълнителни 2% върху плоския данък, който в момента е 10%. Макар и идеята за диверсификация на данъчната ставка и възможност за децентрализация на събираните средства, оттам и създаването на конкуренция между различни общини в страната, да е интересна -



изпълнението е със сериозни недостатъци



Най-вече защото дава възможност на юрисдикциите да стават само по-малко конкурентни - т.е. не е мислено за сваляне на данъците и/или запазване на по-голям процент от събраното на местно ниво.

Всъщност, дори и без жадната за парите на данъкоплатците програма на ГЕРБ, държавният бюджет е в сериозен преразход спрямо това, което може да осигури чрез данъци и квазиданъци. Само до месец юли тази година данните показват дефицит от близо 1.15 млрд. лв. Общият преразход по двете пера заплати/стипендии и социални разходи е 938.5 млн. (274.5 млн. лв за първото и 664 млн. лв. за второто). Към това можем да добавим и исканията за още милиони допълнително харчене в НЗОК (117 млн. лв.) и МВР (97 млн.лв.) - все на гърба на данъкоплатеца и неговите наследници.

Реакцията на една фискално консервативна, на една "дясна" партия в такъв момент трябва да е - търсене на възможни начини за ограничаване на лавинообразно растящите разходи, не търсене на кратък политически комфорт, осигурен от заеми, които ще връщат бъдещи поколения. Освен от икономическата теория, от скорошния опит на не една европейска страна знаем, че заемите и безконтролното харчене са до един момент - следват ги рецесии и болезнени години на връщане към нормата.

Подходящо е да се завърши с един полезен цитат от Рейгън за "десните" от ГЕРБ: "Проблемът не е, че хората са обложени с малко данъци, а че правителството харчи твърде много". Може и да им помогне да се ориентират или пък да пренасочи вниманието на десните избиратели към търсене на наистина фискално консервативен политически субект.