Онзи ден на едно ученическо награждаване стана дума за четене; дали четат днешните деца, или не, дали са умни или глупави и т.н. Сценаристът Иво Сиромахов застъпи тезата, че преподаването по литература е безинтересно, затова децата странят от книжката. До голяма степен беше прав, що се отнася до литературата. Ако се запитаме каква е целта на този така широко застъпен в днешните ни училища и така слабо употребим по-сетне за професионална реализация предмет - литературата, то можем честно да кажем следното. Този предмет би трябвало да научи децата ни преди всичко да обичат да четат, а не да могат да наизустят от преписания анализ какво е искал да каже Ботев с "Майце си".

В случая обаче, като гледах вчера възбудените ученически тълпи край две училища и като слушах неволно разговорите им (разкара ли онова гадже, аре довечера у Гошо, вземи ботъл, и т.н.), си мислех не за литература. А къде бъркаме. Щото очевидно някъде бъркаме, след като първо, децата ни непрекъснато намаляват; и второ -



не те измъкват страната ни от перманентните кризи,



вече четвърт век след тоталитаризма, а ние се чудим как да ги измъкваме. От безработицата и социалното униние.

В разни анализи, изготвени от специалисти на съответното министерство, се отбелязва, че парите, отделяни от държавата ни за образование, всяка година нарастват. Пък резултати няма и няма. Зачудих се защо е тъй. Изобщо каква е връзката между парите и евентуалните спретнати и жизнелюбиви юноши, които ще ни построят силната и богата страна, която бленуваме? Наскоро една колежка писа текст за тази връзка. Тя се зарови в материали за най-скъпите училища в света. За нейно и за мое учудване се оказа, че най-скъпите училища се отличават освен с високи заплати на преподавателите си, също със спартански ред и желязна дисциплина за питомците. Сега няма да обсъждам заплатите - те все пак се формират от високите такси, които заможните мами и татьовци плащат. Ще спомена само, че директорът на британския "Итън" например получава месечно повече, отколкото премиерът на страната Дейвид Камерън. А в "Итън" редът е повече от стриктен. Не говоря за дреболии като абсолютно задължителната униформа, а за сензации като тази - физическото наказание за непослушание, тоест боят за провинилите се ученици е отменен официално едва през 2000 година! Въпреки това там пращат децата си най-богатите и най-знатните, независимо от скъпотията и суровата дисциплина. Като ученик в шотландския пансион "Гордънстоун", малкият принц Чарлз например писал писмо на майка си, кралицата, в което горко изплакал: "Мамо, тате, тук е истински ад!" Всяка сутрин будели децата преди изгрев, карали ги да се обливат с ледена вода, а после да тичат на физзарядка. Изобщо отроците всяка минута са на режим, всички принадлежности и дрехи се опват по казармен тегел. Въпреки поплака си принцът не срещнал съчувствие.

В най-скъпото училище в света пък, където годишната такса е 133 000 евро, - швейцарския пансион Le Rosey, се става в 7 сутринта, ляга се в 22 ч., за излизане извън пансиона без разрешение се изключва, а учениците нямат право на мобилни телефони, на бижута, на грим, на парфюми и т.н. За цигари да не говорим. Свободното време е много малко, но дори тогава са под непрестанно наблюдение на педагози. По всяко време на учениците могат да се правят тестове за алкохол и наркотици и не дай боже, да се получи положителен тест.

Забележете - там освен свръхбогаташи пращат децата си и крале - в Le Rosey са учили белгийският Албер II, принц Едуард, кралят на Монако Рение III и други такива синьокръвци.

Защо постъпват така тези уж любвеобилни и треперещи над най-често трудно добитите си чеда родители? - запитах се аз. Защо ги пращат в такива жестоки, казармени условия? Защо не ги отървават от тегобите в тази крехка възраст, както



би постъпила всяка средна българска мама?



Защо не си държат чедото наблизо, да си кара детето рахатя, да поспива до обяд, да не се мъчи излишно поне сега, то после неговото нали си го чака?

Догаждам се защо. Просто имат огромен управленски опит, затова. И знаят как се коват елитни кадри. Които могат да управляват не само империи, но да ръководят добре и собствения си живот. Неслучайно Великобритания, управлявала петдесет пъти по-големи територии и население от собственото, има днес най-добрите училища. Изглежда знаят следното - за да имаш не само компетентни управленци, но и за да имат децата ти организационна закалка за живота, такъв режим по време на детството е повече от нужен. Казано простичко, ако във възрастта, когато трябва да трупаш навици и знания, трупаш удоволствия и пороци, зрелият живот ще ти изсивее предварително. Ако се забавляваш до насита на 16, на 30 битието ще ти изглежда тъпичко. Първо, защото всичките забави ще са ти поомръзнали, а второ - за разлика от тогава сега трябва да се трудиш, за да се издържаш. Пък щом не си се научил да се организираш на 16, на 30 няма да го научиш тепърва.

Не мислете, че превъзнасям възпитаниците на "Итън" или Le Rosey в морален план. Нищо подобно. Със сигурност не са обекти за иконопис. Но на 40, 50 или 60 те управляват и пороците си така, както управляват държави или консорциуми - относително умело.

Пък на 16 не ти управляваш порока, а той тебе. И на 30 при такава педагогика вече те управляват нищетата и упадъкът. Както тебе, така и страната ти.