|
| Арх. Георги Савов |
- Архитект Савов, вие идвате като администратор от проектантския бранш. Започнахте срещи с архитекти, инженери, строители и дадохте заявка за важни промени в нормативната уредба. Какво виждахте извън министерството и какво искате да промените?
- По отношение на нормативната база - най-лесно е да се критикува законът. Но той дава само рамката и се променя много по-трудно. Докато нормативната уредба, специално към Закона за устройство на територията (ЗУТ), която регламентира строително-инвестиционния процес, е жива материя. Тя би трябвало да се променя и наглася според условията, но това не се прилага на практика. Затова се опитваме да променим точно тази нормативна база - по-специално Наредба 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Защото проектите, които се изработват, не са достатъчно качествени, не са годни. Няма нужда да се убеждаваме в това - само да си дадем сметка колко проекти са спрени, в колко от тях има тотални разминавания между заложеното и изпълненото.
Истината е изключително простичка - първичният документ за всичко в строително-инвестиционния процес е проектът. Това е документът, по който задачата трябва да се остойности, да се проведе търгът, да се сключи договорът, да се изпълни нещо и да се плати.
- Къде е проблемът?
- Всеки обект започва от идеен проект - в него се правят красиви картинки и инвеститорът казва: да, това искам. В работния проект се уточняват детайлите, на този етап следва и строителят да влиза на обекта. Между тези две фази обаче има период, наречен технически проект, който е изключително важен. По нашето действащо законодателство на този етап се издават разрешения за строеж и се започва изпълнение на строително-монтажни работи. Тълкуванието, което сега Наредба 4 дава за фаза технически проект, е толкова широко, че е напълно законно проектите в тази фаза да са с цена и пълнота от 5 до 25 условни единици. Начинът, по който се проектира в момента в България, е, че се избира най-ниска цена - или проект от 5 единици, или идейният проект с малко повече размери. Това е реалността.
- Това не е ли свързано и с провалите в обществените поръчки?
- Да. Ние имаме един първичен документ, който е непълен, неточен, а оттам и грешен. Защото в тази фаза по наредба не се изискват детайли, спецификации, количествени сметки. На тази база се печелят търговете в обществените поръчки. Това е в основата на строителните търгове, на предварителните бюджети, изпълнението и приемането на обекта. Освен ширината и дължината на една стая трябва да е ясно какво да има в нея. Подът например - паркет ли е, дъбов, или ламинат. Или тази стена - латекс ли е, или ламперия. Разликата е в пъти. За един строител да даде точна цена и срок при тази непълна изходна информация (идеен проект) е, като да познае числата от тотото.
- Това е абсурдно. Защо е допуснато да продължава толкова години?
- Тъжното е, че всичко е законно, защото всеки си върши уж съвестно работата. Ето и прочутата енергийна ефективност - тя също се прави на етап технически проект, тоест, без да са изготвени работните детайли и характеристики за предвидените материали.
- А те не са ли изключително важни именно за енергийната ефективност - от това колко и каква топлоизолация например ще се вложи, зависи степента й?
- Там е работата. Не искам да наричам това измама, но в повечето случаи е формално свършена работа.
- Т.е. вашата идея е да се променят схемата и начинът, по който тръгва един проект?
- Да, затова с професионалните организации и строителния контрол стигнахме до извода, че тук липсва проектна документация. Предлагаме границата между работния проект и техническия проект рязко да се стопи. В реалната практика на проектен мениджър аз съм ангажиран да давам бюджет в идейна фаза, в техническа и в работна фаза. Така във всичките фази се дава стойността на проекта. Разликата е в точността на оценката.
Предлагаме в техническата фаза да се изготвят и работни детайли, и спецификации, и количествени сметки с точност до 10-15%. Тогава и обществените поръчки няма да вървят по модела - ще правим една сграда за едни пари, но никой не знае как ще изглежда тя и какво ще има вътре. Ако успеем да въведем промените, ще се знае какво да се търси накрая в нея. Липсата на критерии и параметри за качеството е причина за едно и също нещо стойността да се различава в пъти.
- Тоест обществените поръчки "гърмят", защото в основата им е заложена бомба. Но ако всичко това е само в една-единствена наредба, защо никой досега не я променил?
- У нас администрацията е откъсната от практиката. Затова и няма как да е адекватна. В същото време, за да е независима, не трябва да е в практиката. Получава се омагьосан кръг. Не отричам необходимостта от тази независимост, но изчерпването на професионализма е пагубно.
20 години работих освен като проектант и като консултант от страната на възложителя. Още в най-ранна фаза на предпроектните проучвания следва да се изготви и ориентировъчен бюджет. Да се предвидят всички необходими мероприятия. Някои инвеститори първо питат - какво е нужно и какво може. За съжаление в България тази култура все още я няма.
- А докъде стигна работата с кадастъра?
- Факт е, че България е една от изостаналите европейски държави. Това е изключително подценяван проблем. Учудвам се защо, при условие че кадастърът генерира сериозни приходи - над 18 милиона лева годишно, от 2009 г. насам са отпуснати 10 милиона лева за създаването му. Ако оставим кадастъра да се самоиздържа само една година, ще може да се самофинансира. Така ще бъдат създадени кадастрални карти и регистри за цялата територия на България. В момента едва около 13% от територията на страната са покрити с кадастрална карта. Това са основно терени по Черноморското крайбрежие, където ударно бяха изработени кадастрални карти, и в отделни други области. Все още дори и в София големи райони нямат кадастър. За всичко останало бих приел, че липсват пари, но тук пари има, защото кадастърът генерира приходи.
- Къде е проблемът и за сгрешената наредба, и за кадастъра?
- Некомпетентност. Това не е приятна дума, но за съжаление е точната. С цялото ми уважение към юристи, икономисти и други, но за всичко се иска специализация. Няма как специфичен процес като строително-инвестиционния да се извършва от други, а не от специалисти в областта. Факт е, че архитектите са били равни на фараони в египетските царства. Не зная защо, но едва ли е случайно в тези общества, натрупали много знания още преди векове.
- По Черноморието има ли вече яснота къде са дюните?
- Всички дюни са посочени, картите са изготвени. Вече са определени дати за приемането им от комисии. Очаквам следващия месец да бъдат одобрени. Хората с основание се вълнуват, защото много дюни ще попаднат в частни имоти, в такива с влезли в сила устройствени планове. Това ще бъде голяма драма. Представете си - купили сте парцел на морето, а те там не са за без пари, и изведнъж ви казват, че половината имот е дюна. Но щом се е тръгнало по този път, трябва да се търси начин за компенсация на собствениците.
- Къде са, кои са големите инвеститори, за които говореше преди вас бившият министър архитект Иван Данов?
- Мисля, че това е една идеалистична представа. Идвам от частния сектор, затова имам идея как се печелят и как се губят инвеститори. Тук не намерих мотивация или регламент с мерки за привличане на инвестиции. А и в България отдавна съществува Агенция за чуждестранни инвестиции, която има своите задачи.
- Има ли нужда от такова министерство?
- Като проектант аз много се зарадвах на създаването на подобна институция. Ролята на проектанта вече 20 години е тотално игнорирана. На табелата на един строеж ще видите изписани имената на кого ли не, но не и на проектанта. Със създаването на това министерство хората, възложителите, обществеността, всички чуха, че този проект го прави някой. Осветли се възлов процес, който се подценяваше тотално, и затова сме на етап да ни спират европарите, да ни обвиняват в злоупотреби.
Подобна структура е необходима, но не съм убеден, че трябва да е министерство. През последната година двете министерства - на инвестиционното проектиране и на регионалното развитие - са работили изключително трудно, а те са били лявата и дясната ръка на общ процес. Сега работим синхронизирано. Това доказва, че ако шапката е една, има място за тази структура - например агенция. Но ръководството трябва да е с висок ранг, за да му се чува думата.
