Военната ни "Визия 2020" трябва спешно да се преименува на "Визия 5-15". Вместо да изтрае до 2020 г., тя се вписа в стратегията на НАТО само от 5 до 15 септември 2014 г. На 5 септември алиансът реши на срещата си в Уелс, че съюзниците трябва да увеличат разходите си за отбрана заради заплахата от Русия, а на 15 септември генералният му секретар Андерс Фог Расмусен заяви, че "Русия не създава непосредствена заплаха за съюзниците в НАТО".
На Расмусен можем да му простим. Той излиза в пенсия и направи пред института "Карнеги" в Брюксел последното си изявление
в Чудомиров стил "И я че изокам некой ден"
Човешко е да се освободиш от мъката, че си мислел едно, а е трябвало да говориш друго, докато си заемал определен пост. Проблемът е, че ние не можем да му отвърнем в Алековия стил "На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дяволът с маскари...".
Спомняте ли си какво става в разказа "Бай Ганьо се върна от Европа"? Първата му дума е "Оплескахме я ний нея..." Приготвил си той една резолюцийка до княза от името на "11 000 най-видни граждани", за да се впише в актуалната политика, но управленският вятър сменил посоката си и се наложило да я пренапише наопаки:
- Хайде сега да видим - казва бай Ганьо. - Сега е зорът! Не знаем, дявол да го вземе, сегашните как ще я подкарат с Московията. Да знай човек, че искат да се мирят - лесна работа, може сума неща да напишем: "Цар освободител; цар покровител; едноутробни братя; немските келяви чифути" и прочее; ама не знаем какъв вятър ще повее... Добре: "братя славяни", ами ако и днешните са против славяните, па току-виж... хоп! - бай Ганьо предател! Не, знаете ли какво? По-добре онуй там за "миризливия ботуш (на казака - б. р.)" да го изхвърлим...
- Е, ами какво да турим!...
- Сто-ой! Недей бърза! Ще помислим... Знаете ли какво? Сега ний, като не знаем още какъв вятър вее, да турим и тъй, и тъй, па те нека го тълкуват, както им уйдиса. Да турим така... "И да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците..." Тю! Да ги порази господ!...
И Расмусен направи важно откритие в "Карнеги"
Установи, че в Североатлантическия договор има чл. 5, според който нападението срещу която и да е държава от алианса е нападение срещу всички останали. По тази причина Русия нямало да посмее да нападне никого от 28-те съюзници. Само че когато на 5 септември настояваше всички държави да увеличат военните си бюджети до 2% от брутния си вътрешен продукт, той изтъкваше точно нарасналата заплаха от Русия и нуждата НАТО да се върне към класическата си концепция за териториална отбрана след 10-годишното си участие в мисии извън ареала на своя договор. Тъй като мисията в Афганистан е на приключване, а другаде не е подходящо да се ходи. Но за 10 дни той промени мнението си и откри още по-голяма заплаха дори в сравнение с Русия. Според него т.нар. "Ислямска държава" в Ирак и Леванта (ИДИЛ), която е група терористи, извършващи ужасни престъпления срещу хиляди хора в Ирак и Сирия, изисква военен отговор, за да бъде разбита. Той не призова НАТО да тръгне на война в Близкия изток, но насърчи натовските държави да се включат по желание в новата коалиция, която президентът на САЩ Барак Обама започна да събира, за да се разправи с главорезите.
"Тази групировка е дори по-голяма заплаха (от Русия - б. р.), защото създава опасност от износ на тероризъм към нашите държави... Изправени сме пред сили, които отхвърлят нашата либерална демокрация и нашия либерален ред. Те са подчертано срещу Запада и няма да се поколебаят да подкопаят нашия ред на свобода, те изповядват архаични схващания. Предстои ни нова битка за търпимост и срещу тоталитаризма - между отворени и затворени общества", каза на 15 септември генералният секретар. Що се отнася до Украйна, чиято криза бе използвана на срещата в Уелс като основание да се поиска превъоръжаване на алианса за отпор срещу Русия, Расмусен смени тона: "А за Украйна ние вярваме, че правилният път е политическото решение. Макар и да е ясно, че Русия наруши международните норми и правила, аз продължавам да мисля, че Русия ще бъде способна да преговаря, ако те решат. Но когато говорим за ИДИЛ, това са група терористи, с които няма никакъв начин да се намери политическо решение. И както съм уверявал, мисля, че тази терористична група създава заплаха не само за Ирак, но и за целия свят. Затова съм за започване на военно действие срещу ИДИЛ."
А сега да се върнем към нашата "Визия 2020" и към
ангажиментите, които президентът Росен Плевнелиев пое
пред съюзниците ни в НАТО, за да не обърка крачката в общия строй. В Уелс бе прието, че увеличаването на разходите за отбрана трябва да става на малки стъпки, за да не се товарят прекомерно държавните бюджети, изтощени в икономическата криза. Макар и да не се говореше шумно, всички съзнаваха, че Русия не е непосредствена заплаха за алианса и няма за какво да се бърза. Затова бе одобрен 10-годишен срок за вдигане на разходите до 2% от БВП в страните, където в момента военният бюджет е по-нисък. Германия, която не закъса като другите в кризата, направо заяви, че и този срок й се вижда къс. Даже предупреди, че може въобще да не достигне прага от 2%. Президентът Плевнелиев, който избра България да се присъедини към Германия като водеща нация в рамките на реализацията на Концепцията за рамкови страни на НАТО, се престара толкова много, че направо засрами стиснатата канцлерка Ангела Меркел. И двете държави в момента харчат за отбрана около 1.3% от БВП. Но нашият държавен глава обеща България да достигне поставената цел не за 10, а за 5 години, и то при положение, че нашата страна е от най-пострадалите в кризата. Сякаш България очаква всеки момент нападение от Русия и затова взема ускорени мерки.
Като се има предвид, че започващата нова война в Ирак срещу ислямистите ще се решава и на територията на Сирия, може оформящата се коалиция на желаещите да потърси някой ден съдействие и от Русия заради връзките й с режима в Дамаск, който е естествен враг на ИДИЛ. Кризата в Украйна върви към затихване, а в Ирак никой не може да каже кога ще е кулминацията й. Напълно възможно е да се задейства принципът
"врагът на моя враг е мой приятел"
и НАТО да се върне към стратегическо партньорство с Русия. Тогава волю-неволю ще приложим външнополитическата формула на бай Ганьо: "И да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците..."
Очевидно нашето външно министерство отдавна не е способно да прави външна политика. Отстъпването на тази роля на военното министерство, което афишира авторство на "Визия 2020", също не е добро решение. България обаче може да си спести поне усърдието да служи за посмешище на международните форуми, като усмири изявите на своя президент. За жалост неговият международен ентусиазъм получи тези дни извънредна финансова подкрепа от служебното правителство, назначено от самия него. То му отпусна допълнителни 1 млн. лева, за да засили контактите си с чужденци, което означава, че шоуто ще продължи въпреки тежките проблеми, в които се дави държавата. Сега очакваме следващата му "Визия ден до пладне".
Така си е, г-н Терзиев!
НАТО просто трябва да осъзнае, че ние сме най-големия му олигофренд и да ни третира като такъв!