Проблемите се изостриха през 2014 година. Още към средата на годината се очерта недостиг от 300-400 млн. за финансиране на болничната помощ. Отпуснатите допълнително 225 милиона лева при актуализацията на бюджета на здравната каса са малко. Болниците трупат нови дългове, а качеството на дейността им се влошава.

Причините за растящия дефицит са известни: Само 2.2 милиона от над 3.5 милиона работещи граждани се очаква през 2014 г. да платят 1.8 млрд. лева здравни осигуровки (върху занижени доходи, въпреки осигурителните прагове). Вноската на държавата за повече от 3 милиона пенсионери, ученици, безработни и други е само 4% (957 млн. лева) към минималната заплата. Но дори и тези ограничени ресурси се използват нерационално и се разпиляват, особено в болниците, където системно се отчитат разходи за фиктивни пациенти, процедури и консумативи. Според оценките на авторитетни специалисти доплащанията на гражданите (регламентирани или "под масата") достигат 50% към отчетеното финансиране. С тези пари се допълват възнагражденията и се ограничава бягството на медицински персонал от системата.



Кърпежите на здравната система не дават резултат



Защото в сегашния си вид тя е нежизнена и обречена на парализа и крах. Абсолютизираният принцип на солидарността, върху който тя е изградена, е несъвместим с генетично обусловената природа на човека и личния му материален интерес, определящ поведението му. Когато работещият гражданин плаща (на паритетни начала с работодателя) 8% здравна осигуровка в една национална здравна каса и ползва според потребностите си финансираните от нея медицински услуги и лекарства, той се стреми по всякакъв начин да укрива доходи и вноски. И да получава повече и по-качествени "безплатни" за него блага. Разходите и цената на медицинските услуги не го интересуват, той не може да ги контролира. Търсенето и предлагането не се балансират по естествен път, както е с почти всички останали потребителски блага. Нашата здравна система е неизбежно дефицитна. Този дефицит застрашително нараства в резултат на застаряване на населението, намаляване дела на работещите граждани и прогреса на медицинската наука и технологии. Процесът не може да бъде нито предотвратен, нито забавен от предлаганите "подобрения" на здравната система. Каквито са "засиленият контрол" и повишените санкции за укриването на осигуровки, лимитите за разходите на болниците, доплащането от пациентите (до 2%), съкращаването и преструктурирането на прекомерно големия брой болници (близо 400), подобряване на финансирането и контрола от НЗОК чрез въвеждане на диагностично свързаните групи на мястото на клиничните пътеки и други. Недосегаем остава абсолютизираният принцип на солидарността, според който младите, здравите и богатите са задължени, независимо от своя интерес, да плащат за лечението на старите, болните и бедните.

Нереформираната здравноосигурителна система може да продължи да функционира само при все по-тежко администриране и извъникономическа принуда. Което е благоприятна почва за засилване на корупционните практики, разхищенията и загубите в системата. Хората, които се облагодетелстват от тези недъзи на системата, са най-големите радетели за нейното запазване под прикритието на дребни промени и фиктивни реформи. Сред тях са и политиците, които всеки път обещават запазване и подобряване на "безплатната" медицинска помощ, за да получат гласовете на избирателите. До окончателното рухване на здравната система и държавните финанси.

Решението на проблемите на здравната система е в



цялостното й реформиране



Проект за такава реформа беше разработен и включен в предизборната програма на партия ГЕРБ през 2009 година. В него се предвиждаше да се въведе задължително лично здравно осигуряване (застраховане) на работещите граждани в частни здравни фондове (или застрахователни дружества). За да се възстановят правото на избор, интересът и отговорността на всеки човек при внасяне на осигуровките, плащане на медицински услуги и контрола за тяхното количество, качество и цена.

След като дойде на власт през 2009 г., ГЕРБ не направи и най-малък опит да изпълни поетото пред избирателите задължение. Нито един от нейните лидери, министри и депутати не намери смелост да обясни на гражданите защо бяха излъгани по такъв абсурден начин - пагубен за здравната система и самоубийствен за управляващата партия. След тази чудовищна и немотивирана измама в новата Управленска програма на ГЕРБ за изборите на 5 октомври 2014 г. няма една дума за подобна реформа на здравната система. Такава реформа не предвиждат и другите големи партии. Което означава, че деградацията на системата ще продължи и през следващите четири години или до предсрочното падане на новото правителство в резултат на изострилата се криза в социалната сфера и гражданските протести.

Честните и грамотните кандидати за депутати и гражданите, които искат по-добро здравеопазване, вероятно биха подкрепили проект на закон за нова здравноосигурителна система, основана на следните общи принципи:

1. Здравната осигуровка от 8%, плащана на паритетни начала от работника и работодателя, се внася по лична медицинска сметка на осигурения в избрана от него банка или лицензиран частен здравен фонд.

2. Титулярът на сметката използва наличните средства по нея за покриване на своите и на семейството разходи за лечение и профилактика. Той сам решава как да плаща медицинските си разходи - чрез превод от личната си сметка или като закупи здравна застраховка за пакет основни заболявания. Остатъкът по личната медицинска сметка се наследява.

3. Здравното осигуряване (или застраховане) на недееспособните и социално слабите лица се осъществява чрез вноски от бюджета в съществуващата НЗОК.

4. Държавните и частни здравни заведения са самостоятелни и равнопоставени стопански субекти, които се конкурират с качеството и цената на медицинските услуги.



Ефектът от реформата на здравноосигурителната система:



Работещите граждани ще са заинтересовани и икономически принудени да декларират пълния размер на своите доходи (до определения в закона максимален осигурителен праг), за да получат повече постъпления по личните си медицински сметки (половината от които плащат работодателите). Събираемостта на здравните осигуровки ще достигне 100%, без да е необходима административна принуда. Средствата за здравеопазване ще нараснат с повече от 50%. Търсенето и предлагането на медицински услуги ще се уравновесяват автоматично. Нерегламентираните плащания и корупционните практики рязко ще се ограничат. Като страничен ефект ще се повиши и събираемостта на пенсионните осигуровки, доколкото те се начисляват към същия деклариран доход. Този ефект ще бъде много по-силен, ако пенсионните осигуровки също се внасят по лични сметки на работещите (втори стълб на пенсионната реформа) и размерът им се увеличи от сегашните 5% на 10%, като съответно се редуцират вноските в Държавния пенсионен фонд.

Значителна част от сивата икономика ще излезе на светло, в резултат на което условията за конкуренция и бизнес климатът ще се подобрят, ще се увеличат инвестициите, заетостта и доходите.

Когато гражданите плащат здравните си разходи от собствените си средства (натрупани в личните им медицински сметки или в закупените здравни застраховки), те ще бъдат най-силно заинтересовани да контролират чрез парите количеството, качеството и цената на получаваните медицински услуги и лекарства и същевременно да полагат повече грижи за опазване на своето здраве и работоспособност. Начинът на живот и хранене на повечето хора ще стане по-рационален и здравословен.

Здравноосигурителната система, основана на пазарни принципи, не изключва принципа на солидарността. Всеки гражданин, осигуряван по лична медицинска сметка, може, ако желае, да закупи здравна застраховка за пакет заболявания от избран застрахователен фонд и да сподели с останалите участници във фонда риска и отговорността за лечението си. Солидарният принцип ще продължи да се прилага в обществен мащаб за инвалидите и социално слабите лица, здравно осигурени със средства на държавния бюджет.

Никой експерт и политик досега не е посочил разумни аргументи срещу очевидните предимства на здравноосигурителната система, основана на личния интерес, личната отговорност и свободния избор на гражданите. Както и никой от досегашните управници не е направил опит да я въведе на мястото на съществуващата негодна и вредна система. Което може да се обясни единствено с много големи користни интереси. И неизлечима политическа слепота.