Каква е съдбата на жилището, в което живеем при развод? За кого остава то и от какво и от кого зависи? Има ли значение дали разводът е по вина, или пък по взаимно съгласие?

В.И., София



Семейното жилище има особен статут в българското право. Затова и действащият Семеен кодекс му отделя специално внимание. Това е така, защото семейното жилище е онзи апартамент, къща или етаж от къща, в който живее съответното семейство. То не е задължително да е тяхна съвместна собственост - да е придобито по време на брака с общи средства. Въпросното семейно жилище може да е само на единия съпруг, например придобит преди брака или пък по време на брака по наследство. Нещо повече. Семейното жилище може да е не е на нито един от двамата съпрузи - може да е на техни роднини, например на бащата и майката на мъжа или пък на жената. Ако обаче семейството живее в него, то се счита за семейно. Именно всички тези вариации са накарали и законодателя да опита да прецизира текстовете за това семейно жилище - както по време на брака, така и след евентуален развод, пък било то по исков ред или взаимно съгласие.

Има специални правила за разпореждането със семейното жилище, дори когато става дума за ситуации по време на брак. В тези случаи, ако жилището е придобито по време на брака и е част от съпружеската имуществена общност, то тогава нещата ще са сравнително ясни. Общото правило е, че разпореждането - продажбата, замяната, даряването, даването под наем, се извършва от двамата съпрузи. Чисто технически може да го направи и само единият съпруг, но ако е упълномощен с нотариално заверено изрично пълномощно от другия съпруг. Може и само единият да направи сделката, дори и без другият да знае. Тогава обаче се дава възможност в 6-месечен срок от узнаването на сделката, но не по-късно от три години от извършването й, незнаещият съпруг да оспори сделката пред съд. Нещо, което е опасно за всички страни по сделката. Затова и е най-добре разпореждането да става с общо съгласие. Със семейното жилище обаче възникват много трудности, когато то е лична собственост на единия съпруг. Правилото е, че той може да си прави каквото иска с имота. Но не и ако този имот е семейното жилище, в което пребивава семейството. Тогава съпругът собственик е силно ограничен във възможността да се разпореди с него. СК предвижда дори специален раздел "Разпореждане със семейното жилище - лична собственост". Така според чл.26 "действията на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях". "Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството", добавя още Семейният кодекс. Последното означава, че съпругът, който иска да се разпореди с имота, трябва да докаже, че това няма да пречи на децата, че те ще имат къде да живеят и т.н.

И тук стигаме до съдбата на семейното жилище при евентуален развод. Според чл.56, ал.1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Веднага след това се прави уточнението, че "когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище".

Така когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне на ползването, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.

Ако имотът е само на единия съпруг, то СК прави директно послание към съда, който ще разгледа бракоразводното дело. Така изрично е записано, че "когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява".

СК разсъждава дори върху хипотезата, при която от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг. Тогава съдът също може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, но само за срок до една година. Изрично е посочено, че ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия. А ако жилището е на другия съпруг или на негови близки, то ако ползващият го несобственик сключи нов брак, трябва да го напусне.

Важно е да се отбележи и още нещо. По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище при горните хипотези възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър. СК изрично сочи и че всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.

Ако пък разводът е по взаимно съгласие, то и тук семейното жилище е важна част. Просто пред съда трябва да се представи споразумение между съпрузите по много неща, едно от които е задължително: как ще става ползването на семейното жилище.