През 1999 г. като зам.- министър на отбраната Велизар Шаламанов (вляво) беше за намаляване на броя на висшите офицери. Днес е на друго мнение и спешно предлага още двама нови генерали. |
Такъв беше случаят с изказването му още на първата му пресконференция, че ще отмени решението на предшественика си Ангел Найденов да не се закрива военното поделение във Враца.
Десетина дни по-късно той вече промени мнението си,
след като срещна сериозната съпротива на местните хора. Така нито продължи възстановяването на поделението, за да се спазят сроковете, нито беше прекратено закриването.
Последва прословутата "Визия 2020", в която екипът му заяви, че Русия води явна информационна война срещу България. Тук не обсъждаме дали тази констатация е вярна или не. Военното министерство е стигнало до нея в резултат на някакви оперативни данни. И без да си сътрудничи с МВнР. Настъпилата масова истерия около документа и острата реакция на премиера Георги Близнашки обаче бързо накараха Шаламанов да промени визията и да изтрие спорните текстове.
Само преди дни военният министър отново влезе в лек сблъсък с Близнашки. Този път беше за произвеждането на двама нови генерали в армията. Става дума за началниците на гвардейците и на инспектората на МО. От стенограмата се вижда как премиерът не е съгласен и се учудва, че
генерал трябва да командва 400 гвардейци
Аргументите на военния министър са обаче, че длъжността някога е била генералска и след това е станала за полковник.
Причината е предложението на министъра да се промени указът за висшите офицерски звания във въоръжените сили. Според Шаламанов командирът на Националната гвардейска част трябва да бъде бригаден генерал поради особения й статут. В миналото е бил бригаден генерал, понижен е на полковник и това показва, че се затруднява работата на гвардейците, обяснява военният министър. В момента командирът на гвардейците Боян Ставрев е с чин полковник. Засега само може да гадаем дали скоро ще има обратното решение. Но няма как да не отбележим бързането и по този въпрос. Не само заради факта, че новите повишения въобще не бяха предвидени на 6 май, когато се прави по традиция, а и заради факта, че последният генерал, ръководил гвардейците, е бил през 1886 г. Да не забравяме, че като зам.-министър на отбраната в кабинета "Костов" Шаламанов беше един от най-яростните привърженици за намаляване на броя на висшите офицери в армията. Както и че във времена на криза - а нали МО нямаше пари даже за вноската за НАТО, коланите трябва да се стягат, вместо да се раздават пагони.
Последното "бързане", с което вероятно ще и завърши мандатът на военния министър, е за изготвянето на плана за модернизация на армията. Той ще е базиран на "Визия 2020" и днес правителството трябва да го приеме. Вероятността обаче този план да предизвика същия ефект като вече променената визия е много голяма. В частност заслуга за това ще имат всичките предишни опити
да се прокара нещо набързо без обществено обсъждане
По неофициална информация, за да се спази срокът за изработване на плана до 22 септември, десетки експерти от МО са работили събота и неделя, били са прекратени куп отпуски. В същото време става дума за проекти за близо 1.8 млрд. лв., което ще трябва да бъдат изхарчени следващите 6 години.
Затова големият въпрос обаче е дали този план въобще ще го бъде, или след парламентарните избори ще бъде захвърлен като ненужен документ. А причините да се съмняваме, че ще се случи последното, са не една. От представената "Визия 2020" вече стана ясно, че на практика част от проектите са определени още преди да се произнесат експертите, работили в почивните си дни по плана за модернизация.
Второ, подобен документ трябва да се базира на дългосрочни прогнози, какъвто е стратегическият преглед на отбраната. Той беше започнат по времето на Ангел Найденов, но така и не бе представен окончателният резултат. Подобен преглед има за цел да отговори на въпросите какви военнотехнически способности трябва да има армията и как ще бъдат постигнати те. Това е обвързано и с договорените с НАТО т.нар. цели на силите. В тях конкретно е описано какво трябва да притежава като техника армията, за да постигне оперативна съвместимост с други страни членки.
Третата причина е, че дори и да бъде гласуван от служебното правителството, подобен план
трябва да мине през гласуване в Народното събрание
А от ГЕРБ, които вероятно ще вземат най-много гласове на 5 октомври, ясно показаха, че няма да дават повече пари за ново въоръжение.
Не на последно място е фактът, че военният министър планира да подпише споразумение, според което доставките за армията ще стават през Агенцията за комуникация и информация на НАТО (NCI). То трябва да се подпише по време на военна конференция на 9 октомври, където ще бъде представен и планът за модернизация. Ако документът бъде парафиран, проектите ще трябва да се реализират през агенцията, от което тя ще печели. В това няма нищо лошо, ако не беше фактът, че преди да стане военен министър, Шаламанов беше директор по сътрудничество с потребителите в същата агенция. В момента е в неплатен отпуск и вероятно ще се върне там след края на мандата. И въпреки че Шаламанов отрича да е в конфликт на интереси, бързането му не прави добро впечатление на фона на този факт.