Този месец политиците буквално текат от кранчето на чешмата - нормално, в предизборна кампания са. Въпросът е какво от безумните говорилни, които телевизиите организират от зори до мрак, влиза в съзнанието на избирателите. Дали посланията стигат изобщо до хората, които ще пуснат бюлетини на 5 октомври? И ако стигат, казват ли това, което избирателите очакват?

Понеже предизборните програми са дълги и пълни с клишета (а и колко души ще си направят труда да влязат в партиен сайт и да четат), кандидатите-управниците разчитат на медиите, и то най-вече на телевизиите. Често обаче се получава "развален телефон" - от пропагандата на различните политически сили до избирателите стигат откъслечни и несъществени послания, а за конкретика и дума не може да става.

Партия ГЕРБ например е успяла да внуши, че



ще върне всичко постарому,



при положение че на правителството й се наложи да подаде оставка миналата година заради бунтове и неодобрение точно на "старото", а след това - пак със същите обещания, не можа да сформира правителство. Хитът обаче е, че ГЕРБ ще помага на семействата да имат по три деца и това е тема за всевъзможни майтапи и вицове. За смях са станали и водачите на листи, светещи от чистота с новите си анцузи на фона на околната тиня, докато уж чистеха предизборно наводнени домове в Мизия.

Пенсионерите, които традиционно са най-сериозните гласоподаватели в държавата, са запомнили, че Бареков ще им оправи зъбите и че щял "да раздава таблети". Явно е пропуснал да наблегне, че смята да го прави с нашите пари. Волен Сидеров също е сред запомнилите се от телевизионната аудитория - с образа на русофил, който удря по носталгичната нотка за "братушките" и доброто старо време. Трудно се намира човек, който да помни нещо смислено от посланията на ДПС. Клишетата на БСП вероятно са досадили и на собственото й ръководство, тъй като хората трудно си спомнят нещо различно от строенето на АЕЦ "Белене" и връщането на пропорционалния данък. Малките партии съвсем се губят в какофонията, а и както изглежда, техните избиратели ще гласуват за тях не заради посланията им, а заради имената в листите им.



В цялата предизборна кампания има нещо сбъркано,



защото основните въпроси, свързани с управлението на държавата, не намират отговори. Ето например вчера водачите на плевенските листи на осем партии мериха сили по БНТ. Търсят се герои, които изтърпяха този час крякане, надвикване и говорене един през друг. Нормалните хора превключиха от досада, преди да дочакат поантата, от която също не се разбра кой за какво ни агитира. Самият водещ доста се измъчи и сигурно лекува фарингит. Който ще гласува в Плевен, да му мисли, особено ако е разчитал, като види накуп водачите, да си избере най-умния и прозорливия. Разговорът пак се завъртя около двата основни проблема - АЕЦ "Белене" и ромската престъпност по селата. Разбра се, че едни ще строят централата, а други не, а всички заедно ще изкореняват престъпността. Как - не стана ясно.

Сблъсъкът на плевенските лидери не прави изключение - и другите региони не се представиха по-добре. Телевизионните калъпи явно са такива, а и политическата култура стига дотам, че



заяждането на фалцет е единственият начин



да те видят и чуят. Доброто възпитание изисква човек да не влиза в такива спорове. В предизборен диспут обаче това означава да си мълчи през почти цялото време и никой да не го забележи.

Някои впрочем имат късмет - преди 2 седмици един преподавател от университет изтегли "дългата клечка" и имаше комфорта да бъде сам в студиото 15-20 минути. След него се сбутаха четирима и едва им се чу думата. Не че този, дето беше сам, каза нещо смислено - основната му цел явно беше да се похвали в национален ефир.

Още по-зле от диспутите са кратките новини от предизборните изяви на кандидатите за парламента. Понеже са платени, те обикновено звучат толкова глупаво и наивно, че на избирателя му става неудобно дори когато гледа сценка на партията, която смята да подкрепи. Остават живите срещи с избиратели. За такива, както е известно, време имат само безработните и пенсионерите, и то в малките населени места. В големите градове нито се чува, нито се разбира кой къде ще се появи, за да го "претеглят" отблизо избирателите му.

Въпреки това кампанията тече. Само че



в цялата говорилня така и не се стига до същината



Бедността и безработицата се споменават, но не се предлага нито една конкретна мярка как да се излезе от спиралата им. Връзката им с развитието на икономиката се губи, никой от кандидатите за власт явно няма представа какви конкретни мерки да предложи. Връзката на днешните гладуващи деца с бъдещата престъпност явно не е видима за никого. Здравеопазването - другият ключов момент, също е окичено с клишета без нито едно решение по отношение на монопола на здравната каса, недостига на пари в сектора и източването му чрез всевъзможни трикове. Не се чува смислен глас нито за отпадането на данъчния тормоз в последното тримесечие на годината, нито за каквато и да е стъпка срещу диктатурата на администрацията върху гражданите и бизнеса. На никого не му минава и през ума да забрани боклуците и Е-тата в храната. Какво остава за по-маловажни неща...

Централната избирателна комисия (ЦИК) не прави изключение - и тя се е пуснала по течението,



сякаш чака изборите да й се махнат от главата



Да вземем брошурката, която е издала във връзка с изборите. Човек очаква, че като я разлисти, и ще намери отговори на най-важните въпроси. Например как се гласува с преференция и как може да бъде изместен водачът. Или какво да направите, ако ви се наложи да пътувате в деня на изборите. Или пък къде да се оплачете, ако види нередности... Вместо това ЦИК е отбила номера с 6 абсолютно нечетивни странички. На тях с миниатюрен шрифт върху шарена подложка, която прави четенето невъзможно, са наблъскани клишетата от Изборния кодекс, които по никакъв начин няма да улеснят хората, които имат нужда от информационни материали, за да се справят с гласуването. В административно-бюрократичен стил са препечатани 10-20 разпоредби, без да бъдат обяснени и без да бъде предвидено какво би затруднило избирателите, та да им бъде обяснено. Брошурката е безобразна и като съдържание, и като дизайн, за правописните грешки в нея да не говорим. Но с парите на данъкоплатците е лесно. Нали в крайна сметка това е целта на цялата предизборна гюрултия?