Когато през януари т.г. излезе поредният мониторингов доклад на Европейската комисия по т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка, британският посланик Джонатан Алън възкликна в "Туитър" кодовото "депресиращо четиво". Дипломатът имаше предвид, че документът е много критичен и в дълбочина много притеснителен. Още повече, че в него се отчиташе период от 18 месеца и фактически "под ножа" бяха няколко управления - и това на ГЕРБ, и първият служебен кабинет на Плевнелиев, и новата тройна коалиция на БСП, ДПС и "Атака".

Тогава всички засегнати институции започнаха да обясняват колко обективен бил докладът, че не бил само критичен, но имало дори и положителни новини в него. А в доклада пишеше, че цялостният напредък все още не е достатъчен и остава несигурен. И че "повтарящите се скандали, свързани например с назначения, които трябваше да бъдат прекратени по етични съображения, изплъзване от правосъдието на осъдени ръководители на организираната престъпност и поредица от разкрития относно политическото влияние върху съдебната система



са подкопали общественото доверие"



Беше отчетено, че продължава да има твърде малко дела за престъпления, свързани с корупцията или организираната престъпност, достигнали до успешен съдебен край. Еврокомисията прикани България да ускори напредъка си по отправените от нея препоръки във връзка с реформата на съдебната система, професионалната етика и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

Тогава "Икономист" припомни, че когато България и Румъния станаха членове на Европейския съюз през 2007 г., Европейската комисия бе наложила едно безпрецедентно условие, обичайно запазено за страни - нечленки на ЕС, желаещи да се присъединят: временен мониторинг на реформите в двете балкански страни, за които мнозина смятаха, че не са готови да влязат в блока. Седем години по-късно механизмът за сътрудничество и проверка продължава да действа, а ЕК не показва признаци, че скоро ще го прекрати.

И се стигна до времето, в което Еврокомисията започна да готви новия доклад, който вероятно ще излезе през януари 2015 г. Във връзка с неговата подготовка няколко дни в София бяха експерти от ЕК, които провеждаха среща след среща в опит да бъдат убедени, че има някакъв напредък, както и да подготвят новите констатации и препоръки.

Още отсега можем да се обзаложим, че предишният доклад ще е като розов сън в сравнение с този, който ни очаква. И как иначе, след като след срещата на въпросните експерти с правосъдния министър Христо Иванов последният обяви, че



корупцията в България вече не е само вътрешен проблем,



тъй като в контекста на ескалиращото напражение в нашия регион тя се превръща във фактор, който отслабва общата отрбанителна способност на Европейския съюз и НАТО.

"Имахме доста продължителна и откровена среща с представителите на ЕК", каза Христо Иванов и допълни, че след осем години наблюдение от страна на ЕК, видимият резултат е, че евроекспертите вече "доста добре се ориентират в нашата проблематика". Какви обаче ще бъдат резултатите от сегашното посещение, той не се нае да прогнозира. "Колегите от ВСС и от другите институции от съдебната власт са положили доста усилия, но огромната част от въпросите, които стоят за решаване, изискват законодателни действия. Отново, за съжаление, трябва да препратим към следващия парламент и за съжаление, трябва да констатираме, че голямата част от политическите сили нямат в платформите си изразени политически намерения за реформа на системата на правораздаването, да не говорим за една толкова важна система като затворното дело, която изобщо не функционира", каза още правосъдният министър.

Затова и той призова в предизборната кампания, за която не било толкова важно кой ще победи, да се говори за политики, които да очертаят някакви области на прогрес. Както и отбеляза, че е важно политическите сили да се ангажират с конкретни и сериозни намерения в областта на съдебната реформа. И че именно "от това ще зависи какъв ще е докладът и какви ще са следващите, какво ще се случи с мониторинга".

Така Иванов даде да се разбере, че отново ни чакат



големи проблеми и тежки критики



по отношение на липсата на консесус по линия на съдебната реформа, както и като цяло в областта на правосъдието и на противодействието на организираната престъпност и корупцията, особено по високите етажи.

Нещо повече. След срещата с евроекспертите служебният правосъден министър, който е и на практика силовият вицепремиер, обяви в прав текст: "Но ситуацията не е розова. Румъния изглежда да прави много по-сериозен прогрес"...

Очевидно не само негово беше и мнението, че освен все по-големия контраст с Румъния променящата се международна среда около България е поставила по много по-остър начин проблемите, които сега имаме. "Ако досега корупцията е била проблем просто вътре в страната, в момента, пред лицето на засилващ се антагонизъм спрямо ЕС и НАТО в няколко направления, тя все повече ни превръща не просто в една страна, която не може да си реформира институциите, а в слабо звено в общата отбрана. В този смисъл това, което се случва около нашата страна, променя контекста, в който се оценяват нашите проблеми и загрижеността на нашите партньори нараства", коментира Христо Иванов като твърде тежки констатации.

Оказа се, че



евроекспертите са проявили интерес към предстоящия избор



на председател на Върховния касационен съд (ВКС). Дори се оказа, че "изключително много се интересуват". "За тях, както пише и в доклада, това е ключов критерий за това дали ще можем да покажем напредък", обяви правосъдният министър.

Европейската комисия се е интересувала от предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд, стана ясно и след срещата на евроекспертите с членове на ВСС.

При разговорите представителите на Европейската комисия са поставили въпроси за промените в правилата за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор. От съвета твърдят, че експертите оценили тези изменения като "голяма стъпка напред".

Положителна оценка била дадена и на предвидената възможност за изслушване на кандидатите за председател на ВКС от Общото събрание на съдиите при ВКС. Официално бе обявено и че евроекспертите "били запознати и с предприетите действия по изпълнение на препоръките от предишния, последен засега мониторингов доклад от 22.01.2014 г. за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка".

От ВСС са се похвалили и с проекта за методика за дисциплинарни производства, който бе публикуван на сайта на съвета миналата седмица. В този проект се въвежда възможността за сключване на споразумение по дисциплинарните производства. По информация на "Правен свят" обаче



това нововъведение е било вмъкнато в проекта от член на работната група,



който не го е съгласувал с колегите си. По този повод сред членовете на ВСС е имало негодувание. Още повече че според останалите членове на работната група идеята за въвеждане на споразумение по дисциплинарните производства е в разрез със закона.

В официално съобщение на ВСС бе обявено, че били отчетени пред евроекспертите мерки "за подобряване на процедурата за атестиране и за ритмично провеждане на конкурсите". Така и не става ясно какво точно се има предвид под "мерки", при положение че има много възражения срещу методиката за атестиране и от повече от половин година работна група се занимава с "подобряване и промяна в начина на атестиране".

Иначе ВСС отчел, че е разработена процедурата за публична реакция в случаи на засягане на независимостта на съдебната система. Освен това било посочено пред експертите, че имало вече "положителен ефект от прилагането на утвърдения модел за оценка на почтеността на българските магистрати, на техните морални и професионални качества, от приетите правила за формирането, организацията и дейността на комисиите по професионална етика към органите на съдебната власт".

От ВСС изтъкнали пред експертите на ЕК



подобрената комуникация с магистратите,



съсловните организации и членовете на Гражданския съвет, които били включвани активно в работни групи при подготовка и разработване на стратегически документи. И това на фона, че част от неправителствените организации обявиха своето напускане на Гражданския съвет с аргумента, че участието им е безпредметно и че единствената идея за създаване на този съвет било той да бъде "използван като параван пред Европейската комисия".

Така или иначе обаче, ВСС няма друг полезен ход, освен да отчита направеното по матрицата на последните мониторингови доклади, в опит да смекчи констатациите. В крайна сметка и не всичко е в правомощията на съвета, като се има предвид, че той няма как да бори организираната престъпност и корупцията или пък да променя закони, а още по-малко конституцията. А определено нещата пак отиват натам - към нови промени в основния закон и кардинални реформи. Останалото е едно голямо надлъгване, пък било то и под мониторинг.