Само децата ли имат право на издръжка? Може ли възрастен родител или пък съпруг да търси издръжка?

Ч.Ш., София



Очевидно е, че въпросът за издръжката ще става все по-актуален. За това спомага и икономическата обстановка, и все по-нуждаещите се хора, и промененото законодателство, което вече не предвижда горна граница за издръжката.

Няма спор, че обичайно, като се каже думата "издръжка", всеки се сеща веднага за бракоразводно дело и споровете за евентуалните суми, които ще плаща единият бивш съпруг за ненавършилите пълнолетие деца. Определено от много години обаче семейното право познава и възможността и други лица да получават или дължат издръжка. Тази схема е претворена и в сега действащия Семеен кодекс, който е в сила от октомври 2009 г.

Веднага трябва да се отбележи, че "право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си". Това е изрично заложено в СК условие. На следващо място е необходимо да се отбележи, че кодексът е предвидил специален ред както за лицата, които имат право на издръжка, така и тези, които я дължат. И ги подрежда в специални редове.

Така в чл. 140, ал.1 от СК е записано буквално, че "лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:

1. деца и съпруг;

2. родители;

3. бивш съпруг;

4. внуци и правнуци;

5. братя и сестри;

6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен".

Това означава, че например трябва да се докаже, че децата и родителите не могат да дават издръжка, за да се стигне до искане от бившия съпруг. Изрично е посочено, че ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред. Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.

В чл.141 от СК пък е записано, че задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:

1. деца и съпруг;

2. родители;

3. бивш съпруг;

4. внуци и правнуци;

5. братя и сестри;

6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.

Това означава, че ако едно лице е задължено да дава издръжка на друго, то първо трябва да дава на деца и съпруг, после на родителите и чак накрая на бивш съпруг.

При всички положения посочените лица могат да искат да получават издръжка. И ако не я получат доброволно, могат да претендират за нея по съдебен ред, чрез иск.

Сред лицата, на които най-често се дължи издръжка, със сигурност са ненавършилите пълнолетие деца. Дори за тях има специални норми и специално място в СК. Определя се, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Те дори трябва да дават тази издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Обичайно проблемите около издръжките на децата възникват, когато родителите се разведат и със съдебно решение се определи един от тях да плаща определена сума за детето или децата. Това може да стане и при развод по взаимно съгласие, и при развод по исков ред. Така в чл.51 от СК изрично е посочено, че при развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение и в него задължително трябва да е решен проблемът с издръжката на децата. И независимо че тя е заложена в документа, то след време може да се иска от съда да промени например размера. Това може да "се поиска при изменение на обстоятелствата". Същото важи и при развода по исков ред, при който в съдебното решение се вписва и кой каква издръжка дължи. Тази издръжка също може да търпи промяна с иск до съда.

Иначе в раздела, посветен на издръжката, има специална разпоредба и за "Издръжка на бивш съпруг". Според чл.145 от кодекса "невиновният за развода съпруг има право на издръжка". Пак там е отбелязано, че тази издръжка се дължи най-много до три години от прекратяването на брака. Веднага след това е направена уговорка и са допуснати изключения. Първото изключение е, че този срок може да е и по-дълъг, ако страните го уговорят. Или иначе казано, бившият съпруг може да се съгласи да плаща издръжка на бившата си съпруга и за 5, че и дори за 10 години. Тригодишният срок може да бъде удължен, дори бившият съпруг, който ще я плаща, да не иска. Съдът може да продължи срока, ако сам прецени, че се налага. Това правомощие на съда може да се приложи, "ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения" - например за лечение, за храна и т.н. Възможността за продължаване на тригодишния срок е предвиден вероятно основно за по-възрастни съпрузи, които се развеждат. Така при развод някой от тях може да се окаже в напреднала възраст, нетрудоспособен, с малка пенсия и фактически без никакви други доходи. При всички положения обаче правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в нов брак.

Важен е и въпросът за размера на издръжката, който може да се претендира. В новия СК е определен само минимумът - една четвърт от минималната работна заплата. Сега тя е 340 лева, което прави минималния размер 85 лв. За разлика от предишният СК, обаче, вече максимален размер няма. Така че вече може да бъдат определени и добри като размер издръжки, включително и за стотици и дори хиляди левове, ако съответното дължащо лице може да ги дава без проблем.

Законът е заложил, че паричната издръжка се изплаща ежемесечно, както и че при евентуална забава се дължи законната лихва. Издръжка за минало време обаче може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.