:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,660,215
Активни 586
Страници 2,780
За един ден 1,302,066
Интервю

Част от дървесината се краде "законно"

1 ст. от сметката за кубик вода може да отива за опазване на горите, казва заместник-министърът на земеделието Георги Костов
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Георги Костов
ВИЗИТКА: Доц. д-р Георги Костов е заместник-министър на земеделието и храните в служебния кабинет на Георги Близнашки. Завършил е Лесотехническия университет в София. От 2009 г. до 2011 г. е заместник-министър на земеделието и храните в кабинета на ГЕРБ. Тогава е назначен за временен председател на Селскостопанската академия.



- Г-н Костов, наскоро Световният фонд за дивата природа (WWF) разпространи доклад, според който у нас всяка година се изсичат незаконно над 2 милиона кубически метра дървесина. Това припокрива ли се с вашите данни?

- Използвам случая да благодаря на WWF за усилията, които се полагат за подобряване на работата на министерството на земеделието и в частност на Изпълнителната агенция по горите. В случая обаче не съм склонен да коментирам числата, които те изнесоха, тъй като е много трудно да се докаже какво е количеството, което е откраднато или изсечено незаконно. По нашите официални данни незаконната сеч е около 100 хиляди кубически метра, тоест около 20 пъти по-малко. На практика в доклада на WWF не се отчита, че една част от дървесината е открадната, но законно отсечена. Тя е открадната, защото не е платена от тези, които я добиват. Има несъвършенства и пропуски в сега действащата подзаконова нормативна уредба, които позволяват известни количества дървесина, която е законно маркирана и законно отсечена, да бъдат скрити. Това не може да стане без участие на някои от хората, които стопанисват горите. Аз знам, че има случаи, при които ресурсът, който се маркира за сеч, се подценява като данни. Като намалят размера на дървото, скриват част от материала. Пише се, че фирмата, която сече, е взела по-малко количество. Тя всъщност е отсякла много повече, но отчита толкова, колкото е записано.

- Как се случва това?

- В момента самата нормативна уредба занижава реалните стойности. Изчисляването на обема отсечени дървета се прави по метод, който позволява отклонение до 10%. Така се позволява част от дървесината да бъде открадната. Освен това, ако е записано, че в едно сечище има 100 кубически метра дървесина, а реално са 120, те трябва да бъдат извозени. 20 кубически метра е един камион в повече. На практика фирмата трябва да ги скрие, за да се отчете, че всичко е точно. И тук е въпросът тези 20 кубика да ги хванем. Затова се предприемат много сериозни мерки като електронния билет. Незаконна практика е, когато се сече дървесина, която не е маркирана. Случва се фирмите, които работят в даденото сечище, да отсекат и дървета, които нямат марка - по-дебели или от по-ценни дървесни видове. Много са причините фирмите да посягат на немаркирани дървета. Те са в относително лошо финансово състояние. За да работят, понякога са принуждавани от тези, които отдават обектите, да им дават комисиона по политически причини. Освен това фирмите не са сигурни, че ще имат работа утре, а когато вземат обект, си казват: така и така ще ме изгонят утре, по-добре да взема каквото мога. Затова ние в момента се стараем да им осигурим дългосрочна работа. Вече пуснахме пилотни 5-годишни договори. Когато имат дългосрочна перспектива, фирмите няма да си рискуват работата. Освен това ще си купят нова техника и ще наемат качествени работници. Т. е. ние трябва да подпомогнем този сектор да бъде нормален. В противен случай те ще крадат.

- Агенцията по горите смята, че сегашните наказания не са ефективни. Как това ще се промени?

- Вижте, трябва да отбележа, че не сме толкова зле с горите. 50% от нашите гори са в "Натура 2000", а в Германия например - само 14%. Това показва, че нашите гори са добре опазени от гледна точка на биоразнообразието и на тяхната природосъобразност и естественост. Въпреки всички лоши неща, които се говорят за горските, те са ги съхранили, те имат големи заслуги. Друг е въпросът, че се допускат слабости. Не може хора, които извършват т.нар. маломерни, но пък многобройни нарушения, да остават без никакво наказание. Те са рецидивисти, а прокуратурата не им обръща внимание. Освен това не може да им бъдат събрани глобите по актовете, защото нямат нищо. Като нямат нищо - да полагат труд в полза на обществото. Тази идея я има отдавна - общественополезен труд за незаконна сеч. Всяко незаконно отсечено дърво нарушава обществения интерес, най-малкото защото ще дишаме по-лош въздух и ще пием по-лоша вода. Затова искаме незаконните сечи да са с ефективно наказание в Наказателния кодекс. Искаме те да влязат там, а не да променяме Закона за горите.

- Каква е ролята на горите при наводненията, които се случиха тази година?

- След тази мокра година се заговори, че горите не са си свършили естествената превантивна функция. При много валежни периоди те спират повърхностния воден отток - изпълняват водорегулираща роля. Тази функция работи най-добре, когато в гората има балансирана смес между млади, средновъзрастни и стари дървета. Такива гори са много скъпи за поддръжка. Откъде могат да дойдат тези допълнителни средства? Това ще стане, ако от водата, която плащаме на ВиК, има например 1 стотинка на кубически метър, която се връща в гората за тези, които я поддържат. Това се нарича екосистемно плащане.

- Имате ли такъв проект?

- Да. Имаме и разчети. Аз наистина казвам 1 стотинка и горе-долу толкова трябва да бъде за това, че чистата питейна вода идва от гората. И за в бъдеще ще идва от гората. Живеем в несигурност поради климатични промени и е все по-трудно да се предвиди дали ще има засушаване или порои. Затова е хубаво да имаме разновъзрастни гори - те са по-адаптивни и устойчиви.

- В кои райони имаме нужда от такива гори?

- В цяла България има силно наклонени терени. Когато на тях е запазена дървесната растителност, тя намалява скоростта на водните капки. Освен това водата се попива бързо благодарение на кореновата система, вместо да тече по повърхността. Но, разбира се, всяка гора има лимит на тази способност. Когато се надвиши количеството на валежа, тя няма как да реагира. В много от случаите тази година беше надхвърлена нормата, която гората може да поеме. Въпреки това, за да осигурим по-добра защита от риска от наводнения, ние в момента изпълняваме задачата да увеличим с около 4.5 - 5% площта на държавните защитни гори. Тоест ще обявим горите на стръмни терени за защитни. Досега в тях можеше да се извършват сечи с относително висока интензивност - 30 - 35% от дърветата могат да бъдат отсечени наведнъж. Ако ги обявим за защитни, допустимите сечи в тях ще бъдат до 10%.

- Кога ще се случи това?

- Надявам се, че ще успеем още в мандата на служебното правителство.

- Какви са вижданията ви за дружеството "Напоителни системи"? Има ли как то да се оздрави?

- Набелязали сме основните мерки за оздравяване. Това обаче трябва да се продължи от следващото правителство. Първо, създадохме обективна методика, по която да се оценява онази част от дейността на дружеството, за която държавата трябва да плаща - за предпазването от вредното въздействие на водите. Когато дружеството си получава парите за тази дейност, то ще продължава и другата си основна дейност - даване на вода за напояване. А това е печелившата част. Те ще могат с печалбите и със субсидията да изпълняват задълженията, които са им вменени по закон - поддържане в добро състояние на дигите, на язовирите, на всички предпазни съоръжения.

- Досега не е ли имало такава методика?

- Досега е имало различни заигравания, които могат да се използват и имат и политически привкус. Например безплатната поливка от 2009 г. Не съм убеден, че финансовото министерство трябва да плаща. Поливката е печеливша дейност на "Напоителни системи". Един министър решава, че трябва да бъде безплатна. Нека той да си носи отговорността. Защо от джоба на данъкоплатците да излязат тези пари за това, че определена политическа сила си е правила реклама? Ще се плати за онова, което "Напоителни системи" са извършили - например да предпазят АЕЦ "Козлодуй", да предпазят селищата, поддържайки дигите. В момента се извърша одит от Министерството на финансите и Министерството на земеделието за разходите, които не са платени. И всички разходи, които бъдат верифицирани като коректни, ще бъдат покрити.
2
2365
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
30 Септември 2014 22:52
а нещо за забрана износът?
или ще му се присъни потен мангал с резачка...

в Гърция рядко си секат горите и то единствено повредени, болни и изсъхнали дървета..В Швейцария пък съвсем не секат...
01 Октомври 2014 15:52
Няколко неща, които ми се виждат важни:
1. От известно време насам горските не пазят частните гори, или поне такава е практиката по места. Имах случай преди няколко години, в който едни ентусиасти успяха да осекат почти декар от моя гора, преди да ги усетя. После трябваше да се разправяме през полицията, защото според горския въпросната гора не била в обхвата на това, което трябвало да пази. Защо това е така? Не би ли трябвало частната гора да е също толкова защитена от бракониерска сеч, колкото и държавната?
2. Това пък, което горските пазят, така безогледно се експлоатира, че все едно няма да има утрешен ден. За какви 30-35% става дума, като в държавните и общински гори масово се секат стръмни южни и западни скатове на напълно гола сеч с площи по стотици декари, без да остане и едно дърво да хвърля жълъд? То е ясно, че държавата е много лош и късоглед стопанин, ама чак толкова? При това сме във времена, където всеки може да види поразиите без да ходи на място, примерно като сравни аеро-снимките за подпомагането от тази и миналата година или чрез Google Earth, който също поддържа история на изображенията.
3. Има множество частни собственици, които също не виждат по-далеч от носа си и правят със своите гори същото, което прави държавата с нейните, т.е. осичат ги на голо за жълти стотинки. Срещу глупостта цяр няма, но се питам дали няма да е в интерес на всички, ако се създаде повече прозрачност и публичност (най-добре онлайн) при издаването на позволителни за сеч, така че максимален брой хора (и особено съседите) да научават за намеренията на отделен собственик да изсече гората си. Така гората вместо осечена може да бъде придобита от нов собственик, който да гледа по-дългосрочно и стопански на нея, при това срещу повече пари, отколкото настоящият собственик би получил от сечта. Има примери на исторически места, около които горите бяха напълно осечени в последните няколко години, за които абсолютно сигурно щяха да се намерят хора, които да купят гората просто за да я запазят, стига да бяха научили навреме. Какво пречи това да се направи възможно?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД