Спиралата на политическата криза, в която се върти България, има ужасяващи последици и ако пропадането по нея не спре, България рискува да стигне много бързо до място, от което няма да може да помръдне години наред. Поредната актуализация на държавния бюджет - втора за тази година след отпускането на извънредни милиони на здравната каса, е само едно от свидетелствата за това. За две години страната ни преправя три пъти бюджета си, все в негативна посока. Ако политическите сили в следващото Народно събрание, които и да са те, не направят опит да спрат това, ще можем да кажем довиждане и на прословутата фискална стабилност, с която всички обичат да се хвалят, докато упорито я рушат.

Налага ли се втората поред за годината актуализация на бюджета и защо? Отговорът е категорично да. Ясна е и първопричината - поредното политическо заиграване с бюджета. В две поредни години - 2013 и 2014, мнозинството в Народното събрание приема нереалистични прогнози за приходите,



за да оправдае предизборно раздути харчове.



През 2013 г. ГЕРБ го направи, за да осигури на хартия пари за замразените от глупост в продължение на 3 години социални плащания и пенсии. През 2014 г. БСП, ДПС и "Атака" го направиха, за да осигурят ресурс за предизборно раздаване на пари за съмнителни проекти на приятелски общини и извънредни социални жестове преди евроизборите. Напълно логично първата задача и на кабинета "Орешарски", и на служебния кабинет бе да изобличи тази тактика и да иска актуализация на държавния бюджет, оправдавайки се с несъбираеми приходи. Тук сме свидетели на геометрична прогресия в числата. През 2013 г. Орешарски твърдеше, че няма как да събере данъци в размер на 555 млн. лв., сега служебното правителство говори за 1 млрд. лв. неизпълнение на приходите. На фона на политическите обвинения кой колко е лъгал в сметките приходите всъщност наистина стават несъбираеми. Защото е чудесен картбланш за приходните агенции да не работят. Ако въобще поредната върволица политици, качили се на власт, иска от приходните агенции да работят.

В частта разходи политическото заиграване тече по същата формула. Тук задължително се тръгва от темата ужасяващо наследство, получено от предходното правителство. С това заклинание започват да се вадят сметки за стотици милиони левове, които не достигат за една или друга система. През 2013 г. Орешарски поиска да харчи извънредно с подобни аргументи 286 млн. лв. Парите удобно не бяха разпределени по министерствата, а потънаха в оперативния резерв под едноличното командване на кабинета. Сега за такива извънредни разходи не стигат 448.5 млн. - нова прогресия. При наложено от президента Росен Плевнелиев вето върху актуализацията от 2013 г. с аргумент липса на яснота за какво ще се харчат извънредните милиони, сега служебното правителство предлага същото - парите да отидат като резерв на кабинета без ясно предназначение.



Нужни ли са наистина тези извънредни милиони?



Ако се вярва на служебните министри, дупките по министерствата не възлизат на милиони, а направо на милиарди. За да оправдае задаващото се извънредно харчене, служебният кабинет разпореди одити, които да покажат колко недисциплинирано са изразходвани парите на данъкоплатците при кабинета "Орешарски". От нито едно изказване на служебните министри с малки изключения като социалния министър обаче не личи те да се стремят към нещо различно. Най-доброто доказателство за безобразията в разходната политика на държавата е поредният одит на Сметната палата за изпълнението на бюджет 2013. От него става ясно, че докато кабинетът "Орешарски" е убеждавал публиката колко зле са приходите в хазната и как разходите са максимално оптимизирани, но няма да се мине без извънредни суми в размер на 286 млн. лв., министерствата и ведомствата са изхарчили 1.12 млрд. повече от одобреното от депутатите. При утвърдени от парламента разходи на държавните органи в размер на 5.746 млрд. лв. са отчетени разходи за 6.869 млрд. лв. Ако това се нарича бюджетна дисциплина, здраве му кажи. Покрай одобряването с лека ръка на извънредни разходи почти никой не забелязва



как цели модели на финансиране на отделни системи се сгромолясват.



Показателен е случаят със здравната каса, която някак незабележимо и плавно мина на държавна издръжка. Никой не се притеснява да иска извънредни пари от държавния бюджет, сякаш няма здравноосигурителен модел и встрани от него огромни частни потоци за финансиране на здравеопазването.

Към всичко това тази година се добави и политически предизвикана криза в банковата система. Със съдействието на институциите една затлъстяла с тяхна помощ банка се срути буквално за седмица и сега от нас се очаква да платим цената, възлизаща на милиарди. И никой, разбира се, няма да бъде наказан.

Къде отива прословутата фискална стабилност след всичко това - едно от малкото предимства на България като място за инвестиции? Защо се очаква да приемем, че няма нищо фатално дефицитът да скочи от 1.8% на 4% от БВП, а лимитът за държавния дълг да се вдигне от 18 на 22.5 млрд. лв. Тук ни се обяснява, че това ще се допусне една-единствена година и държавата догодина ще се върне на правилния път. Чудно какво би било мнението на чуждестранните инвеститори за това. Чудно и защо някой очаква обществото



да повярва на обещанията в стил "потърпете само през тази година".



Кой може да обещае, че държава, докарана политически до постоянни корекции на бюджета и всякакви други трусове, ще бъде спасена от същите тези политици?

Това е голямото предизвикателство пред политическите сили в следващото Народно събрание. Ясно е, че бюджет 2014 е до голяма степен неспасяем. Няма за кога приходните агенции да съберат несъбраното, няма за кога министерствата да се реформират и да спестят разходите си. До края на годината остават всичко на всичко три месеца, при това взривоопасни заради КТБ. Но разговорът по бюджет 2015, ако има въобще кой да го води, този път трябва да е различен и трябва да включва политически консенсус по куп забатачени въпроси. Подготовката за този театър вече видимо започна и още отсега е ясно кой какви роли ще играе в него. По всичко личи, че служебният кабинет в момента се използва като лош глашатай за действия, които трябва да бъдат предприети. Ясно е и кои ще са балансьорите. Но това може да бъде простено - стига резултатът да не е поредното завъртане надолу по спиралата.