"Прави, както правят всички практични хора: обещавай, обещавай на населението, но не постигването на политически идеали, не защита на интересите на страната и на либералните й учреждения - това са работи, които нито се ядат, нито се пият - а направа на пътищата му, намалението на данъка му, изпъждането на някой ненавистен нему чиновник; обещавай помощ за училищата му и спечелване на съдбата му, ако я има в съдилището. Тия са най-чувствителните струни и върху тях трябва да биеш, ако искаш сигурно да влезеш в "хамама". Ти можеш да не изпълниш ни едно обещание, но доста е, че си ги дал. (...) После от случая зависи да поизмениш малко темата."

Напътствията са от "г-н Иванов", депутат, към "г-н Хрисантов", кандидат за такъв. Разказът е "Кандидат за "хамама"", Иван Вазов. Хамам е турска баня, символ на големия кеф, извечния човешки и специално политически стремеж.

"Например, ако искаш да подействуваш въз някое чиновниче, кажи му само, че ще изработиш повишението му; говориш ли с попа - обещай му, че ще му заемеш сумата или ще го гарантираш поне за нея, с която да изплати дълга си за нивите, що купил лани; (...) В смесените села



на турците пък заявявай,



че ако гласуват за тебе, ти ще издействуваш пред правителството да направи от тях префекти и капитани", продължава наставленията г-н Иванов, обикаляйки с Хрисантов селата в предизборната кампания.

Днес имаме ГЕРБ, които обещават "направа на пътища", БСП, които се кълнат в "намалението на данъка" (връщане на прогресивния, който за пред електората се представя точно като понижение, въпреки че реално значи обратното), "Атака", Бареков (всички), които се канят да изгонят "ненавистен чиновник". Чудим се защо Бойко Борисов обеща "поне 10 зам.-министри мюсюлмани". Стори го в Джебел. Защо точно 10? Вазов ни отговаря, цифрата няма значение. Важното е да кажеш на турците при посещение в "смесените села", че ще станат "префекти и капитани".

Със сигурност не се изненадвате, но следва да припомним, че пред селяни във Велинградско Михаил Миков обеща да защитава интересите на селяните, а пред софийски студенти - на студентите. Вероятно още повече не сте изненадани, но кандидат-депутатът от ГЕРБ Стоян Тонев обеща да освободи от данъци лекарите, а колежката му Милена Дамянова се врече в по-високи заплати на учителите. При срещи с кметове всички казаха, че ще увеличат правомощията им. На раздумка със спортисти - повече пари за спорта. "Дадохме на антихристи да ни управляват", рече Бойко Борисов преди дни при откриването на църквата "Св. Възнесение Господне" в монтанското село Говежда - ("говориш ли с попа...."). Чудите се все пак



какво му е обещано на попа



При Вазов на попа нещо е обещано, пък днешните герои не обещават. Не е вярно - "ГЕРБ ще продължи да прави дарения за православните храмове в страната и да полага всички усилия за утвърждаването на християнските добродетели". Цитатът е от сайта на партията - при предизборната среща на Борисов с митрополит Галактион.

Политиците обещават на всички всичко. Не само в тази кампания. "Обещаването" и последващото "отмятане" са най-обикновена технология за лов на избиратели. Днес дори имаме дори "явление" като Бареков, който директно обещава сбъдването на земния рай, тъй както утопистите от Просвещението не са. В този смисъл Вазов нищо ново не ни казва. Но какъв ли извод следва да направим за България, след като 100 години нищо не се е променило? Едно към едно?

Всъщност има промяна. И тя е, че Хрисантов тръгва честен, с идеали. Постепенно се изкушава да прави глупости, с "мисълта, че чрез тая мъничка отстъпка (...) си обезпечава в голям размер добиването на депутатския мандат, със силата на който ще може да принесе други много по-значителни услуги на цялата страна". Прилича на първото стъпало от стълбата на Смирненски. Днешната приказка звучи малко по-различно.



Ако има поет, който да я разкаже



сто години по-късно, следва да започне така: "Аз съм тарикат по рождение и всички дрипльовци са глупаци, които ще излъжа".

"Честността е монета, която не минува на всеки пазар", казва Иванов на Хрисантов. На път за първото село срещат някой си Иван Катрата, който е "прекрасен човек, агитатор по професия, роден е за такъв". Старият депутат бърка и му пуска пари, за да може Катрата да агитира в полза на новия кандидат. После двамата политици се срещат с "дяда Стоила", първенец и баща на селския кмет. Дядо Стоил с радост се наема да подкрепя кандидат-депутата, още повече че "държеше под лихва седемдесет лири" на Иванов. Същата връзка партии - пари - електорат (и местна власт дори) виждаме и сега.

Но най-голямото забавление настава при срещата на Хрисантов с "местната интелигенция". "Тук около вас все голи баири. Досега правителството нищо не е направило за горите в страната. Господин кмете, моята първа длъжност в Областното събрание ще бъде високо да настоя за насаждане с гори тия пусти и голи ярове. (...) Гори, гори трябват нам като въздуха, който дишаме ", пали се кандидатът. "Интелигентите" се подбутват видимо доволни от повдигането на въпроса. Но се оказва, че за гората ги боли, защото...съседното село сече, пък те не могат. И искат от кандидата съдействие за развихряне на сеч.



"Гората у нас е разковничето,



с което се отваря вратата на камарата... И твоят съперник ще им обещае - ако не е обещал вече - свободното опустошение на тая гора", обяснява на младия си колега старият депутат Иванов. Сега разбрахте ли защо преди 2 години ГЕРБ организира митинг в полза на строителството на Пирин? Защо БСП, а и другите големи партии обещават от телевизора опазване на природата, а слязат ли "по места", на мига почват кроежи за сеч и строежи. Защо въпреки всички клетви природата така и не може да бъде опазена?

Вазов и Алеко, когото няма смисъл да припомняме, са най-добрите коментатори на днешните политически нрави. Звучи адски депресиращо, но е така.