Може ли работодател да иска някакви документи и доказателства при ползване на отпуск за погребение, брак или за даване на свидетелски показания в съд?

А.Ф., София



Кодексът на труда (КТ) предвижда много видове отпуск и сравнително подробно определя правилата за тяхното разрешаване и ползване. Такива са например платеният и неплатеният отпуск. Има няколко вида отпуск обаче, при които в общи линии работодателят няма кой знае какви права и по правило е длъжен да ги разреши. Става дума за т.нар. краткотрайни отпуски, които са описани и като отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения. Правилата за тях са определени в чл. 157, 158 и 159 в КТ, а редът за ползването в някои от случаите е заложен в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

Така според чл. 157. от КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при встъпване в брак - 2 работни дни. Същият срок се полага и при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия. Отпуск се дава и при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Работодателят е длъжен да пуска в отпуск и работник или служител и когато някой от тях е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице. Както и за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател.

Правилата за разрешаване и ползване на всички тези видове отпуск в общи линии са едни и същи. Процедурата е формална, но законът не установява образец за искането за ползването на отпуск. По правило това става с молба, в която изрично се посочва за какво се иска - например за погребение, за брак, за да бъдат дадени свидетелски показания. Когато е налице законовото основание, работодателят е длъжен да разреши отпуска. Той обаче има право да изиска документи и доказателства за съответното събитие. Така дните, за които се използва този отпуск, биха могли да се удостоверяват съответно с акта за сключване на брак, с бележката за дарена кръв или с акт за смърт. При призоваване в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице документът, който може да се предаде, е призовката. Върху нея обичайно се разписва съответно длъжностно лице, което удостоверява, че съответният човек се е явил. Смята се, че би трябвало да са достатъчни и ксерокопия, за които пък не би следвало да се изисква нотариална заверка.

Тук е важно да се отбележи, че отпуск за сключване на брак се предоставя, за да може човекът да участва в сключването на граждански брак пред длъжностното лице. Той не се дава за извършването на църковен ритуал. Отпускът за сключване на брак се ползва в деня на събитието и следващия го работен ден. Ако той съвпада със седмичната почивка за съответното лице, то тогава се полага за първите два работни дни след нея. При кръводаряване важат правилата като за брак.

Отпускът при смърт на роднини пък се дава, за да може съответният работник или служител да присъства на погребалната церемония. Законът изрично посочва за смъртта на кои лица може да се ползва този отпуск. Това са всички роднини по права линия - дядо, баба, майка, баща, син, дъщеря, внуци, правнуци и т.н. От роднините по съребрена линия този отпуск може да се ползва само когато става дума за смърт на брат или сестра, а за тези по сватовство само когато е за погребение на родител на другия съпруг.

По правило този отпуск е платен. Това обаче трябва изрично да е записано или в колективния трудов договор, или пък да има споразумение между работодателя и работника или служителя. Затова винаги е добре, когато се подписва договор, да се види дали в него работодателят е поел ангажимента да заплати отпуск по чл. 157, точка 1,2 и 3. Така всеки ще е сигурен, че той ще му бъде платен.