Традицията повелява - след всеки национален вот започва повсеместно тръшкане за това колко ни е калпав методът за преразпределение на депутатските мандати, който се ползва в избирателната система. Толкова калпав, че прави депутати от хора като Бат' Сали, избирателите на които се побират в квартална кюстендилска кръчма в делничен ден.

Традицията повелява след избори да се започне лют дебат по изборното дело или поне да се чуят призиви за бързи промени в Изборния кодекс, за да може правилата на играта да са ясни далече преди вота. Едни специалисти обясняват колко прекрасно е да въведем смесена система с немски оттенък, други твърдят, че нищо не трябва да се пипа, защото прекрасно си правим избори, трети смятат, че нов МИР "Чужбина" ще е достатъчен да изправи кривините на Хеър-Ниймайер.

Всичко това е ясно и разбираемо. В тази картинка не е ясно само защо този, който все още играе ролята на премиер, се е нагърбил с непосилната му задача - да дава готови решения по въпроси, които тотално отсъстват от прерогативите му. Работата дори не се крие във времената заетост, която упражняват Близнашки и екипът му.

Проблемът е в



това, което десният социалист предлага



В близкото минало Близнашки събираше подписи по улицата, за да осъществи идеята на президента Плевнелиев за задължителен вот, мажоритарен избор на част от депутатите и дистанционно гласуване. Тогава всеки подпис му беше важен. По това време Близнашки застана в първите редици на протеста на активното малцинство в София. Тогава той беше наясно, че тези няколко хиляди души, които издигнаха глас срещу задкулисието, в никакъв случай не са мнозинство. Подкрепи ги, защото смяташе, че са прави, а не защото са милиони.

Откакто стана премиер, Близнашки промени мирогледа си. Вече смята, че "отидохме твърде далече в насърчаването на малките партии". За него малките партии в парламента са проблем, тъй като се губи ефиктивността на избирателната система, т.е. те пречат страната да бъде лесно управляема. За да премахне този "недъг", Близнашки лансира избирателна система, която гони като чумави малките партии от парламента и дава мощно рамо на големите партии. Даже не на големите, а на най-голямата. Така биха стояли нещата в предлаганата от Близнашки смесена избирателна система, в която избираме 120 мажоритарни депутати и 120 пропорционални. Ако на 5 октомври изборите бяха проведени по подобна система,



ГЕРБ щеше да има самостоятелно парламентарно мнозинство,



а не 84 депутати. Близнашки е наясно с подобен сценарий, но въпреки това го предлага барабар с абсурдните си доводи. Странно или не, сред доводите му липсва един - на 5 октомври по действащата избирателна система беше постигната уникална представителност - 95% от гласувалите дадоха своя вот за партия, която влиза в парламента. 95% от гласувалите са наистина представени в тази представителна демокрация. За Близнашки този факт няма значение, той поражда само проблеми. За него наличието на 8 партии в парламента е просто някаква "демократичност", която влачи тежки проблеми. Демократичност, която си е едно чисто и просто "разпиляване на гласовете", което пречи на образуването на редовно правителство. Думи, които повече подхождат на Бойко Борисов, а не на професор по конституционно право. Но какво да правиш, когато



професорът се изживява като говорител на доктор Борисов



За да е сигурен, че Бойко Борисов ще направи правителство поне при евентуални следващи избори, Близнашки предлага и смяна на метода Хеър-Ниймайер със стария - Д'Ондт, който бе премахнат през 2009 г., за да може БСП и ГЕРБ да пробият в бастиона на ДПС Кърджали, където по традиция и заради белгиеца Д'Ондт Доган все биеше с резултат 5:0 мандата.

Твърде конюнктурно, по кюстендилски, Близнашки сега забравя, че Д'Ондт дава друг тип отклонения, които са не по-малко фрапантни от тези по Хеър-Ниймайер. По Д'Ондт Стефан Данаилов не можа да стане депутат, въпреки че за него гласуваха над 17 000 в Кърджали, докато ДПС правеше мандати със средно под 13 хил. гласа.

На всичкото отгоре Близнашки чува протестите срещу Бат' Сали, но забравя, че по българската конституция един депутат може да е "избран от Кюстендил", но нямаме "депутат от Кюстендил". Чл. 67 от конституцията все още твърди, че народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Че обвързването със задължителен мандат е недействително.

Важното в случая е, че освен чиста мажоритарна система на два тура, при която победителят взема всичко, и система с една национална партийна листа, няма метод, който да не преразпределя. Хвани Хеър-Ниймайер, удари Д'Ондт, Сент-Лагю, Друуп, Хагенбах-Бишоф... Все тая. Важното е, че смяната на един метод с друг



все ще изкара някой на протести



Както и че нито един преразпределителен метод не дава повече мандати, отколкото си изкарал, тъй като мандатите се броят първо национално, а не регионално.

Странно е, че надемократизиралият се Близнашки не предлага и вдигане на избирателната бариера на 10%. Сигурно не се е сетил. Сетил се е само да открадне гласа на гласувалите за малките партии и да го даде на големите. Нещо подобно се сетиха веднага след изборите големите партии, които решиха, че преференциите са непростим лукс за гражданите. Това, че 1/3 от всички избиратели - 1 121 624 души, си направиха труда да гласуват преференциално, за личност, сега се таксува като разточителство, което носи единствено висок процент на недействителните бюлетини. Ако зависи от ДПС, БСП и ГЕРБ, моментално ще бъде сложен край на подобна демократичност. Защото трябва да предпазят гражданите от "грешки". А всеки избор в разрез с партийните сметки е "грешка".

Войната на Близнашки срещу малките партии, стремежът му да натамани изборната логика в полза на ГЕРБ или друга голяма партия е типично мислене на човек във властта. Там, във властта, всеки смята че демокрацията е управляем процес. Че те, властимащите, са държавата и са призвани да правят демокрация, да я упътват, да й дават смисъл. Всъщност е точно обратното - хората извън властта делегират права и определят решенията. И протестиращият Близнашки даваше вид, че знае това.

Явно за два месеца той забрави откъде идва и накъде се е запътил. Това, последното, може би не е вярно. Може би човекът ясно декларира с подобни идеи, че иска да отиде в Конституционния съд. Знам ли...