Напускането на Карл Билд и Радослав Шикорски като външни министри съответно на Швеция и на Полша е любопитно развитие на събитията в европейската външна политика. Моментът е ужасен. Когато Европа е изправена пред кризи и от изток, и от юг, не е много здравословно да се раздели с двама от най-опитните си държавници и техните възгледи. И двамата вярват в стратегическата необходимост от съществуването на ЕС, и двамата се чувстват във Вашингтон като у дома си. След като Билд и Шикорски се оттеглиха, в ЕС вече липсват и отявлени хардлайнери срещу Русия. Това може и да се харесва на някого в ЕС, но със сигурност Владимир Путин е доволен от това, че двамата вече са сменени.

И Билд, и Шикорски бяха спрягани като потенциални приемници на поста на Катрин Аштън преди избора на Федерика Могерини за върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността, ясно е и защо те бяха кандидати за поста. И двамата имат комуникация с Лондон, Вашингтон и Берлин.



Всеки от тях заемаше твърда позиция спрямо Русия,



с течение на времето отсъствието им може би ще помогне да се смекчи риториката и политиката на ЕС спрямо Москва. Всеки от тях - единият чрез ускоряване на северното сътрудничество в отбраната, другият - чрез модернизацията на полските въоръжени сили, участва активно в укрепването на отбраната на страната си. Шикорски допринесе много за международната роля, която си извоюва Полша.

Всеки политически лидер има поддръжници и критици. Билд бе сменен след общи избори в страната си, Шикорски напусна, след като страната му си осигури председателския пост на Европейския съвет. Едва ли има по-ярки примери за това как вътрешни интереси, изразени чрез вот в урните и правителствени промени, имат пряко влияние върху политическото ръководство на ЕС. Вярно е, че съдбата на европейската външна политика никога не е лежала на плещите само на Билд и Шикорски, тя



има нужда от повече от две силни личности,



но все пак липсата им ще се усеща.

Когато стана външен министър през 2006 г., Билд подчертаваше как европейците трябва да променят начина си на мислене в съвременния свят. "Европа никога не е била толкова просперираща, сигурна и свободна. Навлязохме в период на мир и стабилност, безпрецедентни в европейската история", казваше тогава Билд. "Днес никой не би приел тези думи като подходящи", признава той сега. Това мнение все още не се споделя в някои квартали на Брюксел и в някои столици.

Шикорски пък се фокусираше върху европейското единство като ключов компонент на по-добрата единна европейска външна политика и политиката по сигурността. Спомнете си искрената му реч пред европейския елит, когато изсипа гнева си срещу британския евроскептицизъм (само Шикорски с близките си връзки с Великобритания може да си позволи да произнесе такова слово, което да прозвучи повече като братски съвет).

И Билд, и Шикорски стояха зад инициативата "Европейска глобална стратегия", която изглеждаше маловажна, особено в началото на мандата на Катрин Аштън. Двамата изиграха ключова роля за



поддържане на високия стандарт



в Съвета по външни работи. Политическата им принадлежност в случая няма значение, те умеят да наричат нещата с истинските им имена, а това е от основно значение в международната политика.

Съветът по външни работи на ЕС губи свои ключови фигури. Ще липсват не само Билд и Шикорски, но и Уилям Хейг, заменен от убеден евроскептик, и единствените две други имена, които се открояват, са тези на Лоран Фабиюс (Франция) и Франк-Валтер Щайнмайер (Германия). Някои могат да кажат, че при отсъствието на ярки личности в Съвета по външни работи бъдещият върховен представител Федерика Могерини по-лесно ще налага решения и съвместни действия, но това само ще подцени опита и качествата на личности като Билд и Шикорски.

Без съмнение ще има следизборни любезности около назначенията на заместниците на Билд и Шикорски. Всеки от заместниците има недостатъци - Гжегож Счетина е неизвестен извън Полша и тепърва трябва да се доказва, а Маргот Валстрьом има сериозен "багаж". Всъщност тя би могла да види в Могерини възможност, защото и двете са от едно политическо семейство и имат сходни възгледи за външната политика. На теория те би трябвало да работят добре заедно, но много ще зависи от личното им его.

Напускането на Билд и Шикорски навежда и на друг въпрос, свързан със Съвета по външни работи на ЕС. Като се има предвид настоящият му състав, възниква въпросът дали ЕС не навлиза в ера, в която държавните и правителствените ръководители, а не външните министри играят водеща роля в международната политика? Този феномен се проявява в някои столици години наред. Наистина при отсъствието на активни външни министри може дори да стане възможно президентът Доналд



Туск да играе по-силна роля в европейската външна политика



Туск ще е особено ангажиран с източноевропейски теми и без съмнение ще е човекът, на когото от Вашингтон, Лондон и Берлин ще звънят по телефона в сериозна кризисна ситуация. Ако се върви и към още по-открито разделение на труда в Европейския съвет, енергията на Могерини ще се концентрира повече на юг - към миграцията, неразпространението на оръжия и прочее.

Тази тенденция бе станала видима през мандата на Херман ван Ромпой, но повдига сериозни въпроси за отношенията между външните министри и началниците им.