Между Цветан Цветанов, Сергей Станишев, Николай Бареков и Волен Сидеров има нещо общо. Освен политически амбиции четиримата имат и висящи дела в различна фаза. Това, че са депутати в европейския или родния парламент, ще усложни и забави хода на процесите. Някои от делата дори ще трябва да останат замразени до края на депутатстването им. И така стигаме до въпросите дали депутатският имунитет е уреден достатъчно добре, оставя ли вратички за измъкване от отговорност и време ли е темата да бъде преразгледана и решена наново.

"Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер (това, което се преследва от прокуратурата, а не с частна тъжба до съда, б.а.), и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя му. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание. Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител." Така е регламентиран в конституцията депутатският имунитет. През годините след 1989 г. се е случвало много пъти главният прокурор да иска от парламента имунитета на народен представител. Предишният обвинител №1 Борис Велчев например го направи 33 пъти за 7-годишния си мандат (в броя влизат и по две искания за едно и също лице пред два поредни парламента). Беше му отказано само веднъж - за Тома Томов. Благодарение на това част от обвиненията срещу него се погасиха по давност.

Тепърва ще видим



как ще се развият съдебните събития около новите депутати с дела



Вътрешният министър в кабинета "Борисов" Цветанов е първенец сред депутатите по висящи дела от общ характер. Срещу него има две производства, приключили на първа инстанция в Софийския градски съд (СГС), и трето, което още се гледа там. За 5 ноември в Софийския апелативен съд е насрочен процесът му за присвояване на 50 000 лв. от МВР, по който СГС го призна за невинен. На 12 ноември пък ще видим дали и как ще потръгне в апелативния съд делото за отказано подслушване, по което на първа инстанция Цветанов получи ефективна присъда от 4 години. Третото дело срещу Цветанов, което още не е приключило на първа инстанция, е насрочено за четвъртък в СГС.

Първият въпрос е дали веднъж свален имунитет от предишен парламент, със или без съгласието на обвиняемия/подсъдимия, трябва да бъде атакуван отново пред следващото Народно събрание. Юристите, които "Сега" потърси, са категорични, че това се налага. Смисълът на конституцията е, че защитава депутатите от наказателно преследване. И всяко дело независимо от фазата му засяга правата на депутата. Затова и всеки нов парламент трябва да бъде занимаван с казуса.



Законът изисква делата срещу хора с имунитет да бъдат спрени,



докато пречката за продължаването им не бъде отстранена. Интересното в случая с Цветанов е, че делата му са на съдебна фаза. Досега се е случвало само веднъж да бъде искан депутатски имунитет заради спряно съдебно дело. През 2005 г. СГС спря делото срещу Стефан Софиянски за сделката за Халите и главният прокурор Никола Филчев поиска имунитета на Софиянски от парламента. Едва месеци по-късно той бе свален. Има юристи, според които обаче Филчев не е постъпил правилно. Те твърдят, че да, имунитетът трябва да бъде поискан, но не от прокуратурата, а от съда. Причината е, че щом делото попадне в съдебна фаза, прокуратурата вече не е господар на процеса и всичко се дирижира от съда. Според тези юристи е крайно време въпросът да бъде уреден законодателно, като е достатъчно това да се регламентира и в правилника на Народното събрание. В момента той не разглежда хипотезата на дела в съдебна фаза. Според съдии обаче изобщо не е работа на съда да иска имунитета на някого, дори и за да продължи спряно съдебно дело. По аналогия това трябва да направи главният прокурор. Защото съдът може и да е господарят на процеса, когато приеме да разгледа обвинителния акт, но прокуратурата е тази, която в крайна сметка държи подсъдимият да бъде съден.

Каквато и да се окаже процедурата по тези дела от общ характер, е ясно, че по тях не се налага да се чака разпускането на парламента и отпадането на имунитета на Цветанов, за да продължат и приключат. Не така стоят нещата с процесите от частен характер, тези, които тръгват по тъжби на пострадалите. Делата за обида и клевета попадат в тази категория. По тях депутатите имат абсолютен и несваляем имунитет, и то не само за изявленията си в качеството им на народни избраници, а за всичко. Излиза, че депутатите могат да си клеветят безнаказано на воля. Единственият шанс на засегнатите е



да си търсят правата в граждански дела за непозволено увреждане



Срещу Цветанов има такова дело, води го съдия Мирослава Тодорова заради твърденията му, докато беше вътрешен министър, които я свързваха с мафията. Тъй като давността на делото за клевета е 4 години и половина, този процес ще умре, без да има окончателно съдебно решение Цветанов виновен ли е, или не. На първа инстанция Районният съд в Пловдив го оправда с много екзотични мотиви, които при това не бяха обявени в срок, и така процесът беше забавен. А през последните дни станахме свидетели на процесуална еквилибристика от Цветанов и адвокатката му Елена Божурска. Двамата използваха всеки позволен от закона трик, за да шиканират делото и така практически да го обрекат на смърт. Божурска дори рискува дисциплинарна процедура, само и само да спаси клиента си от делото за клевета. Оказа се, че Цветанов не може да бъде открит от призовкарите по делото за клевета, но чинно се явява по другите процеси. Бившият министър демонстрира процесуално поведение, характерно за хората с цветущи прякори. Срещу тях и адвокатите им като министър Цветанов неведнъж гръмко е роптал. Сега отказа да коментира собственото си поведение. Явно той е борец само срещу нередностите, в които не участва сам, и предпочита да остане в историята като крил се от дело, отколкото като осъден/оправдан за клевета.

Куп дела за клевета и обида висят в Софийския районен съд (СРС) и срещу лидера на "България без цензура" и новоизпечен евродепутат Николай Бареков. Някои от тях са спрени заради депутатското му качество. В петък обаче съдът гледа едно от делата за обиска срещу него, заведено от Бойко Борисов, и го оправда за това, че е го е нарекъл "тъп". Нито защитата на Бареков е поставила въпроса за имунитета му, нито съдът служебно го е проверил, както би трябвало да направи. В понеделник например СРС спря дело, водено от Румен Петков срещу Бареков, и прати питане за статута му до Централната избирателна комисия.

Срещу лидера на ББЦ в момента дела и разследвания от общ характер няма. Ако се наложи да се водят (както е известно, има прокурорска проверка срещу Бареков, Делян Пеевски и Цветан Василев по сигнал на "Протестна мрежа"), главният прокурор Сотир Цацаров ще трябва да иска имунитета му от Европейския парламент. Според правилника на ЕП в такива случаи



искането първо се разглежда от специална комисия,



а после се гласува и от самия парламент.

Засега не е ясно дали Бареков ще бъде подложен на тази процедура. Сигурно е обаче, че тя ще се наложи за бившия соцлидер Сергей Станишев. Той е подсъдим по вече доста прашасало дело, че като премиер е загубил секретни доклади, в които имало държавна тайна. От прокуратурата досега не са обявявали какви ще са бъдещите им действия по делата с подсъдими и обвиняеми депутати в българския, и в Европарламента.

За днес в СГС е насрочен процесът срещу лидера на "Атака" Волен Сидеров за хулиганство и лека телесна повреда на полицай. Делото още не е тръгвало заради проблем при процедурата - за предходната му дата през лятото Сидеров не беше получил обвинителния акт в законовия срок. Съдът няма друг изход, освен да спре процеса. Любопитно ще бъде да се проследи какво обаче ще реши за имунитета на депутата и това кой е компетентен да го иска, след като 43-ият парламент бъде конституиран и заработи. Така делото срещу Сидеров може да се превърне в прецедент и за останалите депутатски процеси.