|
| Димитри Иванов |
Не е дадено всекиму да вижда света цветно като художник. Но Бог ни дал още сетива освен зрението. Моцарт имал абсолютен слух. Аз имам обонянието на копой. В бензиностанциите вървя след носа си и намирам тоалетните. Не вонят като някогашните, миришат на дезинфектант.
Онзи ден ми замириса на есен; на опадала шума и на печени кестени, като минавах покрай парка "Заимов" в София. Там можеше да си купиш разни работи за ядене от бабките и дядовците производители без посредниците мутри, които им ги вземат на безценица и после по веригата: ангросисти, супермаркети, молове.
Мол не е Соната от J.Haydn 34 E-mol, Хасане. На изкуственото осветление в климатизираните супермаркети и молове българските и вносните ГМО ментета не ухаят, цветовете им не греят. Тъпо е. Има "топли витрини", но няма тиква в пещ. Бях обещал да не ям тиква по политически съображения, но излъгах. Дребна лъжа в сравнение със световната лъжа, че hydrofracking било нещо невинно и безвредно, както лъже политическият маркетинг. В световния протест против hydrofracking участваха българи, казващи: "На нас само земята и водата ни останаха". За какви приоритети бълнуват нашите политици и коментатори, когато България си отива? Едно време сърбите бяха по-свободни от нас, унгарците бяха най-веселата барака в социалистическия лагер, ние бяхме най-верният сателит на Кремъл. И сега сме най-раболепните, по-раболепни от сърбите и унгарците.
Hydrofracking не е като класическия cracking. Баща ми, който следвал индустриална химия в Гьотинген, обясняваше, че при висока температура и/или катализатор получаваш петролни деривати от съединения с дълга въглеродна верига; Хитлер не получил рентабилно и в достатъчни количества синтетичен петрол от въглищен газ, затова тръгнал към петрола на Кавказ и разгрома си в Сталинград. За тези свои думи баща ми се озова във фашистки лагер, а след като му национализираха фабриката през 1947 г. - в комунистически лагер.
Когато в час по химия ни обясняваха що е cracking, ние остроумничехме: "Кракинг мирише на крака". Краката ни миришеха, понеже САЩ още не бяха измислили за US army дезодорантите, които днес са козметика. В Катуница баща ми направи производство на серниста киселина и на калциев бисулфит - консерванти за пресни ягоди - и стотици хиляди бурета с български ягоди тръгнаха през море за Англия и с влакови композиции за Германия за strawberry jam в буркани. Наситеността на консерванта се пробва много лесно с колба, пипета и йодова тинктура и баща ми ме научи на химически анализ. Хасан/Асен, събудено момче от село Хвойна край Чепеларе, гледаше, попиваше всяка дума на баща ми и също се научи. Катунчани го брояха за наш аргатин и той не се обиждаше, но не даваше да му викат помак. Казваше, че е българо-мохамеданин, родинец и че дружбата "Родинци" идва от родина. Той беше млад родинец и настояваше, че е Асен, а не Хасан. Беше си купил стенна карта и карфици с цветни главички. Следеше новините от Източния фронт и всяка вечер заедно търсехме на картата градове и села, които чувахме за първи път, премествахме карфиците все по на Запад поради "стратегическото скъсяване на фронта", като го обясняваха комюникетата от главната квартира на фюрера. Хасан/Асен си имаше самостоятелна стая с кюмбе "циганска любов", което бързо затопля и бързо изстива; свършеха ли се дървата под фабричния навес, той влизаше в ролята си на аргатин, емваше се до неговото село в Родопите и докарваше три каруци дърва за огрев, прилежно нацепени.
* * *
Онзи ден, когато ми замириса на есен откъм парка "Заимов" в София, освен при печените тикви спрях се и пред прилежно подредените буркани с надписи: липов, билков, боров, акациев, магарешки трън. Хасан/Асен ме бе учил: Сипваш няколко капки на дланта си. С химически молив триеш, триеш ...Ако не пусне боя, в меда няма захарен сироп или глюкоза.
- Асене, ти ли си? - Аз съм. Хасан. По гласа те познах. Пораснал си. - Едно време бяхме малки. - Бяхме. Тогава бях Асен. - Що си сега Хасан? - Щото така трябва. Първом Хасан, после Асен, на стари години пак Хасан. - Ти беше родинец. - Бях. Било, що било. - Помниш ли? С химическия молив? Сега няма химически моливи. - Аз имам, Джиме. Ето, пробвай. Купиш, не купиш, ето - на ти три буркана от мене. - Скрий го този молив, Асене. Пардон - Хасане. Ти гласува ли? - Ами. Ще гласувам аз. Ами ти? - Ами, ще гласувам. Хубава работа.
* * *
Исках да му кажа: Хубаво е, че нито ти, нито аз гласуваме, но не му казах. Бяхме се отчуждили един от друг, между нас беше пропастта на изтеклите години. Да не беше тази пропаст, щях да му кажа: Приятелю Хасане, приятелю Асене, както щеш се казвай, само не гласувай. И на вашите хора кажи да не гласуват. И наш'те, и ваш'те са един дол дренки. Доган си седи в сараите и хоп - един милион, щото бил хидроинженер. А пък Местан сладко-сладко "наративи" ниже. Прав си, няма прокопсия. Я, освен бурканите и трендафил си донесъл. Ти знаеш ли, че чак в края на ХIV век османлиите завладели България и преди тях бахчи нямало по българските земи, за градинки не знам. Розите турците ги донесли. Ти и ханъмата и децата ставате ли по тъмно да берете тютюна в Джебел или розите около Казанлък? Защо сега внасяме рози, които не миришат бе, Хасане? Помниш как продавахме розово масло на "Ярдли" в Англия и на цяла Европа и после, през войната, германците ни казаха да изкореним розите, казаха само лавандула да садим, а те с лавандуловото масло да правят одеколон "Мусон-Лавендел" с пощенска карета на шишенцето? Да наложат на света "Мусон-Лавендел" барабар с новия световен ред?
* * *
Пак ще повторя думите на Оруел: Който избира лъжци и крадци, не е жертва, а съучастник. Съучастниците в изборите на 5 октомври не ги виня, по съвест гласуваха хората. Радвам се, че бяха малцинство; че повечето хора не гласуваха, което делегитимира "демокрацията", направиха я смешна. От 100 българи с право на глас за ГЕРБ гласуваха 15, за БСП - 7, за реформаторите - 4, за "Патриотичния фронт" - 3, за барековци - 3, за останалите между един-двама от стоте. В Дупница дупненци и дупненки не щат бат' Сали да им е дупетат. В Ямбол ямболии и ям-булки не искат бесепари да ги представят, щото са зад бат'си Бойко и връщат 19 хиляди бюлетини. И още смешки: цесекари гласували да им върнат спортните бази, други футболни фенове искали румънският вратар Моци да е депутат, щото спаси две дузпи във вратата "Лудогорец". Трети лепнали на бюлетината си презерватив, щото политиците да не се размножават. Президентът на България бил "щастлифт" - доказал, че в говоренето на глупости може да надмине гангстера бивш комунист ББ. Бареков, бивш диджей и хвалител, после хулител на ББ, е щастлив; казал, че ББ е тъп и ББ не можа да го осъди за обида, а можеше да го осъди за издаване на държавна тайна. Щастливо ще си живурка в Брюксел диджеят; овцете, които гласуваха за него, вълци ги яли, ако са останали вълци след авджийските подвизи на Георги Първанов. Такава е политическата менажерия. Но Vox Populi, Vox Dei. Глас народен, глас Божи. "Демокрация" е.
Весело е. Дори комично. Положението е международно. Пеят транссексуалите по евровизия ли беше, пред европарламента ли беше, Кончита Вурст ли беше, Дана Интернешънъл ли беше; аз сега, като нямам телевизор, не съм наясно. Едно време, преди "демокрацията" казвах по телевизията "положението е безнадеждно, но не особено сериозно". Сега е несериозно, но не е безнадеждно. Естествено, това не го проумяват форумците, чието мислене е на равнището на техния правопис. Но останалите са мислещи и малко по малко проумяват, че изборите бяха пир по време на чума. Сега корифеите на политическия маркетинг бистрят кабинет, приказват за приоритети. Много приказки - на пазара, е казал народът, така че свършвам дотук.
DI copyright
