Тайнствена група, която включва най-влиятелните в света петролни министри, предстои да се събере през ноември във Виена, за да вземе едно от най-важните решения, което може да окаже влияние върху все още крехката световна икономика: дали да се намали производството на суров петрол, за да се защитят цените от 100 долара за барел, или кранчетата да останат отворени при настъпването на зимата в държавите, които са най-големите потребители на енергия.

Резкият спад на цената на суровия петрол показа дълбокото разделение в Организацията на страните - производителки и износителки на петрол (ОПЕК), преди последната им за годината планирана среща, на която трябва да решат какво количество суровина да произвеждат. Група страни начело с Иран поискаха незабавни действия, за да се спре падането на цената. Арабските шейхове от Персийския залив обаче са на мнение, че може



да се изчака още три месеца,



преди да стане ясно дали организацията трябва да намали производството за първи път от декември 2008 г.

Независимо от решението, петролът остава кръвта на глобалната икономическа система заради прякото си влияние върху инфлацията и цените. Суровият петрол от сорта "Брент" - глобалната база за сравнение, добиван от 15 полета в Северно море - достигна в началото на октомври най-ниската си стойност от дълго време и барел се търгуваше за 92 долара. Цената на сорта "Брент" падна с 20% през последните три месеца, след като през юни достигна 115 долара за барел.

В САЩ - най-големия световен потребител - суровият петрол с доставка през ноември в началото на месеца падна под психологическата граница от 90 долара за барел. Това породи опасения, че продължително поевтиняване може да има негативно влияние върху много от американските компании, добиващи шистов петрол. Цената на барел петрол, добит с тази технология, може да стигне 80 долара и затова шистовият петрол предизвика енергийна революция в САЩ, които се превърнаха в заплаха за превъзходството на производителите от Близкия изток. При настоящите ценови равнища много от тези нови, т.нар. tight oil кладенци (б.р. петрол, добиван по същата технология като шистовия газ) достигат точката, до която скоро ще станат нерентабилни.

Подобно на ситуацията в САЩ, падащите



цени на петрола са нож с две остриета



за британската икономика и за инвеститорите. Въпреки че финансовият министър Джордж Озбърн не е толкова зависим от данъчните приходи от Северно море в сравнение с предшествениците си, цените приближават ниво, при което много от проектите на международните петролни компании в британски територии могат да бъдат поставени под въпрос.

Рязък спад във вътрешното потребление на петрол и данъчните постъпления от Северно море ще доведат до нежелана от Озбърн дупка в публичните финанси преди планираните за следващата година общи избори. Падащите цени на петрола обаче ще помогнат инфлацията да остане ниска.

Всички погледи в момента са вперени в очакване на следващите действия на ОПЕК, която контролира 60% от световните петролни резерви и около една трета от ежедневните физически доставки. Организацията е заклеймена като безотговорен "картел" от критиците на свободния пазар в Северна Америка, които смятат, че ограничаването на производството чрез въвеждането на тавани за добив и квоти



е равносилно на манипулиране на цените



Намиращото се във Виена ръководство на ОПЕК категорично отхвърля това обвинение. Повечето от непряко избраните петролни министри, които определят политиката на организацията, безспорно дърпат конците на глобалната енергийна индустрия по същия начин, по който централните банкери могат да контролират валутите.

Държавите от ОПЕК в голяма степен успяха да постигнат сближаване на позициите си в последното десетилетие, докато цените от над 100 долара за барел облагодетелстваха икономиките им и насърчиха придържането към квоти. Този консенсус обаче започва да става все по-колеблив, а това създава несигурност на пазара и потенциална опасност за дестабилизиране на глобалната икономика.

Предстоящата през следващия месец среща обещава да бъде най-напрегнатата от началото на Арабската пролет през 2010 г., тъй като представителите на мюсюлманите шиити от Иран и Ирак вече се обявиха срещу Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Иранският министър на петрола Биян Занганех свали картите, като призова ОПЕК незабавно да намали производството на петрол, за да спре рязкото падане на цените, което заплашва крехката икономика на ислямската република, страдаща години наред от наложените й международни санкции.



Дъното на барела



Проучване на Дойче банк показа, че Иран е заложил в бюджета си най-висока цена за барел петрол от сорта "Брент" - 130 долара за барел. За сравнение ОАЕ правят бюджета си при 70 долара за барел, а Саудитска Арабия - на 90 долара за барел.

Държавите от Персийския залив все още разполагат с огромни количества пари, които държат в чужбина в държавни инвестиционни фондове и в активи в чужда валута. Те могат да разчитат на тях при краткосрочен срив в приходите им от износ на петрол.

Иран, вероятно подкрепян от Ирак, ще настоява през ноември за промяна на производствените цели на ОПЕК и за намаляване на цялото производство с 500 000 барела дневно от прилагания в момента производствен таван от 30 млн. барела дневно. Последните данни показват, че този лимит вече е нарушен, тъй като страните от ОПЕК произвеждат с 1 млн. барела дневно над установената квота.

"Вземайки предвид тенденцията за спад в цените, страните от ОПЕК трябва да се опитат да регулират производството, за да се избегне бъдеща нестабилност на цените", заяви Биян Занганех пред ирански държавни медии в края на септември, когато цената на суровия петрол все още не беше стигнала дъното. Той има противоречия с най-силния си противник в ОПЕК - влиятелния министър на петрола на Саудитска Арабия Али Наими, който отхвърляше призивите за свикване на извънредна среща преди планираната през ноември. Въпреки това кралството предприе предпазни мерки, като намали собственото си производство и цената на суровия петрол за потребителите си в Азия,



за да защити пазарния си дял



Според данни на ОПЕК Саудитска Арабия е намалила производството на петрол през лятото с повече от 400 000 барела дневно до 9.6 млн. барела. Саудитците запазват позицията си на най-голям производител, въпреки че доминиращата роля на страната на глобалните петролни пазари все повече е заплашена от увеличаването на американския шистов петрол.

Търсенето на суров петрол обикновено се увеличава рязко с настъпването на зимата в северното полукълбо. Някои от представителите на ОПЕК смятат, че организацията трябва да изчака, за да види дали ще има повторение на "полярния вихър", който доведе до затварянето на източното крайбрежие в САЩ и причини краткосрочно свиване на икономиката на страната в първото тримесечие на годината.

"Леките движения на пазара не са достатъчно стабилни и продължителни, за да ги наречем корекция, затова нека изчакаме, преди да предприемаме някакви действия. Ние в ОПЕК не се тревожим от цената, а това пазарът да е добре наситен", коментира високопоставен делегат в ОПЕК от арабската страна на Персийския залив.

Саудитците са облагодетелствани от една от най-ниските производствени цени в региона - около 2 долара за барел, което дава огромна възможност за поносим марж при внезапно падане на цената. Разходите за производство на барел в Северно море например са към 50 долара по данни на британската статистика Oil&Gas UK figures.

Срещата на ОПЕК може да се усложни допълнително и заради това, че арабските страни продължават да изпитват силни подозрения към Иран заради успешните преговори на новото държавно ръководство в Техеран със Запада за иранската ядрена програма. Ако дойде краят на иранската икономическа изолация, това ще отвори петролната индустрия на страната за чужди инвестиции и така нови огромни количества петрол ще се появят на и бездруго вече наводнения пазар.

В момента Иран произвежда около 3 млн. барела дневно, но при възстановяване на достъпа до западните технологии това число



лесно може да се удвои



В комбинация с Ирак, който цели евентуално да увеличи производствения си капацитет до 9 млн. барела дневно до края на десетилетието, двете страни спокойно биха могли да отправят предизвикателство към доминиращата позиция на Саудитска Арабия и останалите арабски страни от залива в ОПЕК.

Нарастващата тема за свръхпроизводството се усложнява още повече и от ненадейното завръщане на пазара на лекия суров петрол от Либия. Износът от Ес Сидер се върна миналия месец до нивото от около 800 000 барела дневно и така се увеличи натиска върху сорта "Брент". Масло в огъня налива и производството в САЩ на шистов нефт и нарастващия натиск върху президента Обама да вдигне забраната за износ на американски суров петрол, която е в сила от 70-те години, за да се гарантира американската енергийна сигурност.

Фракингът помогна на САЩ да постигнат през последните два месеца най-високите производствени нива на петрол след 1986 г. от 8.5 млн. барела на ден. Възможността от пълно вдигане на забраната за износ също допринесе за понижаване на цената и потенциално вреди на руската икономика. Москва е силно зависима от продажбите на суров петрол за попълване на валутните си резерви и при петролна търговия на цена от около 80 долара за барел в продължение на месеци икономиката й ще е на колене.

Традиционните производители от ОПЕК ще трябва да приемат неприятния факт, че ще губят пазарен дял от шистовия добив в САЩ и от потенциалния ръст на неконвенционалния добив в други региони. Неотдавнашни данни на Министерството на енергетиката на САЩ разкриха, че Нигерия, която също е член на ОПЕК, вече е отпаднала от списъка на страните - доставчици за САЩ.

Според анализ на Дойче банк петролът в Северна Америка едва ли ще привлече инвестиции при цена от 90 долара за барел. Настоящите членове на ОПЕК биха искали да видят и други страни, като САЩ например,



да поемат повече отговорност за поддържане на стабилността на цената,



вместо да се концентрират изцяло върху увеличаване на производството. Германската инвестиционна банка прогнозира, че ако ОПЕК не успее да намали производството в отговор на настоящата тенденция за спад на цените, около 9% от американския шистов петрол незабавно става нерентабилен при цени около 90 долара за барел. А ако цените паднат до 80 долара за барел, нерентабилен ще е около 39% от американския добив.

"Трябва да променим навика все да бъде обвинявана ОПЕК. Отговорността за пазара трябва да се споделя", коментира делегат в ОПЕК.

Множество водещи анализаторски институти в енергетиката неотдавна ревизираха прогнозата си за търсене на базата на неочаквано забавяне на китайската икономика през втората половина на годината. Тези тревоги ескалираха през август, когато данните показаха леко забавяне в промишленото производство на втората икономика в света. В момента повечето големи производители на петрол в залива гледат на Пекин като на по-важен търговски партньор, отколкото САЩ, които традиционно бяха във фокуса на вниманието им след края на Втората световна война.

И за да стане още по-сложно решението, което петролните министри предстои да вземат през ноември, регионът е белязан от бурното настъпление и възход на джихадистите от "Ислямска държава" в Северен Ирак и острите разправии между страните от залива по въпроса кои от тях финансират и подкрепят ислямистите. В Ирак и Сирия пък самата групировка печели от продажби на петрол около 2 млн. долара дневно. Като се вземе предвид, че страните от залива помолиха САЩ и Великобритания да предприемат военни действия срещу "Ислямска държава", те вероятно се чувстват задължени да изнасят на настоящите цени, поне докато западните държави извършват удари и унищожават най-сериозната заплаха за собствените им граници.