Сянката на фалита надвисна върху Корпоративна търговска банка, макар че най-скъпото решение е банката да бъде хвърлена в несъстоятелност. Спасители уж има, но с всеки изминал ден спасението на застрашения трезор става все по-малко вероятно. Единственото, което остава на хората с пари в банката над гарантираните от държавата суми, е древното българско решение: да се спасява кой как може. А начините за спасение поединично, преди да хлопне завинаги портата на КТБ, не са много. През следващите дни всички способи ще бъдат обстойно обяснени. Не задължително добронамерено. В бърборенето на политиците зачестява терминът "цесия", изричан, сякаш е мръсна дума. Всъщност



цесията е законно право



на всеки кредитор (например на всеки вложител в КТБ) да прехвърли вземането си комуто реши. Както гласи чл. 99 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), "кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното." В случая естеството на вземането (пари по сметка в банка) и договорът (за банкова сметка, за банков влог) са уредени от Търговския закон, правото на вложителя да се разпорежда с парите си и да ги прехърля комуто реши е гарантирано. Под колко специален надзор е банката няма значение. Дали централната банка ще позволи и дали квесторите ще отразят прехвърлянето на вземанията към банката, също е без значение за цесията.



Какъв е смисълът на цесията,



защо онзи, който има да взема пари от закъсалата банка, ще иска да си прехвърля вземането, на кого и защо го цедира? Смисълът е ясен: вложителят Асен ще прехвърли вземането си на някой длъжник на банката, примерно Борис, за да може Борис, като получи вземането, да се възползва от правото, което му дава чл. 103 ЗЗД "когато две лица [Борис и КТБ] си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи [пари], всяко едно от тях [в случая - Борис], ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си." Това право, наречено "компенсация" или "прихващане", също е на прихващащата страна (Борис) и не зависи от волята на другата страна (КТБ) или надзираващата я институция (БНБ). Чрез цесията длъжникът Борис придобива вземането на вложителя Асен и прихваща (компенсира) дължимото към КТБ. С това Борис постига целта си - да погаси дълга си към КТБ. А за вложителя Асен, с чиито пари става компенсацията,



крайната цел е суброгацията,



така се нарича встъпването на третото лице (Асен), с чиито пари е погасено задължението, в правото на кредитора (КТБ) по отношение на крайния длъжник (Борис). Суброгацията затваря спасителния кръг. Чрез триадата сделки цесия - компенсация - суброгация двойката клиенти вложител - кредитополучател елиминира банката и остава да уредят отношенията помежду си, т.е. при какви условия - срокове за плащане и лихва - длъжникът (Борис) ще плати дълга си (кредита от КТБ, в чиито права се суброгира Асен). Чрез договора помежду си вложителят в банката и нейният кредитополучател трябва да постигнат естествено и



баланс на интересите



Ясно е, че вложителят предпочита да чака парите си от читав и платежоспособен длъжник вместо от заплашената от фалит банка. Вместо да загуби голямата част - а при по-некадърно управление на несъстоятелността може би и всички - пари във фалиращата банка, вложителят Асен е съгласен да даде на кредитополучателя Петър отстъпка, за да се съгласи Петър да встъпи в поредицата сделки, та в крайна сметка да плаща дълга си към Асен вместо към КТБ. Отстъпка (сконто, discount) от 20-25% е съвсем поносима за единия и приемлива за другия, ако длъжникът Асен веднага плати на Петър. Но рядкост е кредитополучател да има налични пари да плати веднага. Ако е взел кредит, за да купи машина, той има нужда от време, за да произведе стоки, да спечели пари и да върне кредита. В този, т.е. обичайния и масов случай, отстъпката, която вложителят в банката дава на кредитополучателя (който го спасява от фалиращата банка), не е във вид на отбив от дължимата сума, а чрез разсрочване (по-дълго време за погасяване) или по-ниска лихва. И след като всички описани сделки са видимо законни, кои са тези гласове и



защо искат цесиите да се забранят?



Да оставим настрана "моралните" доводи (цесиите били "неморални"). Икономически интерес може да има само онзи, да го наречем Васил, който очаква да се обогати от самата несъстоятелност, примерно чака кредитополучателят Борис да бъде притиснат да върне кредита веднага, Борис да няма пари, синдикът да разпродаде имуществото му на безценица на дебнещия наоколо паралия Васил. С парите от продажба на длъжниковото имущество синдикът ще плати за скъпите си международни одитори и консултанти, ще вземе своята (сочна) заплата и ще върне - ако останат пари - на Фонда за гарантиране на влоговете в банки (по закон първи по ред кредитор в несъстоятелността). За редовия негарантиран вложител Асен какво ще остане? Цесията и последващите сделки спасяват Асен от ограбване. Забраната на цесиите цели да отреже пътя за бягство. Нека успокоим възмутените от цесиите "моралисти" и другите, жадуващи забраната им.



Забрана на цесиите не стига



да залости вложителите в капана на несъстоятелността - цялото гражданско законодателство трябва да се разбие със забрани и утежнения. И без цесии може да се заобиколи фалиращ кредитор. Ето една идея: вложителят Асен не цедира вземането си на Борис, а поема поръчителство по дълга му от КТБ. Асен става съдлъжник и сам упражнява правото на прихващане срещу КТБ. След това отново, както след цесията, се суброгира в правата на кредитора срещу длъжника Борис. И гаранционните сделки ли да забраним? Или компенсацията? Добър начин да върнем правото в мрачните векове преди Ашурбанипал, когато закони нямало.