Изборите в Кюстендил и Дупница завършиха с черешови топчета, "Боят настана", български знамена и "Долу ДПС" на площадите в двата града и пред Централната избирателна комисия в София, после на блокираните пътища, а утре, може би, и пред Народното събрание. И с един въпрос: как може един да стане депутат с 20 хиляди гласа, а друг - с по-малко от 900?

Изборните резултати повдигат подобни въпроси и на други места. В Ямбол ГЕРБ с 33% има 1 депутат, а БСП с 24% - двама. Четвъртият депутат от района ще е от ДПС с 6.5%. Или в Силистра: там "Атака" с 2.3% и 1400 гласа взема 1 мандат, а БСП с цели 13% и 8 хиляди гласа остава без мандат. Впрочем, там има още един парадокс, който не изглежда справедлив - ДПС с 16 пъти повече гласове от "Атака" ще има само един депутат повече от нея.

АБВ пък получава мандати във Видин и Смолян само с по около 1200 гласа.



Правилата на играта



"Не" на подменения вот", казват в Кюстендил и се вдигат на "борба за справедливост и равноправие". Колкото и парадоксално и дори абсурдно да изглеждат обаче изредените факти, тезата за "подменения" вот и "несправедливия" резултат е много спорна. По няколко причини.

Първо: защото този резултат не се определя по симпатии или по нечия субективна преценка, а напълно обективно и безпристрастно по силата на конституцията и закона. Такива са "правилата на играта" и те са еднакви за всички.

Второ: в конституцията е казано, че "народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ". В този смисъл разделянето на страната на избирателни райони е донякъде условно, както и "излъчването" на един или друг депутат точно от един определен район. Защото при национални избори по пропорционалната система има една по-висша "справедливост", която трябва да бъде удовлетворена на първо място - общият брой на представителите на всяка партия в Народното събрание трябва да съответства на общия брой на подадените за тази партия гласове на национално равнище.

След това идва разпределянето на тези представители по избирателни райони. Това разпределяне не е лесна задача, особено при 8 партии, преминали 4-процентовата бариера. Като трудността не идва само от гласовете, които не "принадлежат" към нито един от тези райони, защото идват от чужбина. Задачата се усложнява и поради това, че самите райони не са напълно равностойни като брой избиратели и брой мандати. Както и поради простия факт, че при деленето на броя на подадените гласове на броя на мандатите не се получават кръгли числа, а остатъци или недостици.

За решаването на тази задача съществуват различни методики, а въпрос на законодателя е да избере една от тях. Действащата в момента в България методика бе вкарана в закона през 2009 година, след като предишната (за чието връщане сега се чуват гласове), бе преценена като "несправедлива", защото облагодетелстваше партиите, победили с голяма разлика в един или друг район. И най-вече защото заради нея ДПС получаваше всичките 5 мандата в Кърджали.

Тъй че, която и методика да бъде избрана при днешната ни избирателна система, винаги ще има недоволни, на които вотът ще им изглежда "подменен", а резултатът - "несправедлив".



Възможните решения



Възможните решения на този проблем са ясни и относително лесни. Най-простото е страната да бъде възприета като един избирателен район и партиите да се състезават с национални листи. Някои ще кажат, че така ще се прекъсне връзката между местните общности и "техните" избраници, а оттам ще намелее заинтересоваността и активността на избирателите. Но това може да се преодолее, ако се приеме и преференциално гласуване. Пък и така силно ще намалее тежестта на купените по един или друг начин гласове.

Малко по-сложно, но напълно осъществимо, е другото решение - да бъдат създадени един или няколко избирателни района в чужбина. Трудността да се изчисли колко мандата да бъдат отделени за тези райони е относително лесно преодолима (особено на фона на днешните проблеми), като например - за база за всеки следващ избор се вземе броят на гласувалите на предишния. Това решение е и по-справедливо, тъй като днес българските граждани в чужбина не са равнопоставени на тукашните избиратели - те не знаят за коя листа гласуват и нямат право на преференция. Това решение освен това силно ще повиши и активността им - не само в Турция, където тя е традиционно висока.

Създаването на такъв избирателен район(и) се подкрепя от всички експерти, било е многократно предлагано и ... отхвърляно. Ако се питате защо и от кого, вижте коя партия колко гласове получава от чужбина.



А ако не беше ром от ДПС?



Въобще, при определяне на изборните правила всяка партия силно се влияе от собствените си пресмятания за това от кое би спечелила и от кое би загубила. Което може би е естествено. Не е естествено обаче после да участва и дори да организира и предвожда протести срещу закона, който сама е гласувала. Както сега основната авторка на промените в Изборния кодекс в Кюстендил и излъчения от ГЕРБ кмет на Дупница, или като областния лидер и цялата организация на ГЕРБ в Ямбол.

Да искаш промяна на правилата и на резултата от играта след нейния край и така да подклаждаш и стимулираш правен нихилизъм при и без това високата степен на липса на усещане за законност и конституционен ред, при това под някакви псевдопатриотични лозунги, е безотговорно, недопустимо и опасно.

И накрая - един въпрос. Дали щеше да има протести, ако не ставаше дума за един ром и за мандата на ДПС? Всеки може да си отговори. Във всеки случай е показателно, че в Кюстендил има протести, а в Силистра или Смолян - не.