След изборите на 5 октомври народът седна пред телевизорите и с нарастващо злорадство следи угрижените физиономии на политиците, след като с целокупния си вот им постави неразрешима задача. Ако за миг забравим, че говорим за народ, а си представим, че иде реч за конкретен индивид, щяхме веднага да заключим, че на този субект му хлопа дъската. Българската общност прилича на капризно дете, което не просто отказва да си изпие млякото, а държи да счупи бутилката.

Ако народът имаше макар и минимален инстинкт за самосъхранение или белези от рационално мислене, в ситуацията, в която се намира държавата, на 5 октомври щеше да предаде цялата власт на Бойко Борисов. И след това, ако не му хареса онова, което той върши, да го изгони. Но завинаги, а не половинчато, както стори предишния път.

Избирателите - и гласуващите, и негласуващите, вместо да махат една по една гнилите ябълки, предпочитат да ги оставят в кошницата, а на 5 октомври решиха да оставят почти всички от тях. Дето има една приказка,



който не участва в изборите, той не влезе в парламента



Никой не би могъл да се подпише под категорична прогноза какво точно ще се случи, ако сега се стигне до нови избори, но вероятността бъдещият парламент да стане още по-шарен от сегашния никак не е за пренебрегване.

За това целокупно поведение на избирателя няма оправдание, но има обяснение. То е в нарастващото убеждение, че преди избори всички говорят различно, но след избори вършат едно и също. По-точно,



преди избори всички лъжат, а след избори крадат



И така - четвърт век.

Защо при това положение да ни занимават с политически програми или идеологически разногласия? Защо да не си продадем гласа, за да изкараме някой лев? Защо изобщо да им гласуваме? Както казах, няма оправдание, но има обяснение. Не можем да обясним на простолюдието, че последствията от собственото му поведение са само за него и че омразните партии и политици изобщо не страдат от това.

От такава гледна точка т.нар. консултации на парламентарните партии за съставяне на правителство са парад на лицемерието. Търсят се трескаво някакви мними съвпадения в политическите програми и се разкриват несъществуващи разногласия. Беше констатирано публично например, че най-голямо съвпадение има в програмите на ГЕРБ и ДПС, а най-голямо несъответствие между платформите на ГЕРБ и БСП. Вместо от това да последва някакъв смислен отговор, лидерите на ГЕРБ говорят, че по никакъв начин няма да управляват с ДПС, но много им се иска да се коалират с БСП.

Бойко Борисов, който е признат майстор на парадоксалните обяснения, измисли мотив: вижте кой управлява в Брюксел - ЕНП и ПЕС! Значи и в България трябва да е така. За цвят ще добавим реформаторите и за мирис - Патриотичния фронт. Какво по национално отговорно от широка коалиция?

Ако някой може да ми разясни логиката на всичко това, значи е по-умен от мен.

Анализаторите отчитат, че най-логичната и естествена коалиция е ГЕРБ - Реформаторски блок, но преговорите между двете формации изградиха образ на тази евентуална коалиция на психиатрична клиника, в която



всеки се има за Наполеон и отказва да приеме друга роля



Не по-малко странни са посланията и на някои други партии. Като на Патриотичния фронт и на "България без цензура", да речем. Още преди да са говорили с тях, и двете формации заявиха, че ще подкрепят ГЕРБ. От ГЕРБ отказаха изобщо да си говорят с едната, но от това не последва отказ за подкрепа. Така духът на Яне Янев възкръсна от нищото.

Има и още по-фрапантни заявки. На АБВ, например: ще участваме, само ако и БСП е вътре. От БСП им отговориха - може и да участваме, но само ако АБВ е отвън.

Мълчаливо благоприличие запазва само ДПС, макар всички да са убедени, че някъде някой за нещо вече се е договорил с хората на Местан.

Шумно неблагоприличие запазва само "Атака", но очертаващата се изолация на тази партия е само в нейна полза. Който съхрани образа си на безапелационна и очевидна опозиция на онова, което ще се сготви като управляваща манджа, ще спечели.

Появи се и теория, публично огласена от Татяна Дончева: кабинетът вече е спазарен, консултациите са за парлама. Не бих могъл да отговоря с "да" или "не" на въпроса вярно ли е това или напротив, но ако се окаже вярно, ще пострадат тежко не само участниците в бъдещото правителство, но и всички участници в консултациите. И на следващите избори ниската избирателна активност на 5 октомври ще ни се стори висока.

Противно на всички "умни", "загрижени" и дълбоко "прозорливи" заклинания, аз съм на мнение, че разумното, отговорно и перспективно решение са нови избори. Кошницата с гнилите ябълки трябва да се изтръска докрай, за да започне някакъв процес на нормализация.

В обратния случай ще наблюдаваме един безкраен и повтарящ се телевизионен спектакъл, а положението, вместо да става все по-тежко, ще става все по-безнадеждно. Докато не ни отведе до друг екзистенциален въпрос - има ли живот преди смъртта?!