Многократно съм имал поводи да критикувам законодателството ни през последните години. Както можеше да се очаква, никой не се трогва от това. Напротив. Мнозина са обхванати от опожаряващата страст да демонстрират невежеството си в тази най-трудна и деликатна област на правото.
Преди броени дни се откри 43-тото народно събрание, а вече е залято от десетки законопроекти. Човек да се удиви откъде толкова потенциал в народните избраници да ги сътворят. Проявих интерес към най-злободневния от тях - проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Автори - народните представители: Лютви Местан, Делян Пеевски и Йордан Цонев.
Всичко ми стана ясно от предложения законопроект, само не разбрах

кой е внушил на въпросните господа, че разбират от материята

Убеден съм, че те са имали доброто намерение да помогнат за решаване на един от най-наболелите проблеми в последно време, породен от кризата на КТБ. Само добри намерения обаче не стигат.
Предложеният законопроект предлага фигурата "действителен собственик", което би трябвало да означава, че има и недействителни собственици. Признавам си, че в многогодишната си практика не съм срещал такива. Но това е бял кахър. Много по-притеснителното е, че се вменява в задължение на синдика "да сключи договор с дружество, което притежава опит в проследяването на парични трансфери и вземания, както и операции с финансови инструменти, за подпомагане действията му по:
1. проследяване на закупуването на активи с парични средства на вложителите и разпореждането с тях от акционерите"... (§ 6, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби).
Тези формулировки "парични средства на вложителите" и "разпореждане от акционерите" се повтарят и по-нататък, за да се затвърди убеждението, че авторите нямат представа какво казват.
Излиза, че ако съм вложител в банка, дружеството с опит в проследяването на парични трансфери... ще следи дали банката не купува активи с мои средства. Е как ще стане това? След като паричните средства са си мои, банката няма достъп до тях, освен ако не проникне с взлом в дома ми и не ми отмъкне парите.

Този абсурд е породен от неразбирането на авторите

на законопроекта, че при договора за паричен (неправилен) влог вложеното от влогодателя вече не е негово. Парите са преминали в имуществото на банката. Те принадлежат на банката. Затова тя има правото да оперира с тези средства, сключвайки т. нар. активни банкови сделки, каквато сделка е договорът за банков кредит. Друг е въпросът, че банката дължи същата сума, заедно с уговорената лихва по силата на договора за банков влог.
За да е пълно недомислието, се казва, че с тези средства се разпореждат акционерите. От 30 години се занимавам с акционерно право, но чак сега научавам, че акционери могат да се разпореждат с каквото и да било имущество, още по-малко с "парични средства на вложителите". Акционерите могат да се разпореждат единствено с акциите си, защото само те им принадлежат.
В краткия законопроект (общо 7 параграфа) има още недомислия. Личи, че авторите не са наясно какво се включва в понятието "имущество" и към него добавят парично оценими права и задължения, които тъй или иначе се обхващат от имуществото. Освен това навсякъде се вменяват задължения на "лицата, които управляват и представляват банката" да извършват едно или друго. Адресат на подобни задължения трябва да е банката като правен субект, а не лицата. Те не са страна по правоотношенията, в които влиза банката. Страна е банката, а тя действа чрез своите органи, които формират и изявяват волята й. Затова нека авторите на законопроекта да не вменяват задължения на персоналния субстрат на органите на юридическото лице.
А най-добре е да не се опитват да творят закони, след като не им достига капацитет за това.

* Проф. Огнян Герджиков е преподавател по търговско право в СУ "Св. Климент Охридски" и бивш председател на 39-ото народно събрание.