В Монте Карло имаше рулетка и блак-джак, имаше и бакара, която не знам защо наричаха ш'мен д'фер. Но нямаше едноръки бандити, които в Япония наричаха "пачинко-сан", а в Лас Вегас - one-armed bandits.
Игралните автомати, едноръките бандити не демократизираха хазарта, той винаги е бил демократичен. Баща ми и във фашистки, и в комунистически лагер играел хазарт. Давали им по една бучка захар за чая. Ако първо на моята бучка кацне муха, вземам твоята.
В Монте Карло беше снобско. След утринен крос по бреговата ивица обърках хотелите, озовах се в непознато фоайе потен, бос, с пясък по краката. Не ми направиха забележка хората на рецепцията; сигурно ме взеха за някакъв ексцентричен милиардер. Едноръките бандити направиха така, че данък на пристрастяването си към хазарта да плащат и бедните глупаци, не само разни милиардери, принцове и шейхове. Сега София е гъчкана със светлинни надписи Casino. Хазартът има данъчен авантаж пред книгоиздаването. Как си обяснявате това, дами и господа?
Да имаш вземане-даване с банка също е хазарт. Корпоративна търговска банка я има, парите ги няма. Това ми напомня за "Money: Whence it Came, Where it Went" (Парите: откъде дойдоха, къде отидоха). Заглавието на книгата на John Kenneth Galbraith. Ами няма ги парите. Това е положението - That's the way it is, заключаваше телевизионният коментатор Уолтър Кронкайт. John Kennet Galbraith по ги разбираше тези работи, нищо че през 1976 г. не той, а Милтън Фридман, в когото вие, господа, повярвахте, получи Нобел за икономика. Инвестиционният посредник "Бул-тренд-брокеридж" ни казва по радиото: "Чуйте как работят парите!". Но парите не работят, хората работят, господа.
"Икономистите икономисват мисленето", казваше Galbraith. За да скрият скудоумието си, те говорят на неразбираем за нас език. Ала начинът, по който банкерите правят пари, е толкова елементарен, че е мисловно отблъскващ (repulsive to the mind). А старата Фед (The Federal Reserve Bank) е стара лъжкиня, която емитира лъжливи пари за лъжливи борсови стойности. Всички борсови игри са хазарт. Бройте вашите загуби за "данък глупост", господа. Този данък е безмилостен. Всички го плащаме. Всички българи, които гласуват, плащат данък глупост, понеже легитимират българската "демокрация". Само гласуващите срещу 50 лева не плащат данък глупост. Другите вярват, че има леви и десни политици, говорещи за "приоритети". Тази дума няма множествено число. Няма един или друг приоритет, няма една или друга алтернатива, няма най-оптимално и най-минимално. Има един приоритет - да си на власт. Не си затлачвайте мисленето с "приоритети".
Българската "партия столетничка" е връстничка на "Old Fed", (старата Фед). Димитър Благоев-Дядото е връстник на замисъла на Woodrow Wilson (US president 1913-1921) отделните щати да имат една валута ($), не всеки щат със свои пари, макар че републиканците ревнали "Режат ни правата!". Замисълът е от 1891 г., когато социалдемократите се събрали на Бузлуджанския учредителен конгрес на 20 юли. Добри намерения, но с годините двете баби станали дърти лъжкини и сега Янаки Стоилов си вярва, че е социалист, щом не вижда колосалната кражба на съпартийците си и иска трохички - коледни надбавки за пенсионерите и прогресивен вместо плосък подоходен данък.
В САЩ навремето казваха, че от две неща не можеш да изклинчиш: от смъртта и от данъците. Излезе, че това не е вярно. Колосите се измъкват през вратичката "Too big to fail"; те не си плащат за злодействата, народът плаща; за US колосите другите народи плащат.
Един US президент казал: "Дайте ми еднорък икономист", понеже му омръзнало да чува, че "on the one hand", но "on the other hand". Казват, че политиката е изкуство на възможното. И това не е вярно, драги студентки и студенти по политология и история. Политиката е изкуството да събираш данъци, включително "данък глупост". Александър Македонски бил войн, не политик; той много народи победил, но те не знаели, че са победени. Да побеждаваш и плячкосваш е едно, да събираш данъци е по-сложно.
Вера Мутафчиева е име в ориенталистиката и османистиката. Беше чудесна разказвачка и събеседничка (на маса тя отказваше уиски, пиеше само ракия, няма да кажа каква, щото ще е реклама). В романите си тя разказа как въпреки прословутия "кръвен данък" по нашите земи османлиите не можели да си съберат данъка десятък, който е нищо в сравнение с днешните данъци. Османлията, събирач на десятъка, язди към българско село, но все някое чобанче или биволарче ще го съгледа, ще обади и когато той пристигне в селцето, кошарите и оборите празни, хайванчетата изведени в гората. Не в легендарния Балкан, който "демократи" от кол и въже обезлесяват, а в Magna Silva Bulgarica, Великият български лес от Черно море до Адриатика, както пише на старите географски карти.
Британската империя надживяла Османската, понеже умеела да събира данъци. Примерно в Индия. Как ще я обложиш тая гмеж, дето не можеш да я преброиш? Немислимо е, трябва милионна администрация. Но всички се нуждаят от сол. Англичаните сложили ръка на солниците - ето ти плосък данък за всички, и за махарджата, и за пария. Още личат рововете и насипите, които не допускали народа до солниците. Загладени са от времето и тревясали като плавателния канал от Панчарево до София.
Обичах да съм на бригада и да копая на канала. Състезаваме се кой по-бързо ще извози количката с пръст нагоре по насипа. Цял ден на открито, заплатата ми в БТА течеше, никакви удръжки освен ергенския данък, а когато имаше открито партийно събрание за самооблагане, бъзиках партийците: те казваха с един процент да се самообложим, аз предлагах с десет и те се впрягаха; казваха лесно ти е на тебе, ти не си партиец и не плащаш партиен членски внос. Георги Марков в един от своите "Задгранични репортажи" злъчно описа плавателния канал София-Панчарево, но този проект е бил инженерно осъществим, научих наскоро. Георги Марков беше инженер-химик и технолог във фабрика "Победа", която правеше вакса за обувки в кръгли тенекиени кутийки. Там работеше и леля ми Анка Ганева и всяка сутрин те двамата минаваха пеша покрай мястото, дето после издигнаха телевизионна кула, после покрай бараката на учителя Дънов със стъклената куличка отгоре и кварталът още се казва "Изгрев" и после надолу към фабрика "Победа". Инженер-технологът Георги Марков (Джери) написа текста за едно листче, което намираш, като отвориш картонената кутийка, в която е кръглата тенекиена кутийка с вакса. На листчето пишеше "Инструктаж за експлоатация. Обувките се покриват с тънък филм боя, след което се лъскат с предназначена за целта четка и... ". И аз заключавах, че инженер-химикът Джери две думи на човешки български език не може да напише. Сбърках. Джери прописа забележително. В смисъл, че беше забелязан. В неговите епизоди от сериала "На всеки километър" се подвизаваше Ламбо (артистът Стефан Данаилов). През 1968 г. Джери написа пиесата "Комунисти", след като бащата на сегашния "политолог" Иван Кръстев, завеждащият свръхсекретния архив на ЦК на БКП "по благоволение свише" позволи на Джери да се рови в досиетата на видни комунисти. После Джери "избяга", както се казваше тогава, после умря. Версията за "българския чадър" въздигна Джери във властелин в имагинерния свят на българското дисидентство, както фентъзито "Властелинът на пръстените" на Толкин. Браво на Джери.
Немалко властелини видях. Владивосток, Владикавказ. Във Владивосток ядох със супена лъжица хайвер от кета, ама руснаците не завладяха Изтока. За Кавказ не знам. Нямам телевизор, пък и радиото спрях да го слушам, щом се похвали, че било Властелинът на ефира. Имало и вафли "Властелинът на не знам какво", но вафли не ям. Руски самолети налитали, бъзикайки властелините на световното въздушно пространство САЩ и НАТО. Любопитно ще стане, ако:
1. За разлика от иранеца Мосадък през 1953 г. и либиеца Кадафи през 1980 г. Москва успее да снижи ролята на петро-долара, оползотворявайки някои от реално съществуващите възможности да пренасочи на изток част от газово-петролния си износ.
2. На референдума на 30 ноември 2014 г. швейцарците гласуват с "да" на идеята швейцарската национална банка да удвои златното покритие на швейцарския франк от 10 на 20% и това засили съществуващите съзвучни нагласи на германците, което би означавало изтегляне на стотици тонове злато от трезора Форт Нокс, Кентъки, САЩ.
Това, ако се случи, ще е тъжно като най-тъжната басня на Лафонтен. Тя е: Лъвът, властелинът на животните, като легнал на умирачка, дошло магарето и го ритнало.
DI copyright
Не в легендарния Балкан, който "демократи" от кол и въже обезлесяват, а в Magna Silva Bulgarica, Великият български лес от Черно море до Адриатика, както пише на старите географски карти.