Ако искаш да спечелиш лесни пари, хващай се с цесии в КТБ. Ако искаш да са големи, хващай се с възобновяеми енергийни източници. Ако искаш бързо да натрупаш популярност и електорат, започвай да скачаш срещу ДПС и Делян Пеевски. Тогава си истински демократ и протестиращ гражданин с висок статус из централните софийски кафенета и във "Фейсбук".

Никой днес няма обяснение откъде долази този социален наивитет на политическия плочник пред парламента. Та дори влезе вътре. Превърна се в политическа баница с едни и същи късмети. От тях си взеха и т.нар. реформатори, и патриотите, и "Атака", и АБВ, и ГЕРБ, и хората на Бареков, та дори и БСП, които намериха лесен виновник за несгодите си.



Какво печели обществото от партийната консумация на омраза?



Видимият резултат е нестабилност и същата липса на справедливост, каквато имаше довчера. Няма и как да бъде иначе, след като за 25-годишния преход за виновник е обвинен един човек и една партия. Тъпо.

Натрупването на гняв и усещането за беззаконие тръгна от първите години на прехода и продължава до днес. Някой помни ли кого осъдихме за убитите по концлагерите невинни българи? Кого осъдихме за кражбите на чуждестранна хуманитарна помощ, която се раздаваше с купончета в страната ни? Кой влезе в затвора за десетките пирамиди, които обраха парите на хората? Кой бе осъден за фалита на банките, където изгоряха спестяванията на българите? Кой бе осъден за варварския възродителен процес, който прокуди стотици хиляди? Къде са извършителите на знаковите поръчкови убийства в България? Да продължавам ли с приватизацията, контрабандните канали, злоупотребите с еврофондове и нагласените обществени поръчки...

През всичките тези години целокупният народ усърдно гласуваше за всички партии, изредили се от тогава до днес. А те, с различен успех и талант, го крадяха според обстоятелствата и справедливостта все не идваше. На датата, която скоро ще честваме (10 ноември 1989 г), Делян Пеевски точно е започвал обучението си като ученик в трети клас. През целия преход се изредиха и маса собственици на медии, които си другаруваха с политиците и бизнеса, но никой не ги питаше "КОЙ?" Някои от тях имаха дори и банки, и медии едновременно. До ден днешен е така, но за разлика от Делян Пеевски, който междувременно порасна, те



нагло се появяват като морални съдници



и продавачи на истина от последна инстанция. Това вече е особено противно. И всички журналисти го знаят. Както ми каза една моя много добра приятелка - "Ако го кажеш, ще те обявят или за платен от Пеевски, или за луд". За предпочитане е второто, разбира се, но все пак е време да излезем от масово насаждания социален наивитет, който ни добутва до следващата катастрофа.

Някой все ни кара да избираме по-малкото зло и като го направим, винаги стигаме до кризата. БСП са лоши, защото са комунисти. А дали е така? Всички ли са такива? Ами те са с най-голямото зло - ДПС. Значи - долу! Избираме по-малкото зло - ГЕРБ. А дали е така? Всички ли са десни и свестни в ГЕРБ? Добре ли управляваха? Хайде да не мислим...Ами реформаторите? Този чист изблик на наивитет. Май са още по-малко зло. Дали? Опитаха се да вземат от моралния кредит на протестиращата улица. Премълчаха си коалиция с министри, на които са били опозиция. Но хайде да не мислим. На път са да направят кабинет с човек, срещу когото говореха с години. Но хайде да не мислим. Аритметика, брат, за какво ти е политика - избираме по-малкото зло.

А днес се чудим защо се пукат и късат отвътре, когато се налага да обсъждат политически, а не аритметически въпроси. Толкова е просто. Почти като наивното възклицание на Меглена Кунева - "Така ли?", когато я попитаха за вероятността Радан Кънев да стане премиер. За опитен играч като Бойко Борисов не е трудно да пуска въдици за изневяра в семейство, в което и бездруго нещата не вървят. Той прекрасно знае как да се самообслужва със социалния наивитет. Нали помните? "Вие сте прости. И аз съм прост". Казано с днешна дата: Аз ставам за премиер. И вие ставате. Шега, разбира се. Който е разбрал, разбрал. Но е много неприятно и обезсърчаващо, когато политици, които заявяват желание за реформи и промяна, се превърнат в част от Модела. И този път моделът няма да се казва "Пеевски" - ще трябва да му търсим друго име. На езика на музиката, който стана популярен през последните дни, сигурно ще е подходяща песента "Клоунът" на великолепния Васил Найденов.