Развитието на единния цифров пазар е приоритет на новата еврокомисия, оглавявана от Жан-Клод Юнкер (в средата). |
За да приложи тази идея, Юнкер предложи нов състав на комисията. Той въведе позицията зам.-председател за единния цифров пазар с целта да направи Европа "световен лидер в информационните и комуникационните технологии с всички необходими инструменти за успех в глобалната цифрова икономика и обществото".
За тази позиция Юнкер избра бившия естонски премиер Андрус Ансип, който има широки правомощия да направлява и координира работата на няколко други комисари. Извън тези си задължения Ансип ще работи и върху заключителните преговори по законодателство за защитата на личните данни в ЕС и ще оценява споразумението "Сейф харбър", което позволява прехвърлянето на данните от Европа през Атлантика към САЩ. И двете неща ще се случат в следващите шест месеца.
Изборът на Ансип на този ключов пост насочва светлината на прожекторите към Естония, която е модел за визията на дигитална Европа. Както Ансип каза пред Европейския парламент, "имах възможността да бъда на първата линия на цифровата трансформация на държава, която сега е лидер в многобройните аспекти на електронното правителство, безопасните и сигурните обществени и частни цифрови решения и която взима киберсигурността и защитата на личните данни на сериозно."
Президентът на Естония Томас Хендрик Илвес е водещ глобален експерт по киберсигурността. След кибератаките от 2007 г., за които се смята, че бяха извършени от Русия, и пред опасността подобно нещо да се повтори малката държава има готов план да запази виртуалната си безопасност.
Би Би Си нарече тази балтийска държава с едва 1.3 млн. души население "Е-стония", а един от основателите на фирмата "Андреесен Хоровиц" обяви лидерите й за
"най-запаленото по техниката правителство"
Точно както предприемаческата култура в Силициевата долина и Сиатъл се подхранва от капитала на милионерите от "Гугъл" и "Майкрософт", така и Естония има своите "Скайп" милионери.
На изслушването си пред парламентарната комисия Ансип доказа, че е обигран както технически, така и политически, докато балансираше между това да предупреждава за опасността от споделяне на данни с американците и говореше за предизвикателствата пред дигитализацията.
Дори Америка би могла да се поучи от опита на Естония. Действително, когато посети страната по-рано тази година, президентът Обама заяви: "Трябваше да се свържа с естонците, когато правехме нашия сайт за здравеопазване." Естония създаде национална
система от електронни здравни досиета
и го направи по такъв начин, че намери точния баланс, който САЩ търсеха с доклада си за "Големите данни" миналия март. Става въпрос за баланс между механизмите за увеличено споделяне на децентрализирани данни и възможността на пациентите да имат индивидуален контрол над тях. Онлайн икономиката и управлението на Естония зависят от сигурна система на авторизирана идентичност (макар че тя е основана върху национална система на лични карти, която никога не би проработила в Америка). Това е нещо, което САЩ опитват да постигнат с тяхната Национална стратегия за сигурна идентичност в киберпространството.
Естония може да предава важни уроци и на Европа. Нейната предприемаческа култура я поставя пред повечето европейски страни, що се отнася до броя на нови бизнеси на глава от населението, показват класациите на Световната банка и фондацията "Кауфман". Естония постигна това с либерални икономически политики, увеличаване на създаването на капитал и употреба на цифрови системи, които рационализираха регулацията и направиха
по-лесна дейността на предприемачите
Нейното е-правителство и е-търговска система отразяват няколко неща: приетото от обществото споделяне на данни; приемането, че те се използват мъдро и внимателно, и схващането, че това би могло да бъде по-скоро полезно, отколкото опасно за обществото.
Естонците приписват технологичния си успех на неразвитата държава, която са имали след края на комунистическото управление. Това им е позволило да прескочат някои фази от развитието на по-напредналите страни. Ключът, твърди президентът Илвес, е да преодолеят "завещаното мислене".
Aко Европейският съюз смята да постигне целите на Юнкер за единен пазар, който е водещ в света в дигиталната технология, той и екипът му ще трябва да преодолеят много завещания - сред които и 28 различни регулаторни системи, както и старата подозрителност към новите технологии. Тя е част от мисленето не само на заплашените национални институции. Всъщност е масово разпространена. За да постигне възможния потенциал на единния цифров пазар, Ансип заяви пред Европарламента: "Трябва да премахнем препятствията, да се преборим с фрагментацията, техническите стандарти и интероперативността, както и понякога с тежката бюрокрация." Естония успя да приеме и приложи технологията и иновациите заедно с европейските ценности. Европейският съюз може да направи същото.
КАРЕ
Целта на единния цифров пазар практически е същата, каквато е и идеята на единния европейски пазар - само че в интернет пространството. Идеята на Юнкер е, че гражданите на ЕС трябва да имат еднакъв достъп до електронни услуги и онлайн търговия в целия съюз. Става въпрос за комуникации без роуминг такси, еднакъв достъп до онлайн пазаруване на стоки и услуги във всички 28 държави, а личните данни на потребителите ще защитават по един и същ начин. Самите те ще имат еднакви потребителски права, независимо къде се намират. В такъв случай всички компании, предлагащи онлайн услуги, ще работят по едни и същи правила.
За да се случи това, трябва да се уеднаквят системите за защита на личните данни във всички държави, както и законодателството за авторското право, разпространението на радиовълните и законите за конкуренцията. Трябва да се хармонизират и системите за онлайн плащания, както и да се усили защитата на потребителите в киберпространството.