Предсрочните парламентарни избори, които се проведоха на 26 октомври в Украйна, още повече объркаха бъдещето на тази разпокъсана от бунтове и гражданска война страна. Положението заплашва да се влоши и след като въстаниците в Донецка и Луганска област проведоха в началото на този месец избори за президент и парламент на своите "народни републики", с което предизвикаха новите управници в Киев. В украинската столица вече открито се говори за подновяване на военната операция в Донбас и реванш след поражението на украинската армия през лятото от опълченците (украинските политици и съюзниците им от Запад не престават да повтарят, че за това всъщност е виновна руската армия, която била изпратена от Кремъл, за което обаче няма представени доказателства, а Русия отрича да е намесена).

Изненадите във връзка с новия украински парламент започнаха от това, че соченият за фаворит президентски Блок на Петро Порошенко не спечели изборите, както се очакваше, а отстъпи с няколко процента пред новосформираната партия на премиера Арсений Яценюк "Народен фронт". След тях се нареди другият новобранец в голямата политика в Украйна, партията "Самопомощ" на кмета на западния град Лвов Андрий Садовий. За повечето украинци последва истински шок от резултата на Опозиционния блок, включващ мнозина бивши членове на Партията на регионите, който е четвърта по-големина политическа формация в парламента. Преди вота проучванията му даваха едва около 3% и че няма да влезе във Върховната рада. Той е следван от Радикалната партия на популиста Олег Ляшко, който пък се очакваше да заема втора позиция, пак според социологическите проучвания. "Баткившчина"("Отечество") на експремиера Юлия Тимошенко успя на косъм да прескочи 5-процентната бариера за влизане в парламента. Националистите от "Свобода" нямаха този късмет, както и комунистите, които няма да са представени в Радата за пръв път от 1991 г. Като цяло т.нар. патриоти и националистите запазиха своите силни позиции в Западна Украйна. В момента Порошенко води тежки преговори за ново проевропейско коалиционно правителство с всички партии в парламента с изключение на Опозиционния блок.

Освен това в Радата влязоха редица мажоритарни кандидати от по-малки партии. Така, големият син на украинския президент Петро Порошенко - Алексей, стана депутат от Виницка област. Лидерът на крайнодесния "Десен сектор" Дмитрий Ярош също така стана депутат от Днепропетровска област, макар че неговата формация няма да е в парламента, тъй като дори не успя да събере 2%.



В Радата влязоха редица командири



на проправителствените батальони, които воюват в Източна Украйна срещу опълченците - например командващите на "Азов" Андрей Билецкий, на "Донбас" Семьон Семенченко, на "Миротворец" Андрей Тетерук и други. Към тях се присъединиха и бившият губернатор на Донецка област милиардерът Сергей Тарута и зам.-губернаторът на Днепропетровска област Борик Филатов. Според различни данни, по стара традиция, редица олигарси като Игор Коломойский, Ринат Ахметов и други контролират десетки депутати в новия парламент.

За разлика от други региони Опозиционният блок на Юрий Бойко има вече водещи позиции както в контролираните от Киев зони в Донбас, така в редица области, които пряко граничат с проблемните Донецка и Луганска област. Парадоксът и шокът за управниците в Киев идва от това, че те очакваха подкрепа от "освободените" райони в тези две области, но там, където гласуваха местните хора, те без да крият заявиха, че са гласували за формацията на Бойко. Така той спечели в "освободените" Славянск, Краматорск и дори в стратегическото пристанище Мариупол на Азовско море, което доскоро бе представяно от официалните медии и политиците като бастион срещу "сепаратистите". Там опозиционерите спечелиха почти 60% от гласовете. Като цяло Опозиционният блок събра около 9.3% в цяла Украйна, като е водеща сила в такива проблемни места като Днепропетровска област, където губернатор е назначеният от Киев милиардер Игор Коломойский. Той стана известен с това, че има собствена армия в лицето на "Днепър-1", която засега воюва само срещу въстаниците в Донбас, както и че неговата банка дава $10 000 за всеки "предаден москал", както украинците пренебрежително наричат рускоговорещото население в страната и руснаците като цяло. В Харковска област, където бунтът на проруското местно население като че ли изглеждаше потушен след сблъсъците през март, също победи Опозиционният блок с над 30% от гласовете, другите партии не прехвърлиха 10 на сто. В Запорожска и Днепропетровска област формацията пак е първа - с подкрепа от над 24%. В Одеска област опозиционерите дишат във врата на Блока на Петро Порошенко, като президентската формация победи в 7 окръга за сметка на 4 за Опозиционния блок. Като цяло



над 1 милион души подкрепиха



тази формация, което на пръв поглед изглежда малко на фона на подкрепата за другите партии, но не трябва да се забравят около 5 милиона души, които се намират във въстаналите райони в Донбас или са бежанци заради войната (около 1 милион по последните данни на ООН).

Появата на тази партия в парламента според украински експерти сочи, че гражданите на източните райони продължават да са недоволни от властта в Киев и желаят повече права и самостоятелност за източните региони. Украинският аналитик Андрий Ермолаев уточни пред "Дойче веле", че в очите на хората президентът не е изпълнил обещанието си за скорошно пълно спиране на огъня в Донбас. Според известния харковски политолог Валерий Дудко това се обяснява с факта, че много от хората там все още подкрепят бившите управляващи от Партията на регионите на сваления президент Виктор Янукович. "Ако говорим условно, то жителите на тези области гласуват за същото, за което гласуваха през 2012 г.", смята той. Според шефа на украинското представителство на германския фонд "Хенрих Бьол" Константин Савин победата на Опозиционния блок показва запазването на двете основни разделителни линии в Украйна, а именно нейното продължаващо разделяне на западна и източна част. "Мисля, че главната сила на тази нова формация е това, че тя проведе доста агресивна предизборна кампания и остро нападаше новата власт в Киев", отбеляза Савин. Другите проруски формации като "Силна Украйна" и комунистите не успяха да се възползват от това и не прескочиха 5-процентната бариера, допълни той. Валерий Дудко обаче отбелязва, че победата на Опозиционният блок в Източна Украйна е малко преувеличена, тъй като ако се съберат заедно резултатите на прозападните партии като Блокът на Петро Порошенко, "Народния фронт", "Самопомощ", както и на Радикалната партия, то позициите на двете ориентирани политически страни са изравнени, а на някои отделни места опозиционерите дори отстъпват. "Днес може да говорим, че наследниците на Партията на регионите са



запазили твърдото ядро на нейните привърженици,



като много от други или са избрали да не гласуват този път, или са се ориентирали към други политически сили", каза Дудко.

Много политици, анализатори и медии в Украйна и Русия определят десетките хиляди избиратели на Опозиционния блок като "тайни привърженици" на самообявилите се Донецка и Луганска народна република или дори "стари агенти на Кремъл". С това обаче не са съгласни редици експерти. "Те се позиционират не като хора, които подкрепят днешните сепаратисти, а именно като сила, която критикува новото правителство и новия президент", категоричен е Савин. "Ако те бяха бунтовници, то отдавна щяха да са в ДНР", смята експертът по юридически и политически въпроси от известния киевски институт "Разумков" Виктор Замятин. Той припомня, че тази партия по време на цялата си предизборна кампания акцентираше, че подкрепя единна и неделима Украйна. Във всички случаи бъдещето на страната и на запазването на Донбас в сегашните украински територии зависи от бъдещето коалиционно правителство в Киев. Бъдещите управници трябва да се вслушват в мнението на хората в Югоизточна Украйна и да не забравят, че около 10% от жителите на страната не подкрепят политическите партии от Майдана.