Студентският град продължава да е ад за тези, които живеят там, докато учат, и рай за дошлите да се повеселят за сметка на семействата си. Въпреки безбройните обещания за промяна след станалите убийства през последните години, замисленият като студентски кампус квартал все повече заприличва на гето. Условията не се подобряват, а напротив - стават все по-зле. И няма как да е иначе, след като дискотеките заемат местата на библиотеките, а местната власт е сляпа за проблемите.
Страшното в Студентския град е, че
няма как да се чувстваш спокоен
През деня трябва да внимаваш някой да не хвърли боклука си през прозореца върху главата ти. Вечер не може да излезеш навън, без да се чудиш как се ще прибираш в тъмното. Тъй като купонът тече денонощно, пияни хора с бутилки в ръка може да се видят навсякъде. Скандалите в 3 през нощта също са чести и си късметлия, ако можеш да спиш на шум. Въпреки че на територията на Студентския град има полицейско управление, присъствието на органите на реда не се усеща и там рядко може да се засече патрулираща полицейска кола.
Бурните нощи по заведенията не приключват само с махмурлук. Пред дискотека "Амнезия" през 2008 г. беше убит по изключително жесток начин студентът Стоян Балтов. През 2012 г. 19-годишният Марио Данчев беше намушкан с нож до смърт в стаята си в общежитие. Няколко месеца по-късно 24-годишният Борис Киряков беше пребит пред дискотека в Зимния дворец и по-късно почина в болницата. След убийството на Марио беше решено след 22 ч. да не се допускат чужди хора в студентските блокове, а студентите да имат вечерен час - 23 ч.
Сдружение "Майки срещу насилието в Студентския град" след поредния смъртен случай през 2012 г. поиска заведенията в Студентския град в София да заработят с работно време като тези във Великобритания - кръчмите и ресторантите до 23 ч., а нощните клубове - най-късно до 1 ч. От сдружението поискаха още всички дискотеки, помещаващи се в Зимния дворец на спорта, да бъдат махнати, защото мястото е предназначено за спорт.
Само че
няма и следа от подобни ограничения
Двете дискотеки, които се намират в двореца, все още са там. Въпреки смъртните случаи, въпреки исканията на сдружението, чалгата продължава да царува на място, което би трябвало да е студентски кампус.
В някои от блоковете поне допускат други хора при записване при портиера, но има такива, в които можеш да влезеш и излезеш без проблем. За вечерен час на студентите въобще не може да става дума. По всяко време могат да се чуят виковете на подпийнали, които се прибират от дискотека. "Съквартирантката ми дори ми звъни в 3 през нощта, за да сляза до входа на блока и да й отворя. Прибира се толкова пияна, че не може да си отвори сама вратата", разказва Гергана, на 21 години, от СУ.
Според "Уикипедия" Студентският град е жилищен комплекс в София, съставен предимно от студентски общежития. Ако баровете, дискотеките и нощните заведения там се броят за общежития, може би твърдението би било вярно. Студентският град по-точно е съставен предимно от дискотеки, барове, дюнерджийници, заведения за бързо хранене и на последно място - студентски общежития. Тъй като кварталът се превърна в символ на безразборно строителство и неизгодни сделки с публична собственост, през 2009 г. парламентът наложи мораториум върху разпоредителните сделки с всички незастроени имоти в Студентския град. Забраната обаче беше отменена от Конституционния съд през юни т.г. Въпреки мораториума през тези 5 години не се забеляза особен спад на строителните дейности на територията на кампуса.
Нищо не помръдна и в посока на повече академичност. Нощните заведения все още са на всеки ъгъл, а чалга ритмите се носят до сутринта. Всяка вечер е петък вечер. Заведенията са отворени всяка нощ.
Алкохол, наркотици, полуголи момичета, богати чичковци
и танци до сутринта - това предлагат дискотеките в Студентския град. Чалга културата се носи във въздуха. Всички студентки се стремят да изглеждат като фолк певици, а в стремежа си просто изглеждат еднакво. За голяма част от студентките гримът и прическата са инвестиция, за разлика от учебниците. Студентският град е мечтаният шанс за богат живот за много млади момичета. Те са дошли в столицата с мечтата да срещнат богатия принц, често на възрастта на баща им, в някое нощно заведение. Събират пари за разголена рокля и за вход в дискотеката и после се оставят в ръцете на съдбата. Често обаче романтичният филм приключва на следващата сутрин. Упоритостта на студентките би била похвална, ако беше в посока на академичното им обучение.
Улиците в квартала са под всякаква критика, а блоковете, в които живеят студентите, са в трагично състояние. Ако си разпределен в ремонтиран блок, си голям късметлия. Причината е, че повечето общежития не са ремонтирани от години, мебелите в тях са антични и помнят историята на поколения студенти. Съжителството на трима в стая, пригодена за двама, е най-често срещано. Леглата в тези стаи са три, но бюрата и столовете са по 2. Явно е предвидено, че поне един на трима студенти, така или иначе, не учи. За какво му трябва бюро? Живеещите по трима все пак не са в най-тежко положение. Има такива, които живеят заедно с домашни любимци - хлебарки, дървеници, дори и мишки. След многобройни оплаквания накрая от поделенията за социално и битово обслужване нареждат да се пръска с препарати. Незнайно защо резултат обаче няма.
"Дълго време таванът на банята течеше. Никой не ни обърна внимание. Наскоро вече падна и голямо парче от тавана на банята. Поне се радвам, че в този момент не съм била вътре. Съмнявам се някой да дойде да го оправи", разказва Весела от IV курс. Когато се оплакала на домакина, получила отговор: "Ще почакате. Не сте най-спешният случай. Има хора, които са без ток." Може би ако мазилката ти падне върху главата и ти се случи нещо, тогава някой ще предприеме нещо.
Не мислете, че в Студентския град няма и умни и амбицирани млади хора,
чиято цел е да завършат образованието си, да си намерят работа и да изградят сами живота си. Тях обаче няма да ги забележите. Най-вероятно са в стаите на общежитието си, където се опитват да четат, докато в съседната стая се вихри купон. Те са онези тихите в автобуса, които четат книга, докато седящият до тях слуша прекалено шумно някоя нова фолк песен със слушалки в ушите. Те са онези, за които Студентският град е мястото, където живеят, докато завършат образованието си, а не е крайна цел. Те са тези, които разпределят времето си, забавляват се, но намират време за учебниците и книгите. Да намериш баланса е трудно, но не и невъзможно.
На много семейни студенти се налага да отглеждат децата си в Студентския град. Да отглеждаш деца там, звучи наистина невъзможно. Все пак някои успяват да се справят, макар и много трудно. Семейните студенти с деца получават общежитие, което е 24 кв. м. Много от тези родители се оплакват, че просто са принудени да живеят в общежитията, защото няма как да си позволят да се изнесат на квартира. Друг проблем е, че детските градини в Студентския град не предоставят преференции за родителите студенти. Затова някои са принудени да водят децата си в далечни детски градини. Наистина е учудващо, че някои съумяват някак да гледат деца при тези условия. Постоянен шум, претъпкани автобуси и постоянна несигурност.
Тежко на тези, които живеят там, за да могат да завършат образованието си.
Некогиш живеех в 8 блок и го бехме кръстили Харлем.
Одихме пеша по стълбите щото немаше ток, разбира се и осветление.
И току се сблъскаш с некой негър или арабин у тъмницата. Даже едни йеменци мъкнеха на рамо едно живо агне, торби с картофи, лук и магданоз. После банята им беше станала мътна и кървава.
Та, който е живел у Харлем, никогиш повеке нема от кво да се плаши...