Омбудсманът Константин Пенчев е завършил право в СУ през 1976 г. Първо е съдия, а от 1994 г. за 10 години е адвокат. Депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. През 2004 г. е избран за председател на Върховния административен съд, какъвто остава до 2010 г., когато заема поста на националния защитник.

--

- Г-н Пенчев, продължават ли да идват при вас жалби, свързани с КТБ, и защо се намесихте в сфера, в която нямате правомощия?

- Да, продължават да идват жалби. Омбудсманът по закон няма правомощия и отношения към частните банки и това беше твърдата ми позиция в началото. Но когато жалбите ме заляха и видях, че регулаторните органи, БНБ не си изпълняват задълженията, че гарантираните вложители бяха оставени без влоговете си, бях принуден да се намеся и да кажа, че Законът за кредитните институции не се спазва, да не говорим за директивата на ЕС.

БНБ беше длъжна да вземе лиценза и да се върви към фалит, ако тази банка действително не може да плаща, което се разбра още през юни. Втората голяма грешка на БНБ беше, че поставяйки правилно КТБ под особен надзор, за да се заздрави, тя не използва нито едно от правомощията, които има по закон, а я затвори. Това също е възможност, но тя изрично е посочена, че е за определен период. Беше създадена заблуда в обществото от БНБ, че предвиждайки възможността по изключение да има 6 месеца особен надзор, законът предвижда и възможността банката да бъде затворена за 6 месеца. Това не е вярно и не е целта на особения надзор. Целта му е банката малко по малко да започне да работи, да си върне оборотите и ако може - да се оздрави. Имаше предложение от служебния министър на финансите, подкрепено от Европейската комисия, банката да започне да прави малки плащания на хората, около 1000 лв. Изчисленията бяха, че така огромна част от гарантираните вложители ще бъдат удовлетворени. Гарантиран влог не значи да си получите рано или късно парите, а в разумен срок. Твърдя, че дори да нямаме директно транспониране на директивата на ЕС, нашият закон, ако се приложи съгласно духа му, предвижда такъв разумен срок.

- Какво щеше да стане, ако БНБ беше изпълнила задълженията си?

- Ако БНБ беше приложила всички гъвкави възможности, които законът предвижда за особения надзор, може би банката щеше да започне да работи и да бъде оздравена. Не мога да си представя, че смисълът на особения надзор е да бъде затворена банката до извършване на инвентаризация. На практика се случи това. Едно време затваряха магазините за ревизия и брояха каците сирене, буците кашкавал и т.н. По същия начин се подходи към тази голяма банка. Това не е особен надзор. Броенето на досиетата можеше да стане и когато банката е в несъстоятелност.

Оставям настрана въпроса как се стигна до това тази банка да има такава дупка, ако приемем, че я има. Как тази водеща банка, която по твърденията на БНБ седмици преди особения надзор е в цветущо състояние, се оказа, че години наред е трупала лоши практики. Рано или късно трябва да се потърси отговорност. За тези грешки ще бъде платено, но от нас - данъкоплатците. Хората ще започнат да водят дела, те ще имат своите основания именно в бездействието и в неправилното действие на институциите и накрая, когато институциите бъдат осъдени да плащат, ще е за сметка на данъкоплатеца с пари от бюджета. Хората с влоговете над гарантирания размер също могат да си потърсят правата, защото те също са били ощетени от институциите.

- Кой да е ответник по тези дела? И за дела по Закона за отговорността на държавата за вреди (ЗОДОВ) ли, или по друг ред? Може ли да се заведат колективни искове?

- Ответникът трябва да е БНБ. Колективни искове не могат да се водят, защото всеки случай е различен. Според мен ЗОДОВ не може да намери приложение. В случая може да се върви по общите правила на непозволеното увреждане в гражданското право. Всяка институция отговоря за виновните действия или бездействия на длъжностни лица, с които са причинени щети на граждани. Човекът трябва да докаже щетата и че има виновно действие или бездействие на длъжностни лица, както и да има причинна връзка между тези неща.

- Но това ще е скъпо и ще отнеме много време - 4% държавна такса, разноски за адвокати...

- Така е. Но накрая, който спечели делото, печели и разноските. И ние ще плащаме не само сумите и лихвите, но и това. Убеден съм, че и много вложители с гарантирани влогове, които рано или късно ще си получат целия размер, също биха имали основание да водят дела за пропуснати ползи и причинени щети.

Ето един пример, който ще опиша в доклада ми до парламента: една жена ми писа, че не може да си ползва парите, които й трябват за университетската такса на дъщеря й в Германия. Отговорих й, както на всички други - че това е безобразие, но не мога да помогна. След известно време тя ми писа пак - че Германия е отпуснала кредит на дъщеря й с 0.2% лихва и голям гратисен период, за да продължи обучението си. Затова сега майката пита как може да се откаже от българското си гражданство. За мен това беше най-показателният случай за вредите от ставащото с КТБ.

- Може ли да обвиняваме хората, че са се полакомили за тлъстите лихви и са се доверили на една банка, която през годините беше свързвана със съмнителен бизнес и политически кръгове?

- Напротив. Това беше банка, свързана и подкрепена от 4 правителства. Може би това е подмамило хората да бъдат убедени, че няма да й се случи нищо. Затова трябва да се отговори на въпроса: кой позволи тази банка да се разрасне толкова бързо и толкова много под благосклонния поглед на БНБ и кой я фалира толкова бързо. Защото дори това да е било обективен процес, развръзката беше твърде бърза, вследствие на действията на няколко държавни институции. Точно действията им биха били основание за хората да си търсят парите от тях.

- Слагате ли и прокуратурата сред тези институции?

- Категорично. Не мога да си обясня какъв е смисълът барети с качулки да влизат с автомати в офиси на банкери. Престъпленията на белите якички се разкриват най-трудно, но при тях най-малко е необходима сила. Разкриването им изисква тишина, за да се хване цялата схема. В случая беше точно обратното - все едно, че се напада свърталище на наркотрафиканти.

- Да се оздрави или да се фалира банката - кое е правилно според вас?

- Дали ще бъде оздравена и с какви пари, това е отговорност на икономистите и политиците. Като омбудсман искам две неща. Първо - незабавно да бъдат изплатени всички гарантирани влогове. И второ - каквото и да се прави след това - оздравяване или фалит, да става под прожекторите на обществото. Вече не можем да си играем на банкови тайни и търговска конфиденциалност. Случаят е толкова политически, такъв лакмус за цялата държава, че институциите са длъжни да информират обществото максимално всеки ден. КТБ е сборна точка на задкулисието - създаването, нарастването й, връзките й с политиците и икономически кръгове, убиването й. Този възел трябва да бъде разсечен максимално прозрачно. И още нещо - ако банката бъде обявена във фалит, не трябва да се случи това, което стана през 1996/97 г., когато първо банките бяха източени от банкерите в съучастие с БНБ, а каквото остана, беше доубито от синдиците.

- Наскоро сезирахте МВР заради действията на колекторските фирми, които започнаха да лепят бележки по вратите на хората, че ще ходят да им описват имуществото. Те ви отговориха, че става дума за грешка в превода на бланката им. Удовлетворен ли сте?

- Много, защото с отговора си тези фирми показаха колко съм прав и как очевидно това е тяхна практика. Проблемът е много сериозен и се задълбочава. Тъй като нямам правомощия по отношения на тези фирми, когато гражданите ми се оплакват, сезирам МВР и прокуратурата. Колекторските фирми заблуждават, че имат по-големи правомощия от нормалните кредитори. Те могат само да влязат във връзка с длъжника и да искат той да се издължи. Нямат право да описват имущество, да притесняват хората по домовете и на работните им места и да се изживяват като помощници на съдебните изпълнители. Ще апелирам дейността на колекторските фирми да бъде регламентирана от държавата.

- За какви други проблеми ще сигнализирате?

- За колизията между Закона за защита на потребителите и Закона за енергетиката, свързана с "Топлофикация". Под натиска на Европа миналият парламент записа в закона за потребителите, че никой не може да доставя стоки и услуги, ако не са искани, и не може да иска плащане за тях. Тази разпоредба беше изтълкувана от много хора, че който не ползва услугите на "Топлофикация", не трябва да плаща и за сградна инсталация. От Министерството на икономиката обявиха, че не е така. Очевидно този спор ще се решава в съда, но на мен това не ми харесва. Парламентът трябва със законова разпоредба да каже точно и ясно за кои случаи се прилага новият текст от закона за потребителите.

- Как оценявате проекта за актуализация на стратегията за съдебната реформа?

- В тази ситуация на все по-буксуваща и връщаща се назад съдебна власт е необходима сериозна и решителна реформа. Но трябва да е ясно, че стратегията ще започне да се изпълнява днес и от всяко правителство занапред. Разковничето е преодоляването на решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд, което неправилно забрани съдебната реформа. Няма пречка при подходящо сезиране КС да отстъпи от практиката си от 2003 г.