Тези дни често се налагаше да си припомняме правилото на Европейската комисия, че докато всичко не е договорено, нищо не е договорено. След драматични обрати, совалки и измъчени компромиси ГЕРБ и Реформаторският блок най-сетне си стиснаха ръцете за коалиционно споразумение, а Патриотичният фронт и АБВ решиха да подкрепят бъдещото правителство. Четирите партии твърдят, че ще загърбят идейните си различия и ще се опитат да работят заедно в името на България, като следват трудно изработената програма за управление.

Основа на тази програма е споразумението, озаглавено "Ключови приоритети за формиране на стабилно парламентарно мнозинство и съставяне на проевропейско правителство за стабилно развитие на България". Още в първия вариант на този документ личеше, че приоритетите са редени, дописвани, редактирани така, че да не гневят политическите опоненти, да угодят на повече партии, да привлекат максимално одобрение в Народното събрание. И може би точно по тази причина споразумението е миш-маш.

В тигана са объркани задачи с аварийна спешност, радикални реформи с далечен хоризонт, банални текущи задължения, мерки, продиктувани от закони, и ангажименти, поети в съгласувани с Брюксел документи и оперативни програми. В микса откриваме актуализация на бюджета за 2014 г., съдебна реформа, смяна на управителя на БНБ, нов Кодекс на труда, "подготовка на България за председателството на ЕС през 2018 г., "гарантиране на финансова стабилност", "енергийни помощи за над 500 000 бедни домакинства", "устойчиво развитие на максимален брой земеделски производители". Равно приоритетни са съхраняването на валутния борд и на данъчната система, запазването на числеността на българската армия и на мораториума за сондиране на шистов газ, изграждането на "Хемус", "Марица" и "Струма" и на пътя София - Видин. Има ги и вечно зелените проекти, които ще намерите във всяка програма поне от Иван-Костовото правителство насам - като тунела под Шипка и дежурните обещания за облекчаване на бизнеса и привличане на чуждестранни инвестиции.

Повечето "приоритети" в декларацията всъщност са безспорни и логични мерки и намерения. Кой би се обявил против улесняване на условията за започване на малък бизнес? Или срещу продължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй"? Едва ли някой ще е против 50% от панелните сгради да бъдат санирани в следващите две години (макар че не е ясно как смятат да го постигнат авторите на документа). Няма кой да възрази срещу заявката за "търсене на възможности за допълнително увеличение на пенсиите" - макар че разликата между търсене и намиране е голяма. Чудесно звучат всички точки, в които фигурира магическата дума "електронно". Нима някоя партия би се обявила против?

"Бомби" и сензации в този документ няма.



Няма и заявки за дръзки и радикални промени



Доколкото изобщо се споменават "реформи", те са само маркирани. В документа например пише, че ще бъде продължена пенсионната реформа. Но това не казва много - нито за стъпките, нито за сроковете. Има и точка за реформа на държавната администрация - "след ясен функционален и структурен анализ". Предвидени са също реформи в музейното дело и във фонд "Научни изследвания" и "усъвършенстване на реформата в сценичните изкуства" - каквото и да значи това.

"Нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на съществуващото европейско и родно законодателство" също е приоритет. От категорията "зле формулирани", която също е добре застъпена в пакта на ГЕРБ и РБ. Веднага изниква въпросът защо публичността е само за кредитите, а не и за депозитите. Следващият въпрос е какви ще са ползите от публичността и ще има ли някакви по-сериозни последствия от размятането на имена по медиите.

"Последователна политика за стимулиране на развитието на ВЕИ" е приоритет в главата "Екология". Някой разбира ли какво означава това и как тази последователна политика ще се отрази на субсидиите и на цените? Защото през последните 2 години се полагаха кански усилия да се ограничат или направо отменят въведените вече стимули, които доведоха до бум на зелени централи.

Всъщност няма особена полза управленски документи да се тъпчат с високопарни декларации - като "задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество". Може ли някой да декодира в какво ще се изразява задълбочаването? А какво значи "ускорено нарастване на трудовите доходи според темповете на икономическия растеж". Ами че за една пазарна икономика, каквато България претендира да е, това си е аксиома - доходите да следват развитието на икономиката. Отделна тема е, че на ускорено повишение на доходите едва ли може да се надяваме - през тази и идните години българската икономика изглежда обречена на застой, не на растеж. ЕК преди дни обяви, че очаква БВП да расте с по 1.2 % годишно. Това означава заплата от 800 лева например да "скочи" до 808 лева.

Лекомислено звучи обещанието за инвестиции от 1 млрд. лева годишно в най-бедния регион на ЕС - Северозападна България. Това са много пари, а авторите на документа не казват откъде ще ги вземат.

"Златният дъжд" над бедния район не се връзва, както и други щедри анонси - за вдигане на заплати, пенсии, помощи - с ясно заявеното намерение за фискална дисциплина и бързо вместване в европейския лимит за бюджетен дефицит - до 3% от БВП. "Ниски нива на бюджетен дефицит" обаче е цел, постижима в края на 4-годишен мандат. Според новата прогноза на ЕК България влиза в тежък период, в който дефицитът ще стои над допустимите 3% от БВП поне 3 години.

От хубави намерения глава не боли. В споразумението на практика има за всекиго по нещо. Има и странно, и неясно формулирани приоритети - навярно в търсене на компромисно звучене. Но както често става,



когато се опитваш да угодиш на всички, никой не е доволен



Точката за "справедлива и поносима цена на тока и за домакинствата, и за бизнеса" например очевидно е нескопосан реверанс към Патриотичния фронт. Какво значи "справедлива"? Но и тази редакция не се хареса на патриотите, които държат да вкарат във фризера цените на електроенергията. ПФ не са доволни и че не виждат сред приоритетите разследване на енергийните монополи и желаните от тях промени в изборните правила - за задължителен вот и срещу странното разпределение на гласовете от чужбина. Спорните точки за малко да прекатурят трудно стъкмената политическа подкрепа на бъдещото правителство, та се наложи да се пренаписват и дописват. По подобен начин АБВ постави на изпитание и под съмнение очерталото се мнозинство. ГЕРБ и реформаторите деликатно бяха написали, че не се планират промени в данъчната система. Но потенциалните им партньори от АБВ заявиха, че не харесват този консервативен подход. Освен това имат забележки към "продължаването на пенсионната реформа". В крайна сметка обаче и техните щения бяха удовлетворени с общи формулировки.

До края на годината остават само 36 работни дни. В тях парламентът трябва непременно да свърши поне няколко важни неща - да актуализира проваления бюджет за тази година и да гласува бюджета за 2015 г. Каквито и роли да играят, каквито и егоистични сметки да си правят, каквито и грандиозни планове да кроят всички партии, които сме изпратили в Народното събрание, днес трябва да кажат какво всъщност искат - България да има работещо правителство или да прави нови избори. Трети вариант няма.