Забелязано е отдавна и далеч отвъд Балканите, че повечето политици имат склонност от време на време да си променят фискалните нагласи, т.е. възгледите си какво и колко да се облага. При това не става дума за случайни флуктуации, нито за склонност към компромис и консенсус. Обратно, наблюдава се закономерна циклична промяна: когато са на власт, позициите им се настройват на максимизиращ бюджета прагматизъм, но изпаднат ли в опозиция, по ги привличат идеи, които се очаква да харесат най-голям брой техни потенциални избиратели. Например: намаляване на данъчните ставки или пък въвеждане на конфискационно облагане; и двете са



типичен популизъм



Очакваната миграция на фискалните възгледи видяхме и в парламентартните речи, с които по традиция се посреща новоизбраното българско правителство, и в предизборните програми на партиите. Без изненада партията, която въведе подоходния десятък (10-процентния пропорционален равен подоходен данък, наричан в американски стил "плосък"), вече несимволично ще се бори за прогресивно облагане на доходите. Досега борбата за прогресивно облагане беше символична - в партийните документи, в парламента същата партия пазеше пропорционалното статукво на десятъка. В случая загубата на властта ще покаже лечебни свойства и ще премахне това идейно раздвоение. Бодрите възвания на парламентарните партии ми напомниха и за други стожери, изоставени от партиите, които ги издигнаха. Сред тях най-важен е несбъднатият



пакт за фискална стабилност



Българската присадка на този общоевропейски акт бе замислена като договор между парламентарните сили във вид на закон, който да закрепи принципите на фискалния остеритет върху българската правна почва, и то по труден за изтръгване и погазване начин. За целта тогавашният кабинет търсеше конституционно мнозинство, та да впише пакта за стабилност в основния закон. После нашенският пакт се забави и забрави - защото авторът му, текущият финансов министър, падна в немилост или пък защото скоро целият кабинет падна от власт. Но всяко зло - за добро; по-добре, че замисленото тогава не се прие, защото



спирачката бе зле измислена



Едва ли е особено ценно само да повторим в закон или в Конституцията на България два критерия от Маастрихт - те нямат научна, нито особена естетическа стойност, но до днес Европа не е измислила по-смислено определение за стабилен фиск. Предполагам, че по закона за мутацията на политическите идеи скоро отново ще дойде на дневен ред законодателната защита на финансовата стабилност. Тя бе патент на тогавашното правителство, а както е известно, то е първото издание на новоизбрания и вече властващ кабинет. Дано втората редакция на пакта легне върху по-здрав фундамент. Освен маастрихтските забрани годишният бюджетен дефицит да надвишава с 3% брутния вътрешен продукт (БВП), а държавният дълг да не расте над 60% от БВП, има други, много по-важни за страната фактори на стабилните държавни финанси. За мен



данъчната стабилност е вторият по важност



фактор, а първият - паричната стабилност, вече е уреден от закона (за БНБ), който фиксира курса на лева и наложи парична система с валутен борд. "Данъчна стабилност" според мен означава да се изгради устойчива уредба най-вече на подоходните данъци и да не се променят всяка година (че и по-често) нито устройството и основата, нито ставката на данъка. Въпреки зачестилите подвиквания за прогресивно подоходно облагане, нацията има траен консенсус за "плоския" десятък. Мисля, че партиите, които застават зад тази идея, просто ползват прогресивното облагане за идеологически пигмент да обагрят в аления цвят на партийното семейство предизборните си платформи. Най-здрава законова гаранция за данъчна стабилност е



запазеният данъчен режим



на подоходното облагане. При този подход държавата си запазва правото да променя и устройството (примерно от пропорционален на прогресивен тип данък), и ставките на подоходните данъци, но законът дава опция на всеки данъкоплатец, регистриран преди датата на промяната, да избере дали да прилага новия данъчен режим, или за определено време, например 5 години, да прилага стария режим отпреди промяната. Запазеният данъчен режим внася стабилност в бизнес плановете и е ценен за корпорации, търсещи "европейско корпоративно гражданство", и лица, избиращи данъчна резиденция в страна от ЕС с минимално подоходно облагане. Нито една страна от ЕС в момента не предлага удобството на запазен данъчен режим и това ще е уникално данъчно предимство на България. (Кипър, Ирландия и Малта приложиха за 5 г. по отношение на вече регистрирани там офшорни фирми практиката на "заварения режим" от преди влизането им в ЕС).

За разлика от подоходните и другите преки данъци, т.нар. косвени (оборотни) данъци - ДДС, акцизи, мита - се пренасят (почти) автоматично в цената. При тях гаранцията за данъчна стабилност не носи съществено предимство и затова не е нужно за тях да се дава законова опция за запазен данъчен режим. Но въпреки това е за предпочитане косвените данъци също да са максимално стабилни и предвидими. Както и цялата държава.