За 30 години митрополитът на задграничната епархия на Българската православна църква за Северна Америка, Канада и Австралия Йосиф (с мирското име Иван Благоев Босаков) предизвиква 5 съдебни дела в поверените му за духовно управление църкви. Всички наши църковни общини зад граница, независимо дали в САЩ, Австралия или Европа, са регистрирани като сдружения по гражданските закони на страната, в която са. За разлика от България, където митрополитът е административен и духовен началник, зад граница той е само духовен, затова и там всички административни спорове се решават в граждански съд.
Последното съдебно дело, в което е замесен митрополитът, е заради вмешателство в ръководството на църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Торонто. То е заведено в края на септември 2012 г. от избрано на годишно отчетно-изборно събрание на членовете на църквата настоятелство с председател Владимир Мартинов. Една от първите му стъпки е да предложи отстраняване на свещеника Валери Шумаров заради системни нарушения. Настоятелството го назначава, оценява работата и съобразно това определя заплатата му като негов работодател. За пръв път Шумаров е наказан през 2003 г., защото издавал писма от името на църквата на хора, че те са нейни дейни членове, без въобще да членуват в нея. Тези писма им служат пред емигрантските служби, за да не бъдат депортирани. Решението за уволнението на свещеника е подложено на гласуване на събрание на членовете. От 67 души 45 са "за", а 22 "против".
Тогава на сцената излиза
митрополит Йосиф с поредица от объркващи и непоследователни решения
За да стане административното решение факт, той трябва да даде своето канонично одобрение. Митрополитът отказва. След два месеца при него в Ню Йорк отива членът на настоятелството Александър Караджов, без да уведоми останалите 11 души, и се договаря, че на свещеника ще бъде връчен чек за 30 000 долара - годишната му заплата, а той пък от своя страна ще се откаже от всякакви бъдещи претенции. След разговора митрополит Йосиф издава канонично разпореждане Валери Шумаров да напусне църквата. В писмо до свещеника той констатира това, което и настоятелството: "Въпреки многократните ми предупреждения вие не си взехте бележка и не се поправихте, излъгахте моите очаквания и станахте причина да се разделя с много енориаши, някои от които мои добри приятели." От 1 май Шумаров е отстранен. Настоятелството предлага на митрополита други свещеници, но той не одобрява нито един от тях. Най-неочаквано пише на 21 юли 2012 г. до ръководството на църквата, че е премислил, и връща Шумаров на работа. Ден след това в ново писмо обявява, че годишното събрание, на което е избрано настоятелството на Вл. Мартинов, е незаконно - бил получил сведения, че е нарушен църковният правилник, гласували хора, които не са членове, и на него бил избран за настоятел Ал. Караджов, който не бил прекратил членството си в църквата "Св. Димитър".
Членовете на църквата вече са раздвоени, за което способства и Валери Шумаров, който, без да има право, приема нови. Голяма част от тях правят събрание на 23 септември. На него е избрано настоятелство с председател... Александър Караджов, който е напуснал настоятелството на Вл. Мартинов и е признал вина за самоволната си среща с митрополит Йосиф, който пък го благославя и не намира нищо нередно.
Същия ден настоятелството на Вл. Мартинов писмено иска разрешение от по-голямата част от членството "за отнемане на всички присвоени и възприети права за управление и привилегии, възложени на владиката." В отговор той пък отлъчва най-напред касиера, който е и бивш председател на настоятелството, а след ден и останалите членове. Те завеждат колективно дело във Върховния съд на провинция Онтарио на 28 септември 2012 г.
На 18 септември т.г. съдия Дж. Корбет постанови, че всички решения на митрополит Йосиф нямат правна стойност в Канада, събранието, на което е избрано настоятелството с председател Ал. Караджов, е невалидно и върна настоятелството на Вл. Мартинов.
Без да се съобразява със съда, митрополит Йосиф на 19 септември оповестява, че двете настоятелства са "хвърлили паството в дълбок еклесиастичен хаос и канонично безредие", и нарежда, че за да се преодолее то, църквата ще се ръководи от настоятелството на Ал. Караджов. На 14 октомври Роял банк, в която са вложени част от спечелените през годините пари от дейността на църквата и дарения, с официално писмо уведомява, че точно то няма право да извършва никакви финансови операции. Разходите по делото и вредите са 252 407. 04 долара, според оценката на адвокатите на спечелилото съдебното дело настоятелство. Предстои загубилата делото страна, т. е. настоятелството на Караджов да даде своя оценка за загубите. Един от членовете му, Джеймс Стефоф, по време на заседанията казва, че в тях ги е вкарал митрополит Йосиф и той трябва да отговаря солидарно за нанесени щети. По финансовия иск съдът ще се произнесе този месец, но е твърде вероятно да плаща митрополит Йосиф - респективно епархията ни за Северна Америка, Канада и Австралия.
каре
Из работното и оперативното досие на митрополит Йосиф:
Строго секретно
Началник отделение 03, У-ние 06 ДС Полковник Т. Тодоров
София 23.12.1980 година
Рапорт от кап. Кирил Иванов Котов, началник отделение 01
Относно: Вербовка на еп. Йосиф - Иван Благоев Босаков за агент на ДС
Другарю началник,
Съгласно утвърденото Ви предложение на 19.12. 1980 година от 15.00 до 17.00 ч. В явочна квартира "Берьозка" проведох вербовъчна беседа с епископ Йосиф - Иван Благоев Босаков.
ПРЕДЛАГАМ:
Да се утвърди вербовката на еп. Йосиф - Иван Благоев Босаков за агент на ДС. Същият ще работи под псевдоним Николов и ще се води в отделение 01, отдел 03, управление 06 на ДС."
На 9 декември 1983 г. заместник-началникът на ПГУ-ДС полковник Тр. Петров утвърждава предложение:
"Другарю Началник,
Предвид предстоящото извеждане на агент Николов в САЩ, който досега е в ръководството на VI управление ДС, се налага на същия да се открие дело в отдел 04, ПГУ- ДС. Във връзка с горното предлагам Агентът да бъде регистриран по отчета на ПГУ-ДС под псевдоним Зографов.
Старши лейтенант Хр. Кожухаров,
началник управление майор: М. Петков.
каре
Коментар на доц. Дилян Николчев, преподавател по църковно право, устройство и управление на Българската православна църква в Богословския факултет
- Проблемът в Торонто е именно в непостоянството в решенията на владиката Йосиф. Той няма право на отлъчване, нито на един член, нито на екскомуникациум майор - на цялото настоятелство. В практиката на Българската православна църква то не се е случвало от векове, а последното отлъчване е на бащата на Богомил Райнов, Николай, през 1922 г., защото пише книга, в която езикът му е саркастичен към Богородица. Митрополит Йосиф има право на предложение за отлъчване към Светия синод, който да вземе решение, да го публикува в "Църковен вестник" и чак тогава то да влезе в сила, като процедурата върви през църковен съд. В Торонто такова нещо няма. Той не може да вземе решение кое настоятелство е легитимно, защото това трябва да направи Епархийският съвет."
Ама че "ДУХОВНИК" и тоя, той още по-алчен фарисей даже от "дядо" Никола Методиевич ДВЕСТАименов (ЕГН69********) парашутиран от наследствената Номенклатура на БКП от Долно Лозен да МУТРОполитства в Пловдив (зинал да изкльопа САН КИРИКО, изграден от САБ, българските архитекти без нито стотинка държавно участие или църковен принос). Срамота. Грехота. ВИДОВДЕН идва, дядовото, колкото и да НЕ ВЯРВАШ в друго освен ... в сухото.
Йосиф има хайдушката известност да ПРОТИВОПОСТАВЯ СИНОДА НА НАРОДА, както четохме в http://www.KULTURA.bg/bg/article/view/18310 че “Тази черква не е ваша. Тя е на Светия синод. Вие колко пари сте дали за нея? Съберете си пари и си постройте ваша черква!” или Вл. Левчев лъже? И ако е казал, то Синодът нещо ОТДЕЛНО ли е от Народа, нещо като частнособственическа корпорация? Което е църковно не е ли ВСЕнародно - от дедите - на внуците ни? Откъде е ИМАНЕТО на Синода - свише?
НАРОДЪТ (не държавата, която няма ИЗПЪЛНИТЕЛНА власт в църковните дела-афери) чрез Законодателя = Народното Събрание (доколкото има такова, там едни партийци надцакват отсрещните партийци докато не им останат сили и време за работа) следва незабавно да блокира търговските сделки на черните агенти, които са се активизирали (Мелбърн -http://www.citizenspeak.eu/node/74-, Вашингтон -http://www.kultura.bg/bg/article/view/18310-, Чикаго -http://www.bulgariasega.com/usa_canada_bulgari/usa-central/13079.html-,-http://bg-voice.com/articles/view/sudut_reshava_sudbata_na_sv_ivan_rilski/164/-,http://ide.li/article3885.html-; Сан Кирико -http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=828770-, Черноморието, планините и навсякъде) да ограбят и осребрят безценни и незаменими религиозни, културни и художествени ценности, блага и имоти, които са всенародно достояние и притежание независимо от актове за собственост, търговски регистри, нотариални надхитрявания. С обратна сила = състояли се сделки да се разследват и анулират. Нотариатът да отказва регистрирането на имотни сделки, в които “продавач” се явява Църквата или подставените й лица; това е престъпление и светотатство за Геената Огнена. Закупените (не без замисъл) звания “Архонт” са недействителни, те не са “БОГУ”угодни, а другиму. Църквата е народна, тя е различна от частните корпорации. Църковното от дедите ни е ... взето назаем от внуците ни, то не е стока, то е светиня. Църковниците са допуснати вътре да си вадят препитанието в добросъвестно служение Богу и Народу, нищо повече. Като имат ключовете те са само СЪДЪРЖАТЕЛИ, а не “притежатели”.
Само за сравнение онзи ден католическият кардинал Долан на Ню Йорк запитан за имотите / сградите на енориите които той ще консолидира (намали бройките по численост заради остаряването на хората) отговори, че епархията не се бърка в тези неща, че църквата е сбор от душите на вярващите, а сградите са си техни и те ще се разпоредят по усмотрение най-справедливо. Администрацията не му е задача. Нотариалният Акт не е на негово име.
Попе, освестявай се! И да си платиш ("като поп"!) МАСРАФА в съдилищата, от джоба си, както всеки почтен закононарушител (нищо, че си хванал Тангра за шлифера)...