Второ служебно правителство сдаде мандата с отчет за големи успехи и претенции за фанфари. Кабинетът на Георги Близнашки побърза да преброи 90% изпълнени задачи и 10% неизпълнени, които обаче се дължали на фактори извън него. Отчетът щеше да мине съвсем вяло, ако не бе предизвикал изригване на лидера на ДПС Лютви Местан, който обяви служебния премиер за най-слабия премиер на България заради многото уволнения на кадри.

Ако се абстрахираме от личностните оценки, след втория временен отбор, излъчен от президента Росен Плевнелиев, спокойно можем да се откажем от каквито и да е било конструктивни очаквания от служебните правителства. Едни хора присъстваха за три месеца във властта, поразчистиха неудобните кадри и добавиха нов ред в биографиите си. Толкова.

Не може да се отрече, че Близнашки сам си е виновен. Непремисленото му изказване, че това е кабинетът на протеста, вдигна очакванията. А и президентът Росен Плевнелиев добави масло в огъня, като постави прекалени задачи - пълна ревизия на държавата, вадене на скелетите от гардеробите, предстоящи отговори на въпроса Кой... Служебният кабинет обаче не се възползва от факта, че



не трябва да трупа точки пред електората



и не предприе никакви по-смели стъпки. Вместо с конкретни задачи правителството се зае да пише стратегии за развитие на отделни сектори до 2030 г. и закони, които няма да бъдат приети.

Служебното правителство така и не хвърли светлина по две ключови теми от края на мандата на кабинета "Орешарски", касаещи огромни финансови интереси - замразения проект "Южен поток" и договорките с американската компания "Уестингхауз" за нов реактор в АЕЦ "Козлодуй". И по двата проекта - след протакания и съпротива - бяха публикувани частични документи: хронология на кореспонденцията около "Южен поток" и извадки от споразумението с "Уестингхауз" за АЕЦ "Козлодуй". От тях не станаха ясни ключовите и спорните неща. Завесата бе спусната и над шумно рекламирания енергиен борд, който дойде с гръмки обещания, да сложи край на административните намеси в определянето на цените в сектора. Бордът заседава на закрити врати, без особен резултат от дейността му до момента. Все пак служебното правителството



успешно бе използвано за лош вестоносец



- поскъпването на тока, което реално се случи от 1 октомври.

В областта на финансите, за разлика от служебния кабинет на Марин Райков, екипът на Близнашки не направи абсолютно никакъв опит за удържане на разходите и повишаване на ефективността им. Обещаната ревизия на министерствата произведе предизвестени новини - повсеместно слабо планиране на бюджетите и неефективно изразходване на средства, но пък се оказа алиби за отпускане на нови и нови извънредни субсидии. Докато обясняваше, че актуализацията на държавния бюджет е неминуема, служебното правителство с лекота изхарчи над 100 млн. лв. за нови и уж спешни разходи на министерствата.

Ако кабинетът не бе допуснал тези харчове и бе успял реално да спести 130 млн. лв. от спрените проекти по програмата за растеж на регионите, при актуализацията на бюджета нямаше да се наложи ръст на разходите с близо 450 млн. лв. Кабинетът "Райков" бе по-амбициозен - успя да осигури средства за допълнителни социални жестове чрез орязване на бюджетите на министерствата и не се изкуши да отпуска извънредни субсидии. Правителството на Райков успя да ограничи и концентрацията на държавни средства в КТБ - тема, стоварила се със страшна сила върху следващото служебно правителство. Успя ли то да се справи с тежестта й? Тук засегнатите страни правят вечни уговорки чия отговорност по закон е темата КТБ, но истината е, че изпълнителната власт не бе достатъчно убедителна в поведението си около кризата с банката. Че



изпълнителна власт и БНБ реално не си говорят



стана ясно и на най-незаинтересованите. Следва да се признае, че финансовото министерство се опита да бъде активно с предложението за частично изплащане на малките депозити, а после изведнъж се дръпна, сякаш в банката не са блокирани парите на куп болници и държавни и общински предприятия.

Вторият служебен кабинет показа, че категорично предимство при подобни временни пребивавания във властта е реалният експертен опит на включените в него кадри. От всички министри сериозна работа успяха да отметнат единствено социалният Йордан Христосков, който има голям опит в системата, финансовият министър Румен Порожанов с подкрепата на върналия се в МФ вечен зам.-министър Кирил Ананиев. В списъка попадат и правосъдният министър Христо Иванов, който успя да актуализира стратегията за съдебната реформа, и донякъде - вицепремиерът по еврофондовете Илиана Цанова, която изработи дългоочакваните правила за несанкциониране на бенефициенти на еврофондовете при допуснати грешки от други администрации и още няколко нужни наредби.



В другите сектори е мъка



- в образованието се отчитат като успехи откриването на учебната година и приемането на стратегии, със сигурност подготвяни дълго преди служебното правителство, в отбраната Велизар Шаламанов с крайните си позиции почти обяви "информационна война" на Русия, а в здравеопазването въпреки енергичния министър силите едва стигнаха за организирането на доставка на петвалентни ваксини и връщането на шефа на "Бърза помощ" в София Георги Гелев. Малко вероятно е при подобни тежки сектори да има резултати за краткото време от 3 месеца, но поне можеха да се кажат по-смело някои неудобни истини.

В областта на законодателната инициатива служебното правителство не изпълни ангажимента си да изготви промени в изборния кодекс и закона за референдумите и може би стана по-добре, че това не се случи. Това са достатъчно базови закони и е абсурдно да се внасят от служебен кабинет. Служебният кабинет има една безспорна заслуга - в крайна сметка наистина изборите минаха спокойно, нямаше втори "Костинброд", с по-добра организация на гласуването зад граница, с по-активно по отношение на купения вот МВР. Но колко години след началото на демократичните процеси ще продължаваме да се радваме, че сме успели да организираме избори?

На фона на всичко това най-силно ще се запомни масовото сменяне на кадри в рамките на служебния кабинет. Служебният премиер Георги Близнашки отчете официално 218 смени в администрациите, без да влиза в детайли, и реши, че това били минимални цифри. Истината е, че метла винаги има, а докато я има, няма да има добра администрация. Ще видим какво ще се случи с новоназначените и дали те ще останат на постовете, което ще е показателно за това кой ги е избирал. Сред новите лица в духа на новата коалиционна култура за кратко попадна и жената до лидера на СДС Божидар Лукарски - Ива. Тя за кратко оглави агенцията за българите в чужбина, а после под натиск реши да се откаже. Служебен кабинет, редовни мераци.