|
| "Селфи" на "Розета" с кометата - една от камерите на сондата е заснела един от слънчевите й панели и кометата в далечен план. |
Кометата
Предизвикателството пред екипа, който управляваше "Розета" от земята, бе да приземи спускаемия апарат "Филе" на въртящата се комета с форма на патица, която пътува из Космоса със скорост 18 км/сек. Където точно трябва да се приземи "Филе", бе решено през септември, след като "Розета" стигна до кометата и влезе в орбита около нея. Учени и инженери определиха, че точката Джей (сега известна като "Агилкиа"), която се намира на по-малкия лоб на кометата, е най-доброто място за приземяване и последващи експерименти. На територията от един квадратен километър има скали, процепи и огромни каменни блокове, всеки от които можеше да попречи на приземяването.
"Агилкиа" е добре позиционирана спрямо светлината, което значи, че "Филе" ще има възможност както да презарежда слънчевите си батерии в моментите, в които е огряван, така и да охлажда системите си, когато се стъмни. Приближаването към необичайно оформената комета ни даде информация за размерите й, но анализите разкриха и други детайли.
Кометата се завърта около себе си за около 12 часа и тежи 1 трилион кг. Плътността й е 400 кг на куб.м (същата като на някои видове дървета). Обемът й е 25 куб. км. Цветът е като на въглища, ако се съди по албедото й (отражателната способност; количеството светлина, което бива отразяването обратно в Космоса)
Европейската космическа агенция
Приземяването бе направено на 12 ноември. "Розета" пусна "Филе" в 08:35 по Гринуич. Неточност с няколко милиметра в секунда в орбитата на "Розета" би довела до това "Филе" изобщо да не уцели кометата. Спускането, наблюдавано от мисията на ЕКА в Дармщат, Германия, продължи около седем часа.
Тъй като кометата е на около 510 млн. км от Земята, комуникацията между "Розета" и контролния екип отнема 28 минути и 20 секунди във всяка посока. В резултат на това потвърждението, че "Филе" се е приземила, пристигна в 16:04 ч. по Гринуич във вторник.
След пускането апаратът не е управляван по пътя си към повърхността на кометата - веднъж напуснал мисията, той се движи самостоятелно. "Имаме нужда от доза късмет, за да се приземим на добро място", заяви шефът на мисията Паоло Фери.
Екипът на "Розета" трябваше да вземе серия решения, преди "Филе" да напусне мисията - третият сигнал за действие закъсня заради тревоги за хидравличната система за приземяване на апарата. Зелената светлина обаче бе дадена рано на 12 ноември.
Как да се приземиш на комета
1. Освобождаване от "Розета"
"Розета" отблъсна "Филе", когато мисията бе на около 22.5 км от центъра на кометата. "Филе" трябваше да бъде пусната на точното място в точното време, за да бъде сигурно, че малкият робот ще поеме правилния път към кометата.
2. Спускане
Спускането до повърхността е отнело около седем часа. По пътя си надолу "Филе" е изпратила към Земята снимка на "Розета" и е започнала да измерва показатели за околната среда на кометата.
3. Зона на приземяване
Избраното място за приземяване не е идеално плоско, но повечето наклони са на ъгъл, по-малък от 30 градуса. Има някои каменни блокове, които биха били опасни, ако "Филе" бе ги ударила.
4. Кацането
Когато апаратът докосна повърхността, от него бяха изстреляни харпуни, които да послужат като котви, но те очевидно не сработиха, както бе предвидено. Роботът разполага и с допълнителни съоръжения, с които да се прикрепи към повърхността. В дните преди "приземяването" бяха установени серия от неизправности, но все пак бе взето решението "Филе" да потегли към кометата, за да събере данни.
Въпреки проблемите, управлението на полета има телеметрична връзка с "Филе" и получава данни от десетте датчика. Дори и да бъде загубен, ще бъдат загубени само част от данните - най-вече събраните проби от повърхността. Роботът прави панорамни снимки на околността с помощта на 6 микрокамери. Около час след приземяването започва и първата серия от научни експерименти, която е програмирана с продължителност около 60 часа.
"Розета" ще продължи проучването на кометата с 11 научни инструмента, но и ще разчита на информация от инструментите на "Филе". Радиовълните, изпращани от робота до "Розета", когато сондата е от другата страна на кометата, ще помогнат за определяне на структурата й.
Камери, сензори и други уреди на "Филе" ще анализират състава на повърхността на кометата и температурата за наличие на аминокиселини, нужни за наличието на живот.
Според проф.Фил Райт от Отворения университет, работил по инструмента "Птолемей", мисията на "Розета" е пълен успех, дори и преди кацането.
"Розета" ще остане в сянката на кометата до края на идната година. Това ще даде възможност да наблюдаваме как кометата реагира при близко преминаване до Слънцето", пояснява той. "Смисълът не е само в това да се наблюдава кометата от безопасно разстояние, а да се докосне обекта. За нас, които сме свикнали да анализираме проби в лабораторна среда, това е единственият научен метод".
След първоначалните научни опити са планирани и дългосрочни проучвания, които ще зависят от това дали батериите на робота ще могат да се презаредят. А това ще зависи от факта колко прах се натрупа върху слънчевите панели. В хода на мисията и докато кометата се доближава до Слънцето, температурата в робота ще стане толкова висока, че батериите и електрониката ще спрат да работят, което се очаква да се случи към март 2015 г. Дори и след края на мисията на "Филе" "Розета" ще продължи да съпровожда кометата още няколко месеца и да я анализира от разстояние.
ПЪТЯТ НА "РОЗЕТА"
август 2014: Рандеву с комета - "Розета" достигна кометата 67P/Чурюмов-Герасименко след 10-годишно пътуване. Сондата започва да кръжи около кометата и да търси подходящи места за приземяване на робота.
ноември 2014: Първи научни опити - след кацането върху кометата, първите дни "Филе" ще осъществи предварително подготвена серия от експерименти.
декември 2014: Дългосрочни изследвания - екипът се надява "Филе" да продължи работа и да презареди батериите си, както и да продължи наблюдението въпреки температурните ограничения.
март 2015: "Филе" може да бъде засегнат от нарастващата температура върху кометата и от натрупването на прах върху слънчевите си панели.
август 2015: Кометата достига най-близо до Слънцето. "Розета" ще измерва нивото на активност при навлизането в най-активната фаза.
|
| Френският министър на образованието Нажат Вало-Белкасем (вляво), председателят на Френския национален център за космически изследвания Жан-Ив льо Гал (вторият отляво), френският президент Франсоа Оланд (в средата) и френският астрофизик Франсис Рокар (вдясно) разглеждат модел на робота "Филе". |
|
| Учените в контролната зала на оперативния център на Европейската космическа агенция се поздравяват след кацането на робота върху повърхността на кометата |
Чета някаква статия - много уж уверено написана, но не я разбирам. Да я приема ли на доверие? Чета комеентарите отдолу - правят автора на пух и прах. А сега де?
това право!), горките, първо да казват "Аз към американец!", а чак след това "канадец" или "мексиканец"! И нищо, че САЩ е между държавите им в континента Северна Америка(а Канада, при това, е посредата на САЩ)!??