За поредно отлагане на пенсионната реформа намекна още в първите минути след приемането на поста социалният вицепремиер Ивайло Калфин. Нищо не е изречено категорично все още, но всяка дума на Калфин сочи натам. Въпреки че се състави с обещания за реформиране на ключови сектори, реформаторското правителство е на път да направи крачка назад в една от най-важните системи, който се нуждаят от промени. И това бе заложено в програмата на кабинета на Борисов - първо в нея се предвиждаше "продължаване на пенсионната реформа" (колкото и неясно да е това), но под натиска на АБВ бе допълнено, че реформите ще продължат, само че през 2015 г. ще се търси широк обществен консенсус и ще се отчитат демографските характеристики на населението. Заедно с признанието на Калфин, че пенсионната реформа е била силово наложена от ГЕРБ, везните вече съвсем клонят към поредното замразяване на условията за пенсиониране и търсене на нов оптимален модел.

Така поредно правителство ще нагласи по своя мярка пенсионната реформа, а междувременно осигурителната система ще продължи да губи най-важния си капитал - доверието на хората, че има смисъл да се осигуряват на реалните си доходи и да изискват това от работодателя с мисълта за старините си. Ако всеки, който идва на власт, реши, че трябва да започва всичко от нулата, за каква устойчивост и предвидимост става дума? И докога може да издържи системата, ако всяко следващо правителство, уж в името на хората, решава да отлага неизбежното - увеличаването на възрастта за пенсия. От 2000 г. насам осигурителната система претърпя десетки промени и



напълно изгуби предвидимостта си



Сега Калфин иска да постигне широк консенсус за цялата пенсионна реформа. Дежавю - БСП също замрази стъпките в системата, без никакви мотиви, за да може през 2014 г. да направи своя реформа. Не само че нищо не направи и стана ясно, че подбудите са били единствено проблемът да се отложи. Пропиляна бе безсмислено още една година, дори и въпросът как ще получават пенсиите си миньорите и хората, които упражняват тежък труд, остана нерешен. Проблемът с пенсиите на работещите първа и втора категория труд е известен отдавна, но нито едно от последните правителства не посмя да се докосне до него, защото няма решение, което да удовлетвори всички страни. Сега вървим към отлагане с една година и на тези промени, защото професионалните фондове не могат да плащат изцяло ранните пенсии на тези хора. Сега въпросът е дали идните 12 месеца ще се направят стъпки, така че работещите първа и втора категория да имат гарантирани права поне от 2016 г. Тук въпросът с вдигането и на тяхната възраст за пенсиониране също стои. И консенсусът изглежда почти невъзможен.

Заради несигурността какво ще се случва от 1 януари хората започнаха да се пенсионират масово - над 70% увеличение на новите пенсионери само от специалните ведомства за деветмесечието на 2014 г. спрямо същия период на 2013 г. отчита НОИ. До края на годината ще са повече. Сред всички новопенсионирали се със сигурност има и такива, които биха продължили да работят, но именно несигурността ги тласка да заложат на сигурното -



по-добре ниска пенсия, но все пак пенсия



Това е омагьосан кръг - ниската възраст за пенсиониране води до ниска пенсия. Особено ясно е при жените - те вземат средно с над 100 лв. по-ниски пенсии от мъжете не само защото вземат и по-ниски заплати, а и защото се пенсионират по-рано от мъжете.

Широкият консенсус във второто правителство "Борисов" и при конфигурацията в 43-тия парламент е почти нереален - полицаите и военните винаги ще протестират, ако някой реши да им въведе дори и минимална възраст. Самият министър на социалната политика, който е външен на системата, ще трябва да се допита до същите експерти (с малки изключения), които вече работиха по вариантите на пенсионната реформа. Сред тях няма да се намери нито един, който чистосърдечно да го посъветва да продължи с отлагането. Служебният вицепремиер Йордан Христосков, на чийто лични съвети Калфин каза, че ще разчита, заяви, че без реформа не може да се гарантира сигурността на системата финансово и като доверие на хората.

Според програмата на АБВ пенсионната реформа трябва да отчита демографските характеристики и възрастта и стажът да са обвързани автоматично с продължителността на живота. В последните години статистиката постоянно отчита нарастване на продължителността на живота у нас. Това според експертите трябва да се отрази и във възрастта за пенсиониране. Въпросът е откога да бъде въведен автоматичният механизъм - пак според експертите след достигане на определена еднаква възраст на смъртност за мъжете и жените. Докато този сложен механизъм бъде изработен, обсъден и приет, общественото осигуряване ще бъде така притиснато в ъгъла, че вместо с по 2 или 4 месеца на година възрастта ще трябва да скочи изведнъж. "Реформите си имат технология - казва в едно интервю пред "Сега" бившият социален министър Иван Нейков. - Пет забавени години ще означават, че след най-малко 5 г. ще може да стигнем нивото, преди да започнем да пропадаме. Тоест времето вече става 10 г." И определя това като



грях на много политици към обществото



Отстъпването от реформа в осигурителната система най-вероятно и през 2015 г. отново ще доведе до бум на нови пенсионери, съответно - още повече пари от държавата ще трябва да отидат в НОИ вместо за образование например, други хора ще продължат да злоупотребяват с инвалидните пенсии, хора на по 46 г. ще излизат в пенсия и ще започват да работят за охранителни фирми. Брюксел отново ще ни размаха пръст, че трябва да ограничим ранното пенсиониране, за което има поет ангажимент да се случи през 2015 г. Може би докато не ни заплашат със спиране на еврофондовете, няма да се направи нищо. Но основното е, че пенсиите ще са мизерни сега и ще са такива и след години.