Това стана възможно в неделя, когато 55-годишният Клаус Йоханис спечели изборите за държавен глава на северната ни съседка.
Йоханис е от Сибиу. Сибиу се намира в сърцето на Румъния, но е германски град. Той е основан в края на XII век от германски заселници. Саксонците, които дошли в района, основали 7 града, най-големият от които останал Сибиу. Затова българите казвали на областта Седмиградско, но тя е далеч по-известна като Трансилвания.
Преди Втората световна война германците в Румъния са над 700 000. По време на комунистическия режим Николае Чаушеску се съгласява да ги "продаде" на Германия, която му плаща милиони дойче марки за близо 200 000 етнически германци, на които Букурещ разрешава да напуснат Румъния и те се заселват в Германия. След краха на режима на Чаушеску преселението на етническите германци от Румъния продължава. Тогава към Германия потеглят и пенсионираните вече родители на Йоханис. Той самият никога не е криел, че също е смятал да избяга, но го спряла съпругата му - Кармен Йоханис, която е преподавател по английски език в колеж в Сибиу. Двамата нямат деца. Винаги, когато политическите му опоненти заявяват, че той не е истински румънец, Йоханис казва: "От 500 г. моето семейство живее тук."
Преподавателят по физика Йоханис остава и започва да се занимава с политика. От 2000 г. е кмет на Сибиу. Бие в началото на века, преизбран е с огромен резултат през 2004, 2008 и 2012 г. Огромен успех за него и за Сибиу е избирането на града за европейска столица на културата през 2007 г. - тогава пристигат 1 милион туристи. Тогава Йоханис получава най-високия орден на Румъния.
През 2009 г. Йоханис е предложен за премиер, но кандидатурата му е отхвърлена от президента Траян Бъсеску. През 2013-а шефът на Национално-либералната партия Крин Антонеску го кани в партията и го издигна до първи заместник-председател. Партията бе в широка коалиция с левицата, но в началото на тази година коалицията се разпадна, защото социалдемократите на Виктор Понта отказаха да включат Йоханис в правителството - като вицепремиер и министър на вътрешните работи. Либералите на Крин Антонеску напуснаха, а след изборите за ЕП Йоханис пое лидерския пост в партията. После стана кандидат за президент, а кандидатурата му бе подкрепена от Демократично-либералната партия, която е част от Християнлибералния съюз. По време на предизборната кампания Йоханис обеща да превърне Румъния в "нормална страна", в която се зачита върховенството на закона и която води прозападна външна политика.
Победата на Йоханис до голяма степен бе изкована и онлайн, с масова мобилизация на избирателите във Фейсбук и Туитър. Приложения, изработени в Германия, помагаха на избирателите да узнават как върви гласуването, пред кои секции в чужбина има големи опашки и струпвания. Неуредиците при гласуването на румънците в чужбина, които масово гласуваха за Йоханис, бяха едни от основните проблеми при тези избори. След няколко протеста в Букурещ и други големи градове между двата тура бе принуден да подаде оставка външният министър Титус Корлъцян, който отговаряше за вота в чужбина. Хиляди румънци чакаха с часове на опашки и тази неделя в Париж, Лондон, Мадрид, за да подадат гласа си. В Торино гневни румънски избиратели се биха с полицията и бяха разпръснати със сълзотворен газ, след като въстанаха заради затварянето на избирателната секция, преди всички да са подали гласа си.
"Вие пишете история! За пръв път мрежата наистина променя нещата", писа Йоханис на страницата си във Фейсбук.
Историческата победа на Йоханис обаче все още може да бъде оспорена. Днес се очаква Върховният касационен съд в Букурещ да се произнесе по делото за несъвместимост срещу него. През септември Националната агенция за прозрачност го даде на съд по обвинение, че като кмет на Сибиу Йоханис е бил и представител на общината в борда на директорите на две големи компании. Това не е законно. При доказана несъвместимост нарушителите нямат правото да заемат никакви държавни длъжности в продължение на 3 г.
Клаус Йоханис поздравява привържениците си в Букурещ, след като стана ясно, че е победител в президентските избори. |
Съседи
Още една революция в социалните медии
Хората казват, че половин милион гласа са били фалшифицирани, а гласовете на диаспората, както винаги, са били срещу Социалдемократическата партия
Фаворитът за спечелването на президентския пост в Румъния Виктор Понта - всеки ме уверяваше, че той е сигурен в победата си - призна поражението си и съм изненадан колко емоционално приех това. Точно както когато Траян Бъсеску победи фаворита Адриан Настане с много малка преднина през 2004 г., а еуфорията из букурещките улици на следващия ден бе осезаема. Какво стана през тези десет години?
Винаги съм смятал, че германецът ще спечели - защото е германец. Румънците вярват на германците повече, отколкото на румънците. Те имат доверие повече в чужденците, отколкото на други румънци, при условие че не са унгарци, евреи или не са с бяла кожа.
Румъния е свикнала с подобни объркани ситуации. Екзит половете показаха, че Бъсеску губи през 2009 г., но тогава диаспората го спаси. Този път диаспората избра Клаус Йоханис, тъй като снимките, качени в социалните мрежи, показващи дълги опашки в Мюнхен, Лондон и навсякъде, въпреки че правителството на Понта не осигури достатъчно избирателни секции, се оказаха най-добрата рекламна кампания за германеца. Такава реклама не можеш да си купиш. Това е поредната
революция, спечелена в социалните медии
Виконт Уилям Уайтлоу, който бе дългогодишен заместник на Маргарет Тачър, казваше за жалкото съществуване на правителството на Джеймс Калахан, което бе начело на Великобритания преди това на Тачър: "Със сигурност не трябва да злорадстваме. Не е време за злорадстване. Мога да тържествувам като в ада". Така се чувстваше и половин Румъния - по-добра, по-информирана и идеалистична половина. Дори и аз, драги читателю, не мога да се въздържа да не злорадствам.
Понта призна поражението си много бързо, докато екзит половете все още показваха много близки резултати. Дали не се страхуваше от избухване на насилие по улиците, ако беше останал? Хората казват, че половин милион гласа са били фалшифицирани, а гласовете на диаспората, както винаги, са били срещу Социалдемократическата партия. Чудя се дали Понта е получил обаждане от Държавния департамент и посланикът на САЩ в Румъния го е посъветвал да признае поражението, както се твърди, се е случило с Адриан Настасе през 2004 г.
Мотото на предизборната кампания на Виктор Понта - президентът, който обединява - се оказа верен, но не по начина, по който той искаше - Понта
обедини достатъчно румънци срещу себе си
За малко Румъния - или поне Букурещ - бе обхваната от солидарност, както стана веднага след революцията през 1989 г. Или след победите на десноцентристите през 1996 и 2004 г. Срамно е, че това няма да продължи за дълго.
Виктор Понта все още е министър-председател - пост, който според мен той искаше повече от този на държавен глава, и на теория няма причина, поради която да го загуби. Само партията му може да се отърве от него и ако го направи, техният смъртен враг, президентът Бъсеску, ще трябва да избере негов наследник. След като Йоханис положи клетва, той ще трябва да покани политици за съставянето на ново правителство, ако постът бъде овакантен.
И все пак смятам, че след като Понта получи половината от гласовете, той вероятно е бита карта и няма дълго да остане в политическия живот. Той винаги е изглеждал като лошо момче и сега е набит, както се правеше с лошите момчета в дните преди боят да бъде забранен в ЕС.
Винаги съм смятал, че германецът ще спечели - защото е германец. Румънците вярват на германците повече, отколкото на румънците. Те имат доверие повече в чужденците, отколкото на други румънци, при условие че не са унгарци, евреи или не са с бяла кожа.
Румъния е свикнала с подобни объркани ситуации. Екзит половете показаха, че Бъсеску губи през 2009 г., но тогава диаспората го спаси. Този път диаспората избра Клаус Йоханис, тъй като снимките, качени в социалните мрежи, показващи дълги опашки в Мюнхен, Лондон и навсякъде, въпреки че правителството на Понта не осигури достатъчно избирателни секции, се оказаха най-добрата рекламна кампания за германеца. Такава реклама не можеш да си купиш. Това е поредната
революция, спечелена в социалните медии
Виконт Уилям Уайтлоу, който бе дългогодишен заместник на Маргарет Тачър, казваше за жалкото съществуване на правителството на Джеймс Калахан, което бе начело на Великобритания преди това на Тачър: "Със сигурност не трябва да злорадстваме. Не е време за злорадстване. Мога да тържествувам като в ада". Така се чувстваше и половин Румъния - по-добра, по-информирана и идеалистична половина. Дори и аз, драги читателю, не мога да се въздържа да не злорадствам.
Понта призна поражението си много бързо, докато екзит половете все още показваха много близки резултати. Дали не се страхуваше от избухване на насилие по улиците, ако беше останал? Хората казват, че половин милион гласа са били фалшифицирани, а гласовете на диаспората, както винаги, са били срещу Социалдемократическата партия. Чудя се дали Понта е получил обаждане от Държавния департамент и посланикът на САЩ в Румъния го е посъветвал да признае поражението, както се твърди, се е случило с Адриан Настасе през 2004 г.
Мотото на предизборната кампания на Виктор Понта - президентът, който обединява - се оказа верен, но не по начина, по който той искаше - Понта
обедини достатъчно румънци срещу себе си
За малко Румъния - или поне Букурещ - бе обхваната от солидарност, както стана веднага след революцията през 1989 г. Или след победите на десноцентристите през 1996 и 2004 г. Срамно е, че това няма да продължи за дълго.
Виктор Понта все още е министър-председател - пост, който според мен той искаше повече от този на държавен глава, и на теория няма причина, поради която да го загуби. Само партията му може да се отърве от него и ако го направи, техният смъртен враг, президентът Бъсеску, ще трябва да избере негов наследник. След като Йоханис положи клетва, той ще трябва да покани политици за съставянето на ново правителство, ако постът бъде овакантен.
И все пак смятам, че след като Понта получи половината от гласовете, той вероятно е бита карта и няма дълго да остане в политическия живот. Той винаги е изглеждал като лошо момче и сега е набит, както се правеше с лошите момчета в дните преди боят да бъде забранен в ЕС.