За близо две години се смениха две служебни и едно редовно правителство, като всяко претендираше, че е поставило електроенергетиката в коловозите на възстановяването. Последните финансови отчети на държавните дружества обаче рисуват друга картина - кризата продължава и се задълбочава.

Показателни са финансовите отчети на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който обединява държавните компании в сектора. За деветте месеца на т.г. приходите на БЕХ са с близо 2/3 по-ниски в сравнение със същия период на 2013 г., или минус 162 млн. лв. И основната причина за това са влошените финансови резултати на дъщерните компании на холдинга - със 136 млн. лева.

За да помогне на дъщерите си, БЕХ намалява цената на услугите, които им предоставя управление, координация, контрол и др. с около 85% от август 2013 г. И така приходите на самия БЕХ от тези обслужващи дейности спадат с цели 14.5 млн. лв. за деветте месеца на 2013 г. до скромните 913 хил. лв. за същия период на 2014 г. Този драстичен спад поражда интересен въпрос - дали енергийният холдинг е начислявал твърде високи такси за тези услуги преди, или в момента ги изпълнява на загуба. Каквото и да е обяснението, то със сигурност



опровергава тезата за добро управление на публичните компании



Интересни са данните за търговските вземания и предоставените заеми на свързани лица. Общата им стойност към края на септември 2014 г. възлиза на 1.47 млрд. лв. Впечатляващото е, че от тях 1.2 млрд. лева, т.е. "лъвският пай", са вземания на БЕХ от НЕК. А както знаем и от предишни отчети, има решение за консолидиране на задълженията на дъщерята НЕК към холдинга майка, според което на практика краткосрочните заеми се превръщат в дългосрочни, със срок на изплащане 10 години.

Огромната зависимост на НЕК от финансиране от БЕХ е опасна. Тя е показателна за измеренията на финансовата дупка, в която се намира електрокомпанията, и за това, че единствената функция на БЕХ е да прикрива лошото управление на НЕК и да й осигурява така необходимата непозволена държавна помощ. За първите девет месеца на 2014 г. НЕК регистрира загуба от 425 млн. лв. в сравнение със загубата от 113 млн. лв. за същия период на предходната година. Това се дължи на сравнително малък спад на приходите от оперативна дейност - 75.6 млн. лв., и голям скок в разходите за покупка на електроенергия - близо 390 млн. лв.

От отчета на НЕК разбираме, че виновен за лошите й резултати е "новият пазарен модел", според който фирмата вече заплаща на крайните снабдители за цялото количество закупена електроенергия от ВЕИ и високоефективното комбинирано производство на топло- и електроенергия, което не се случваше в периода юли 2012 - юни 2013 г. Друга причина е значителното намаляване на изкупуваната електроенергия от производителите с най-ниски цени - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Обяснението е, че по-голяма част от произведената от тях електроенергия се насочва към свободния пазар, а регулираният пазар "се задоволява предимно с електроенергия от централите със задължително изкупуване".

В отчета се премълчава, че се свива и собственото производство от ВЕЦ на НЕК с 21.6%, което



може да се използва за намаляване на средната цена



на електроенергията на регулирания пазар. Няма обяснение за намаленото производство на водноелектрическите централи. В същото време покупките на електроенергия на свободния пазар се увеличават над 3 пъти, като надхвърлят 2 хил. гигаватчаса и това се оправдава с "по-малкото количество произведена електроенергия от ВЕЦ на НЕК и необходимостта от обезпечаване на количествата, с които компанията участва на свободния пазар". С други думи, НЕК произвежда недостатъчно и за да продава ток на свободния пазар, трябва първо да купи ток от същия този пазар. Така компанията се явява прекупвач, а това единствено оскъпява електроенергията за крайните потребители. За съжаление липсва оценка на приходите и разходите за продажба и закупуване на електроенергия от свободния пазар.

Както вече стана дума по-горе, част от по-високите разходи на НЕК се дължат на това, че най-накрая е започнала да изкупува цялата произведена електроенергия от "зелени" централи, както изисква Законът за енергетиката. Остава неясно защо в периода 2012 - 2013 г. държавната компания не изпълняваше закона и защо Държавната комисия за енергийно и водно регулиране го допускаше.

Друг пример за сбърканата регулаторна политика откриваме в приходите на НЕК от



таксата, наречена "задължения към обществото"



Тази такса замени от август 2013 г. добавките, които виждахме във фактурите си за тока - за "зелена енергия", "комбинирано производство" и "невъзстановяеми разходи". От отчета на НЕК обаче излиза, че новата добавка всъщност не успява да докара приходите, които идваха от предишните три добавки. А знаем, че дори отменените добавки бяха недостатъчни и че се трупаха непризнати разходи и дефицит. Приходите от тях за деветмесечието на 2013 г. възлизат на 371.9 млн. лв., а приходите от добавката "задължения към обществото" за деветте месеца на 2014 г. са три пъти по-малко - 114.8 млн. лв. Дори към тях да добавим и постъпленията от продажба на емисии на парникови газове, които от август 2013 г. трябва да покриват част от разходите за преференциално изкупуване на електроенергия (207.6 млн. лв.), сметката пак не излиза.

С други думи, държавните регулации в енергетиката продължават да спорят с калкулатора и да пренебрегват икономическата логика.