|
| Георги Ганев е програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии. От 2003 г. преподава в Стопанския факултет на Софийския университет. Член е на УС на Българската макроикономическа асоциация, като в периода 2005 - 2009 г. е и неин председател. Участва в икономическата група на Гражданския съвет към Реформаторския блок. |
- Ревизията е неизбежна. И се прави на принципа "като ще е гарга, да е рошава", т.е. като ще го прекрояваме бюджета, да е така, че да не останат никакви скелети за догодина. Има резон в това. Със сигурност срещу България ще бъде отворена процедура за свръхдефицит, а управленската надежда е тя да бъде затворена толкова бързо, колкото и предния път от 2010 г. Но това ще зависи от числата в бюджет 2015, там трябва да бъде показан прогрес.
- Какви биха били вредите от такава процедура - освен че ще пострада имиджът на България и ще се срине митът, че сме отличник по финансова дисциплина, заплашват ли ни финансови санкции от страна на Брюксел - например рязане на еврофондове?
- Това са прибързани страхове. Процедура може да бъде открита, след като приключи 2014 г., и само ако не покажем никакво старание да си стегнем бюджета за 2015 г. Самото установяване на свръхдефицит не е причина за предприемане на санкции - ако става дума за временни затруднения. Аз като "пазарен фундаменталист" винаги се изнервям, когато видя увеличаване на разходи. Но министрите - Порожанов преди и Горанов сега, явно имат основателни причини.
- Най-сериозно се актуализират разходите за МВР - със 150 милиона? И то основно, защото предишното управление прие нов закон и по-високи заплати, но остави старата бюджетна рамка?
- Ето ви класически скелет в гардероба, оставен от кабинета "Орешарски". Друг въпрос е, че всякакво увеличение за МВР е заобиколимо. Въпреки емоционалното изказване на новия министър, че бил потресен от това, което е заварил. Сигурно е основателен този потрес. Но аз и мои колеги ог години повтаряме, че не изглежда бюджетът на МВР да се използва ефективно. Огромна част от парите отиват за заплати, за личен състав. Не се правят необходимите инвестиции, а това обрича битката с престъпността, която се развива технологично. Никой няма да е против увеличение на заплатите, ако има обществен резултат. Но ако заплатите си растат, а престъпността крепне - аз съм против да правиш такива харчове. И това важи за абсолютно всяка сфера - отбрана, здравеопазване и т.н.
Все по-очевидно става, че някъде в държавата ни трябва да работи звено за оценка на въздействието, нещо като Better regulation unit във Великобритания, което е към министър-председателя. Добър пример е бюджетната служба на Конгреса в САЩ.
- Швеция и Холандия се справят с по-малко от 10 министерства, а ние вече си имаме 18 - не е ли прекалено разточително за управление, което се нарича реформаторско?
- Наистина 4-ма вицепремиери и 18 министри са много. Предполагам, че това е резултат от напасването на многото различни партийни интереси. По принцип не разбирам защо трябва да има министерство на културата, при положение че един фонд може осъществява цялата финансова и цялата аналитична работа, която се изисква за някаква държавна подкрепа на културата. Не знам и защо е толкова важно туризмът да има министерство. Обикновено едно министерство или затруднява тези, които са му подопечни, или обслужва едни интереси за сметка на други - става оръдие на преразпределяне на ресурси вътре в обществото. В българската икономика най-силно дърпат напред онези сектори, в които държавата изобщо не се бърка - например софтуерната индустрия, или доставките на интернет, където сме едни от най-добрите в света, макар че мнозина не го знаят. Министерството на икономиката - не е съвсем ясно какво ще прави. Дано Лукарски да се посвети на подобряване на законодателството, засягащо бизнес средата - преминаване към мълчаливо съгласие на чиновника и други полезни за фирмите неща. Да кажем, че Министерството на енергетиката е обяснимо, доколкото енергетиката е доминирана от държавата - като се тръгне от държавно регулираните цени и се стигне до държавните предприятия.
- Цените на тока наред с пенсионната реформа изглежда са най-големите препъникамъни пред управляващата коалиция?
- Държавата се вкара в капан с протакане и неразумни ходове. А умното поведение е винаги да се избира този вариант, който в дългосрочен план е по-устойчив. В енергетиката това е да разширяваш достъпа на всички участници до пазара - от производителя до потребителя, така че конкуренцията да регулира цените. Тогава нещата стават устойчиви. Не казвам, че цените на тока ще спаднат - при положение че са сред най-ниските в Европа. Те ще растат и, да, за най-бедните трябва да има социална защита. Но сега нашата ДКЕВР ценообразува с явната убеденост, че всички българи са бедни. Това не е вярно, но се получава така, че вие и аз, които спокойно можем да понесем и по-скъп ток, плащаме за киловатчас колкото и бедните.
- Ще видим ли сериозна пенсионна реформа при този управленски формат?
- Пенсионната система вече е толкова голям проблем, че сама ще се погрижи за себе си - ако перифразирам думи на Роналд Рейгън за дефицита. Задачата може да бъде решена с качване на осигурителните вноски, с намаляване на пенсиите или с вдигане на пенсионната възраст. В първия случай ще последва огромно посивяване, т.е. вдигането на вноската може изобщо да не увеличи постъпленията. Да се намалят пенсиите - очевидно не е опция за България. Остава да расте възрастта за пенсиониране, както е планирано още 2000 г. впрочем.
- Но АБВ има възражения?
- На техния вицепремиер Калфин се пада да реши какво да направи, за да не фалира пенсионната система. Реформата може да стане по много различни начини. Един от вариантите е всеки българин сам да решава кога да се пенсионира.
- Доброволно отлагане на пенсионирането - който работи по-дълго, пенсията му ще е по-висока?
- Точно така. Някой може да реши да се пенсионира на 65 години, друг - на 75. Питаш НОИ каква ще ти е пенсията сега и колко ще взимаш, ако се пенсионираш догодина, и сам решаваш спираш или продължаваш да работиш.
- Кои са най-опасните рифове пред това управление?
- В него са много партии и координацията - вижда се, ще е много трудна. Голяма опасност е да не потръгне работата и всеки да изкарва другите виновни. Или политиките, по които ще постигнат съгласие, да са твърде беззъби. Всяка от партиите вътре трябва да си прави сметката как се представя, защото българският избирател показа, че може здраво да шамаросва всеки, който го разочарова. Да питат Михаил Миков по въпроса - БСП е най-пресният случай на шамаросване.
- Иван Костов смята, че ДПС е най-голямата опасност?
- Ако ДПС реши, че това управление е опасно за тях, има много сериозни лостове да го подрива, факт е. С влиянието си в различни обществени сфери.
- Как ви звучи законодателната активност на ДПС и особено на депутатите Йордан Цонев и Делян Пеевски, които в миналия парламентарен сезон "блеснаха" със закон за ограничаване на офшорките в българската икономика, а сега внесоха закон за отваряне на банковата тайна и публикуване на списъци с кредитополучателите и спестителите в КТБ, които заемат или са заемали важни постове в държавата?
- Ако имаше нормално независимо звено, което да оценява законопроектите, както вече стана дума, то щеше да види колко несъстоятелни са текстовете. Още когато проектът се появи, много икономисти, юристи, финансисти, политици предупреждаваха, че този закон няма да спре офшорките при вземане-даване с държавата, но може да направи така, че едни офшорки да могат, а други не. Както и стана. Помните онзи проект на арх. Георгий Станишев, брата на бившия премиер, за застрояване на Карадере. Показа се някаква офшорка, а зад нея някакъв бизнесмен в Уелс, но всички са наясно, че крайният собственик е друг. "Булгартабак" е най-фрапиращият казус - той се оказа през офшорки собственост на физическо лице в Лихтенщайн. Очевидно законът е създаден не да реши проблема с неизвестни и нелегитимни собственици на капитала на една или друга фирма, а за маскиране, прикриване. С КТБ и банковата тайна е същото. Няма нужда от списъци. Ако искаме да разберем къде са парите, нека наистина Фондът за гарантиране на влоговете и синдиците да наемат специализира фирма. Тези "търсачи" на пари свършиха много добра работа в други държави напоследък - в Кипър например разнищиха страшни връзки и влязоха по дирите на огромни суми. Нещо подобно се прави и за португалската банка "Ешпириту Санту", която фалира. Надзорници, квестори, одитори не могат да бъдат шерлокхолмсовци, а тук работата е точно такава. 1 милиард от липсващите четири в КТБ да намерят, пак ще е добре.
- Иван Искров все още не е подал оставка, но според вас кой може да върне авторитета на БНБ като неин управител?
- Някой като Светослав Гаврийски и Румен Аврамов. Но по тази тема Реформаторският блок има съвсем конкретно и работещо предложение - и не само за БНБ, а навсякъде - да се застъпи конкурентното начало. Българската държава обявява международен конкурс - търсим шеф на БНБ. Създава се обществена комисия, изслушват кандидатите, техните платформи, прави се шорт лист и парламентът избира. Няма пречка да е чужденец - навремето в Израел как си взеха Стенли Фишър за шеф на централната банка? Примери колкото щете. В момента начело на Банк ъв Ингланд е канадец.
