Всеки, който не успя да влезе във властта, запя рефрена, че ни управлява безпринципна коалиция. Но влизането в нея на един от субектите - лявата АБВ, изглежда най-безпринципно и компромисно. Защото АБВ напусна лявата орбита и навлезе в дясноцентристкото пространство, при това официално, с подписано споразумение, въпреки клетвите на лицата от първия ред на партията. Абевейците не се задоволиха с натискането на копчета "за" Борисов, както Патриотичния фронт, а се изкачиха едно ниво нагоре - директно в изпълнителната власт.

Без грам скрупули часове преди да стане официален този акт, и Ивайло Калфин, и Румен Петков, и Росица Янакиева, и останалите от АБВ повтаряха, че нямат място в подобен кабинет. Наградата за компромиса бе вицепремиерски пост и цяло социално министерство. И това е само началото, защото вероятно ще има и още бонуси. Зам. министерският пост в регионалното министерство за кмета на Мездра Иван Аспарухов бе само първата награда за парламентарната подкрепа. Със сигурност ще последват ако не областни управители, то поне замове.

Логично,



партията на Първанов избра изкушението на властта



и се прости с кариера вляво, като направи подарък на БСП, освобождавайки я от конкуренция на нейна територия.

И да се оправдават абевейците, че цената на идейния компромис е да се борят като истински леви с плоския данък и да натискат за сваляне на ДДС върху лекарствата, за пенсионна реформа, обвързана с продължителността на живота у нас, трудно ще постигнат всичко това при нежеланието на ГЕРБ. Предстои да видим и дали ще спазят друго свое обещание - че са абсолютно свободни да не гласуват анблок за законопроект на ГЕРБ, ако не им хареса. При първото кривване от споразумението ще започне скърцане в коалицията и АБВ ще трябва да избира - остава да подпира мандатоносителя и запазва постове и шанс да се окопае във властта, или напуска и пуска корени като опозиция на последния ред до БСП. А първият знак за несмазани коалиционни колела бяха стреличките, които пусна раздразненият Калфин по адрес на министъра на финансите Владислав Горанов заради желанието му да не даде коледни добавки на пенсионерите. На Калфин ще му бъде трудно и в бъдеще да преглъща несъобразяването с неговото мнение и потъпкването на авторитета му като социален вицепремиер, който със сигурност ще бъде спъван от консервативно настроения финансов министър.

Колкото и Калфин да повтаря мантрата, че като вицепремиер и социален министър ще прилага левите идеи, може изведнъж да се окаже с вързани ръце.

Спор няма - по-полезно е за Калфин, Първанов и съпартийците им окопаването на новата партия в различните нива на държавното управление като малък, но уважаван партньор на ГЕРБ. Но е предателство спрямо хората, които са избрали проекта на Първанов като алтернатива на безпътицата в БСП. Рискът на следващите избори АБВ да загуби подкрепа и да не успее да прекрачи в парламента е реален. Но, както се изрази преди време модерният ляв Христо Стоичков,



който не рискува - не печели



Срещу загубата на лява идентичност Първанов има шанса да се погрижи за кадрите си, като ги разпростре по всички нива на държавната стълбица. Партията успешно може да изиграе ролята на трудова борса за бивши и настоящи социалисти, обидени от пренебрежението на столетницата. Така армията на АБВ ще набъбне, а знаем, че кадрите решават всичко. Щом има кадри и тежест в изпълнителната власт, това означава и гарантирани доходи за верните партийци. Което пък е залог да се печелят избори - на първо място следващата мишена са местните избори. С властовия и финансов ресурс АБВ ще укрепне и ще се бори за повече кметове.

А колкото и да е отвратен левият електорат от безпринципното хоро, на което се хванаха един бивш и един кандидат-президент на БСП след един успешен мандат с ГЕРБ в полето на социалната политика, много бързо ще бъде простено прелюбодеянието. Особено ако Калфин успее да реорганизира социалната политика от безполезно наливане на купища пари в ефективно работеща система с контрол.

Но дори това да не стане, има още един резервен изход. АБВ да се превърне в придатък на ГЕРБ. Рискът за имиджа на Първанов и Калфин е в контактуването с класическата десница от Реформаторския блок и по-специално с ДСБ и СДС. Ако успеят да се направят, че тях ги няма, ще имат шанс да запазят левия си профил. Залитнат ли вдясно, дори само с вдигането на възрастта за пенсия, както искат всички опоненти на левите, АБВ винаги може да се оправдае с необходимостта страната да бъде спасена.